Семеен дом
(3)
Address
Улица "Иван Вазов" 16
Kazanlak
6100
Website
Products
Разказ за стогодишната къща
Alerts
Be the first to know and let us send you an email when Стоян Стайновата къща в Казанлък posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.
Contact The Organization
Send a message to Стоян Стайновата къща в Казанлък:
Share
Category
История на Къщата на Стоян П. Стайнов в Казанлък (Четиво за скучаещи, търпеливи и снизходителни)
Дали пра-пра-прадядо ни Теню Стайноглу (1788-1842), или пра-прадядо Петко Стайноглу (1826-1877), се заселва на терена югозападно до градския площад по западната страна на сегашната ул.”Акад.Петко Гр.Стайнов”, сега на него са разположени от север на юг: бизнес-център, хотел Палас, къщата на Стоян П.Стайнов и пред нея Въльовата къща и къщата на Грую П.Стайнов, сега „Дом Петко Груев Стайнов”. Къщата на Стоян П.Стайнов е построена по проект на софийския архитект Никола Занков (Проданов) - „Проектъ за къща на г-нъ Ст.Стайновъ, ул Юрий Венелинъ“ с дата 24/IV 1905 г. Улица „Юрий Венелинъ” след 9-ти септември беше прекръстена на „Москва”, а сега е „Акад.Петко Гр.Стайнов”. Проектът на Къщата е утвърден на 16/VI 1905 г. от Д.Архитект и на 18/VI 1905 г. от някой друг (Стванара???). По всяка вероятност стоежът е завършен през 1907 г., но в общината се води 1906. Когато е строена Къщата, сегашната улица „Иван Вазов” не е съществувала. Входът към имота е бил откъм „Юрий Венелинъ”. Дворът е бил ограден с висок дувар с голяма порта, каквато доскоро имаше насреща към имота на Орозови. В двора на Стоян П.Стайнов е имало 2 или 3 стари къщи. Едната е останала долепена до новата къща и свързана функционално с нея, а другите две са съборени при прокарването на ул.”Батембергъ“ (сега „Иван Вазов”) през 1938 г.
По време на строителството Пенка (1881-1974), най-голямото от четирите деца на Стоян, е омъжена и със Слави Дерменджиев живеят отделно, най-големият син Генчо (1884-1966) е студент в Швейцария, средният син Маню (1887-1934) е ученик в Държавното педагогическо училище в Казанлък, а най-малкият Петко (1890-1972) е ученик в Старозагорската гимназия. След завършване на гимназия Маню следва текстилно инженерство в Германия, а Петко право във Франция.
Град Казанлък е електрифициран през 1914 г., така че при строителството в Къщата не е била прокарана електрическа инсталация, а идеята на Стоян за електрифициране на града е предстояло да реализира по-късно. Сградната ел-инсталация е правена допълнително през 1913 г. и до отчуждаването на Къщата през 1979 г. беше с външна (не вкопана в мазилката). Това беше една характеристика на Къщата – външно прокараната инсталация за 150V от проводник, покрит с копринена оплетка, и порцеланови ключове, контакти и фасунги. Била е първата изцяло електрифицирана къща в Казанлък, след като собственикът й е бил инициатор, съсобственик и шеф на компанията (ЕАД „Победа”), която електрифицира града.
След смъртта на дядо Стоенчо (Стоян) къщата се наследява от сина му Маню (Михаил). Маню се е оженил за Миката (Мария Станчева (Е)Маноилова). Първото раждане в тази къща е на сина им Александър Стайнов (1920-1988), след него сестра му Босилка (1926-2005). Третото раждане е на племенника им Слави Ст.Дерменджиев (1937), защото, докато домът на родителите му се строи, са живели в Къщата. Четвърти и последен роден там съм аз (1945). Миката и братята й продават бащината си къща (на ул.“Отец Паисий“ срещу новата Шипкова къща), младото семейство се опаричва и решават да си позволят лукса да декорират една от стаите със стенописи. За целта през 1925 г. Маню поканва художника Иван Милев. След като помислил, Иван Милев заявил, че предлаганото помещение е малко за осъществяване на идеята му и поискал стената между двете южни стаи на партера да се събори и да се оформи едно помещение. Речено-сторено. Иван Милев е проектирал цялото оформление на помещението, мебелите и останалото обзавеждане. Изпълнил е четирите пана и декорацията на стените и мебелите. След като се прокарва нова улица „Батембергъ“ (сега „Иван Вазов“) между този парцел и парцела на Захари Стайнов, около двата имота се изграждат идентични стилни модерни огради с ажурни решетки към старата улица „Ю.Венелинъ“ и плътна двуметрова тухлена стена към новата улица с порти за гаражите. От главния вход на „Ю.Венелинъ“ до главния вход на къщата довеждаше широка алея, а цялата градина беше опасана от пешеходна пътека, застлани също с големи гранитни плочи, каквито са запазени сега около къщата. В ъгъла между двете улици има(ше) кръгла беседка с пейка околовръст и кръгла градинска маса в средата. От запад пространството между Къщата, старата къща и оградата беше застроено с гараж към оградата, зад него стопански помещения и нова кухня. Над кухнята се получаваше разкошна тераса към голямата спалня на втория етаж. Тогава се отваря и двукрилата врата към градината и се прави терасата пред нея. От старата къща бяха запазени южната стая с покрито остъклено антре откъм главния вход към двора, вътрешната стая, която представляваше кухня, и сайвант, наричахме го „пералня“. В него имаше чешма с голямо корито, зидана пещ, в която баба ми вареше конфитюри, компоти и сладкá, стар клозет. От там се спускаха стъпалата към мазето. Цялото това преустройство (1937-1939) го организира и осъществява вдовицата на Маню - Миката. В периода 1945-1948 в Къщата живеехме ние с майка ми и баща ми в голямата спалня, баба Мики с втория си съпруг в средната спалня, сестрата на баща ми Босилка в малката спалня, баба Бонка с домашната си помощница в старата къща. Голямото помещение на партера с врата към терасата е било всекидневна и/или столова, помещението със стенописите е било обзаведено по проект и с декорации на Иван Милев. Между тези две помещения е бил вестибюлът с пианото.
