20/04/2026
Преди 150 години на 20 април 1876 г. един народ, „жеден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота“, въстава срещу могъщата империя и заявява пред света своето право на свобода и независимост…или смърт. Априлското въстание е апогеят на националноосвободителното ни движение, най-организираният и масов въоръжен бунт на българите срещу османската власт. Погромът му кара цяла Европа да заговори за България и за необходимостта от решаването на Източния въпрос.
"И ние сами, съвременници на описуемата епоха — отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? Да се готви, и то с надежда, че ще я събори, с такива нищожни до смешност средства? (...) Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път…" (Иван Вазов. „Пиянството на един народ").
А после сред символите на българския дух, саможертва и героизъм - Копривщица и Панагюрище, се нареди и Шипка.
Преди 150 години на 20 април 1876 г. един народ, „жеден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота“, въстава срещу могъщата империя и заявява пред света своето право на свобода и независимост…или смърт. Априлското въстание е апогеят на националноосвободителното ни движение, най-организираният и масов въоръжен бунт на българите срещу османската власт. Погромът му кара цяла Европа да заговори за България и за необходимостта от решаването на Източния въпрос.
"И ние сами, съвременници на описуемата епоха — отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба с една страшна империя, с велики още военни сили? Да се готви, и то с надежда, че ще я събори, с такива нищожни до смешност средства? (...) Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път…" (Иван Вазов. „Пиянството на един народ").
А после сред символите на българския дух, саможертва и героизъм - Копривщица и Панагюрище, се нареди и Шипка.
