18/03/2021
ОТВОРЕНО ПИСМО
до г-н Томе Христоски, кмет на община Крушево
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТОСКИ,
Възползвайки се от хубавото време и поканата на нашата приятелка Биляна Проеска в неделя аз, съпругата ми, служители на Генералното консулство и приятели, посетихме Вашия град. Разходихме се и разгледахме забележителностите му и бяхме очаровани от красивата природа, автентичните сгради и улици, запазените през годините културни обекти. Моето семейство е голям почитател на творчеството и песните на големия музикант, композитор и певец Тоше Проески, който в краткия си живот успя да превземе сърцата на милиони хора по целия свят. Възползвахме се от възможността да се докоснем отблизо до неговото израстване и успехи като посетихме музея, построен в негова чест и се разписахме в книгата за впечатления. По-късно се поклонихме пред гроба му и поднесохме букет цветя преплетен с трикольорна лента. Прекарахме един чудесен ден и се завърнахме в Битоля с отлични впечатления от нашата разходка в Крушево. По-късно прочетох Вашия пост във фейсбук и бях изненадан и изключително огорчен от написаното в него. Учуден съм как е възможно едно истинско човешко отношение към съдбата на един уникален млад талант, преминал границите на своята страна, да бъде повод за решаване на вътрешни политически проблеми и да се замесват българите, България и символите й. В последно време забелязвам, че това е тенденция и хора, заемащи различни позиции в общински и държавни администрации, както и много медии с повод и без повод използват всяка възможност да отправят обиди и заплахи към нас, българите. Примерите са много и с всеки изминал ден се увеличават. За две години работа в Битоля съм показал уважение и добронамереност към всички хора, с които ежедневно контактувам. Така съм възпитан и това е разбирането ми за човешките и професионални взаимоотношения. Вероятно затова и към мен са се отнасяли по същия начин.
Ние, българите, сме доказали през вековете своята съпричастност към проблемите и съдбата на кръвните си братя, като костите на хиляди български войници и офицери са положени по цялата територия на днешна РС Македония за тяхната свобода. И защо е тази омраза, защо е този натиск и всяване на страх към българите живеещи тук? Аз имам своя отговор и той е свързан със сенките на посткомунистическата титова Югославия, които продължават да кръстосват и до днес територията на младата република. Живеем в 21 век, векът на информационните технологии и на социалните мрежи. Светлината на познанието, образоваността, отвореният прозорец към света и възможността на всеки човек сам да преценява и да не се поддава на внушения ще разсее и заличи тези сенки на миналото. Време е да се загърбят стереотипите, да се даде приоритет на общочовешките добродетели и резултатите ще дойдат сами. Нямам колебание да продължа да работя по същия начин, да създавам приятелства, да помагам с каквото мога на всеки, да провеждам политиката на моята държава на добросъседство, на оказване на помощ за развитие в областта на образованието, здравеопазването, културата и въобще във всички сфери на обществения живот. Ако и всички вие на ръководни постове приемете да работите по този открит начин и се абстрахирате от насажданите с десетилетия стереотипи на миналото, то бъдете уверени, че резултатите ще дойдат бързо и хората ще ви бъдат благодарни. Многочислената българска общност в РС Македония е мост за приятелство, добросъседство и модерното развитие на двете най-близки държави.
Градете мостове, господин кмете, не ги рушете!
Бъдете здрав!
С уважение!
Димитър Иванов, генерален консул на Р България в Битоля
