28/05/2026
На 27.05.2026 г. ГК Солун и Институтът за балкански изследвания в Солун проведоха конференция под надслов „От буквите до вдъхновението“. Събитието отдаде дължимото на делото на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, значението на кирилицата за развитието на славянската култура и книжовност и ролята на Българската държава в този процес. Беше почетена и 150-тата годишнина от Априлското въстание.
Мероприятието бе открито с приветствие от страна на Генералния консул Антон Марков, който изтъкна епохалното дело на двамата братя от Солун и на техните ученици, в резултат на което е регистриран огромен цивилизационен скок на целия славянски свят по това време. Той подчерта значението на празника 24-ти май за всички българи и приноса на държавата ни за разпространението на славянската писменост и култура. Като практически израз на действията на г-н Марков за почитането на делото на светите братя, той посочи дарената наскоро от него модерна икона на Св. Св. Кирил и Методий на едноименния храм в Солун, която е изработена изцяло в класически византийски иконопис и е поставена на видно място в храма, като призова присъстващите да посетят храма и да я видят.
Чавдар Агайн, съветник и консул в ГК, също отправи приветствие по случай празника на двамата солунски братя. Той изтъкна свършеното от техните ученици по разработването и разпространението на кирилицата, като основа за писмеността и книжовността на всички съвременни славянски езици. Подчерта и приноса на цар Борис, който предоставя цялата мощ на българската държава в подкрепа на книжовната работа по разработването на кирилицата в Преславската и Охридската школи, благодарение на което той издига ролята на България като основополагаща за развитието на славянството и разпространението на православието в Източна и Централна Европа.
Г-н Агайн обърна специално внимание на нуждата от нуждата от постоянни усилия за противодействие на пропагандата и изопачаването на историческата истина, свързана със събитията и процесите около делото на Кирил и Методий и техните ученици, от страна на други държави за техни политически цели. Той посочи редица примери в тази посока, като подчерта централната роля на Русия и РСМ, които продължават с опитите за налагане на тезата за произхода на азбуката от „македонските земи“ и за омаловажаване или директно отричане на българския принос. В противовес на тези дезинформационни процеси г-н Агайн представи разнообразна аргументация от страна на световни академици, доказващи категорично централната роля на България в създаването и разпространението на славянската книжовност. Той подчерта обективния исторически подход на гръцката академична мисъл, която се придържа строго към историческите извори, които недвусмислено доказват приноса на България за съхраняването и разпространяването на делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици сред целия славянски свят. Също така цитира изтъкнатия проф. Ангелики Деликари за работата ѝ по осветляване приноса на петимата ученици и на кирилицата за развитието на съвременното славянство.
Впоследствие бяха направени редица презентации. Професорът по история на славянски науки Константинос Нихоритис от университета „Македония“ в Солун, чуждестранен член на БАН, направи обширна презентация за историческите извори за делото на Кирил и Методий в местната историческа традиция на различните държави.
Той постави акцент върху историческите извори за петимата ученици на Кирил и Методий и тяхното дело по създаване и разпространение на кирилицата. Изтъкна и епохалната роля на цар Борис, който е проявил историческа далновидност, приемайки отхвърлените от Централна и Западна Европа ученици, като той не само продължава тяхното дело, а го приема за свое, подчертавайки по този начин още веднъж ролята на българската държава.
Деспина Манолупулу, главен библиотекар от университета „Аристотел“ в Солун и реставратор на произведения на изкуството представи, презентира „Историята на писмеността и вечното наследство на Кирил и Методий“. Тя представи в исторически план технически процес по създаване на различните писмености през епохите, като изтъкна ролята на глаголицата и специално на кирилицата за съвременната славянска писменост и книжовност.
Тя посочи и значението на направените заемки от тогавашното елинистично унциално писмо за опростяването на езика и приближаването му до говоримия по това време славянски език.
Фотини Толуди, професор по дидактика на историята в университета „Аристотел“ представи «Родното място на Кирил и Методий, Солун, като отправна точка в академичното взаимодействие между двете страни, Гърция и България». Тя
се спря подробно на различните успешни академични програми за сътрудничество между университета „Аристотел“ и българските университети СУ „Св. „Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" и Югозападния университет „Неофит Рилски".
Лекторатът по български език от университета „Демокрит“ в Комотини в лицето на преподавателката Виолета Джонджорова-Йоаниду и група от нейни студенти използваха заглавната платформа на събитието „От буквите до вдъхновението“ и изнесоха редица представяния с обща тематична рамка 150-тата годишнина от Априлското въстание. Те поставиха акцент върху живота и дейността на Захари Стоянов, Иван Вазов и български революционери като Георги Бенковски и Георги Раковски. Студентите прочетоха на български и гръцки език редица откъси от „Записки по българските въстания“, „Под игото“ и други произведения, свързани с българската революционна борба. Силно емоционално въздействие имаше стихотворението на Вазов „Възпоминания от Батак“, което беше прочетено от студентите на български гръцки и английски език.
В заключение беше направено приветствие от „Сдружението за приятелство между Гърция и България“ в лицето на неговия председател Татяна Киликчиева- Геменедзи, което беше насочено както към делото на Кирил и Методий и техните ученици, така и върху годишнината от Априлското въстание. От страна на дружеството бяха поднесени и символични подаръци на студентите от лектората по български език в университета „Демокрит“ в Комотини. На конференцията присъстваха представители на дипломатическия корпус в Солун, зам. областния управител на обл. Централна Македония Христос Митас и други представители на местните власти, преподаватели и студенти от университетите „Аристотел“ и „Македония в Солун и университета „Демокрит“ в Комотини,
общественици, членове на гръцки и български организации.
След мероприятието беше поднесен коктейл за участниците и гостите от страна на Генералното консулство на България в Солун и Института за балкански изследвания.
