01/02/2015
Лицемерието а българите
Днес, 1 февруари 2015, българите се прощават с първия демократично избран президент на Република България
Лицемерието на българите е пословично. През последните дни интернет пространството бе залято със съболезнования, хвалебствия, плач, вой и неограничено лицемерие. Във Фейсбук, Туитър, из цялото виртуално пространство кой ли не жалеше и оплакваше добрия Желю, дисидента Желю, демократа Желю...
Българите или са слепи и глухи или просто наивни. В България след ноември 1989 г. бяха назначени демократи, капиталисти, антикомунисти и дисиденти. Назначени, защото бившата номенклатура на БКП и репресивния и апарат ДС се бяха погрижили и подготвили с тяхното назначение. Субекти като Желю Желев, Нешка Робева, Радой Ралин, Блага Димитрова, Петър Берон и много други бяха пробутани на българското общество като дисиденти, преследвани, гонени, изселвани и репресирани. А такова нещо няма. Истинските дисиденти, убедените антикомунисти, борили се, не примирили се с тоталитарното управление на БКП, биваха съдени, затваряни в затвори, изпращани в лагери и след 20 или 30 години зад решетките, изгонвани от страната в Австрия, Германия, Франция и други западноевропейски демократични държави. Желю Желев никога не е бил в затвора нито в емиграция... Той бе избран за „председател” – президент на РБ и сам предложил за вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев, с когото унищожиха досиетата. А в управлението на прословутото СДС, на което стоеше начело, бяха едни от най-компрометираните и крадливи български политици като Иван Костов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, Александър Божков, Евгени Бакърджиев и много други. Той не може да бъде пример нито олицетворение на демокрацията, той трябва да бъде запомнен като съучастник на тези, които откраднаха достойнството на хората, потъпкаха техните мечти, надежди и въжделения за един по-добър, по-справедлив, по-свободен, по-демократичен и финансово независим живот. Докато има лицемерие ще има и лъжеапостоли...
Атанас Г. Панайотов – политически емигрант от 1983 г.
