03/11/2021
Васил Д. Стоянов – момчето от Жеравна, родено през 1839 г. в семейството на овчар. Самият Васил също е овчарче, преди да се запише да учи в Шумен, където има щастието да бъде ученик на Сава Доброплодни и Иван Богоров. В училището в Шумен се събират двама Василовци – Васил Стоянов и Васил Друмев. По-късно съдбата изпраща Друмев в Одеса, а Васил Стоянов – в Прага. И през десетте години, прекарани в Чехия, Стоянов не само се образова, но и създава предпоставки за формирането на нов тип български интелектуалец, търси пътища да запознае учените и обществениците от Западна Европа с живота в България, превръща се в „неофициален консул“ на българската интелигенция в Чехия, търси спомоществователи в Чехия за издаването на Миладиновия сборник и записва за негови абонати свои български и чешки приятели и състуденти, увещава Раковски, който е негов кумир, да изпрати списание „Българска старина“ до настоятелството на „Художествена беседа“, до Чешкия национален музей и Академичната читалня.
През есента на 1862 г. Васил Стоянов става един от основателите на дружество „Побратим“, чиято задача е да обедини „сърби, хървати, българи и словенци, живеещи в Прага“ и да съдейства за просветата на южните славяни за освобождението им от политическото робство.
Животът на младия Васил в Чехия често е несретен, лишенията са ежедневие за него, но въпреки огромните материални затруднения, той не губи надежда, защото се намират български родолюбци и чешки културни дейци, които го подпомагат.
Васил Стоянов е първият популяризатор на българската литература и култура в Чехия. Нещо повече, чрез политическата си публицистика в чешкия периодичен печат Стоянов популяризира идеята за гражданската и духовна свобода и независимост на България в Западна Европа.
от Лидия Делирадева