Държавен архив - Велико Търново

Държавен архив - Велико Търново Териториален държавен архив - Велико Търново

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИДнес в рубриката „Лицата на литературата“ ви представяме Йохан Волфганг фон Гьоте – един от най...
21/08/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

Днес в рубриката „Лицата на литературата“ ви представяме Йохан Волфганг фон Гьоте – един от най-значимите писатели и мислители в европейската култура, оставил след себе си творчество, което продължава да вълнува читатели и днес.

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832)

Йохан Волфганг фон Гьоте е германски поет, писател, драматург, философ и учен, смятан за една от най-влиятелните фигури в световната литература. Неговото творчество обхваща почти всички литературни жанрове, а интересите му се простират от изкуството и философията до ботаниката, геологията, анатомията и оптиката.

Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн в заможно и образовано семейство. Баща му настоява да получи отлично образование и още от ранна възраст Гьоте изучава езици, литература, история, рисуване и музика. По-късно учи право в Лайпциг и Страсбург, но литературата постепенно се превръща в истинското му призвание.

Още като млад той придобива широка известност с романа „Страданията на младия Вертер“ (1774). Книгата се превръща в европейски литературен феномен и прави младия Гьоте известен далеч извън пределите на Германия. Необичайно силният емоционален заряд на произведението кара много млади хора в Европа да се идентифицират с неговия герой.

През 1775 г. Гьоте се установява във Ваймар, където прекарва по-голямата част от живота си. Освен с литература той се занимава активно с държавни дела, природни науки и изкуство. Работи в администрацията на херцогството Саксония-Ваймар и постепенно се превръща в една от най-влиятелните личности в културния живот на Ваймар.

Най-великото му произведение е „Фауст“ – драматична поема, върху която работи в продължение на десетилетия. В нея Гьоте разглежда вечните въпроси за човешкото познание, стремежа към щастие, доброто и злото, любовта, изкушението и смисъла на човешкия живот.

Сред най-значимите му произведения са още „Вилхелм Майстер“, „Западно-източен диван“, „Ифигения в Таврида“ и множество стихотворения, превърнали се в класика на световната литература.

Йохан Волфганг фон Гьоте умира на 22 март 1832 г. във Ваймар, на 82-годишна възраст. До края на живота си той продължава да пише, да изучава света и да търси отговори на въпросите, които вълнуват човека от векове.

Любопитен факт:
Гьоте не е бил човек, който се ограничава само с литературата. Той проявява сериозен интерес към природните науки и оставя научни трудове по ботаника, анатомия, геология и оптика. Притежава огромна лична колекция от книги, произведения на изкуството, минерали и природни образци.

Особено интересна е връзката му с България. Гьоте познава и цени славянската култура, а неговото творчество оказва влияние върху редица български възрожденски и следосвобожденски писатели.

Гьоте оставя след себе си не просто книги, а цял един свят от идеи, чувства и въпроси. Именно затова повече от два века след смъртта му неговото слово продължава да говори на читателите – независимо от времето, езика и границите.

Ф.1041К, оп. 1, а.е. 273, л. 11
#личности #история #стариСнимки #АрхивитеГоворят #КултурноНаследство #писане #творчество #литература #архив #държавнаагенцияархиви

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИКинка Панайотова – изследователката, посветила живота си на историята на Велико ТърновоДнес отб...
18/08/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

Кинка Панайотова – изследователката, посветила живота си на историята на Велико Търново

Днес отбелязваме годишнината от рождението на Кинка Панайотова – историк, изследовател и музейна специалистка, посветила значителна част от живота си на проучването и съхраняването на историята на Велико Търново и региона.

Кинка Панайотова Савова е родена на 18 август 1940 г. във Велико Търново. Детството ѝ преминава в старата част на града – в квартал „Асенов“, сред старинни църкви, къщи и места, носещи паметта на вековния Търновград. Тази среда оставя трайна следа в нея и по-късно определя професионалния ѝ интерес към историята на родния град.

През 1965 г. завършва история с втора специалност философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1983 г. защитава докторска дисертация.

Научната ѝ работа е насочена преди всичко към историята на Велико Търново и региона – социалната и стопанската структура на населението, търговията, кооперативното движение, обществените организации, развитието на селищата и живота на търновци през XIX и XX век.

Сред значимите ѝ изследвания са тези за социалната и стопанската история на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, за търновските фамилии и обществени организации, както и „История на читалище „Надежда 1869“ – Велико Търново“, написана в съавторство с Невяна Бъчварова.

Един особено любопитен епизод от изследователската ѝ работа е свързан със собствената ѝ къща на ул. „Патриарх Евтимий“ №1 във Велико Търново. Върху старата дървена врата са запазени множество надписи, отбелязващи важни събития от миналото на града – сред тях и разрушителното земетресение от 1913 г. Панайотова проучва тези надписи като своеобразна „хроника върху дърво“ – малък, но ценен свидетел на отминалото време.

Тя оставя след себе си богато научно наследство – книги, студии и статии, които и днес са ценен източник за изследователите на историята на Велико Търново.

Част от събраните от нея материали и предмети са дарени на Регионалния исторически музей – Велико Търново, с което нейното лично отношение към историческата памет се превръща и в принос към съхраняването на културното наследство на града.

Днес, в деня на нейното рождение, си спомняме за Кинка Панайотова като за човек, който не просто изучаваше историята на Велико Търново, а умееше да открива миналото там, където другите виждат просто стара къща, врата или пожълтял документ.

Защото градът живее истински, когато има кой да помни неговата история.

#наследство #личности #българия #българскотоминало #архивитеговорят #КултурноНаследство #архив #държавнаагенцияархиви

30/07/2026

„Бейската къща“ във Велико Търново е издигната през 1864 г. от Иван Пенчев – един от най-даровитите ученици и последователи на бележития възрожденски строител уста Колю Фичето. Сградата е построена като емблематично имение на Кончашооглу бей, който е бил последният османски управител (бей) на Търново преди Освобождението през 1878 г. След края на Руско-турската война имотът преминава в частни ръце и става собственост на известния местен род Парашкевови. През XX век сградата е национализирана. Поради лошото си състояние, през годините 1978 – 1980 е извършена мащабна реконструкция. При този ремонт от оригиналното старо строителство са запазени единствено каменните зидове на приземния етаж, а останалата част е изградена наново по автентични чертежи. След демократичните промени къщата е върната на законните наследници, а по-късно е закупена от инвеститор, който я превръща в днешния луксозен Царски хотел Bey House.


„Бейската къща“ във Велико Търново. 11 апр. 1928 г.
Ф. 18К, оп. 1, а.е. 131, л. 26

29/07/2026

Днес в рубриката „Ценни книги в архивите“ представяме Статистически годишник на Българското царство: Година IV (1912). София: Държавна печатница, 1915.

Статистическият годишник на Българското царство за 1912 година (Година IV) е официално издание на Главната дирекция на статистиката в София, отпечатано през 1915 година. Изданието е в пълнотекстов формат, на български и френски език и съдържа подробни, и обобщени данни за състоянието на страната през 1911 и 1912 година.
Информацията е структурирана в 21 раздела.
Първият раздел съдържа данни за географското положение, граници и повърхнина на Българското Царство, реки, езера, планини, разпределение по географски области и други.
„Метеорологични данни“ се отнася за атмосферното налягане, температури, влажност, валежи и ветрове. Използвани са годишните публикации на Централната метеорологическа станция в София.
Разделът за демографската статистика съдържа данни за движението на населението, женитби, раждания и умирания. Публикувани са данни от преброяването на населението и жилищния фонд, проведено на 31 декември 1910 година. Информация за военните набори е публикувана за 1910 година.
Рубриката „Стопански живот“ съдържа данни за земеделието, скотовъдството и горите. В областта на търговията информацията се отнася за търговския стокообмен на България за периода 1879 до 1912 година. Пазарните цени на домашните животни, по-важните предмети за живеене и надниците са публикувани за същия период. Публикувана е информация и за пощите, телеграфите и съобщенията.
Данни за монетите и банкнотите са предоставени за годишника от БНБ, като е използван отчета на националната банка за периода 1908 - 1912 година. Управителните съвети на акционерните банки и дружества предоставят данни за годишника, а за състоянието на кооперациите е използвана информация от Българската земеделска банка.
Годишникът съдържа данни за железопътни линии, шосета и водни пътища. Включена е и информация за електрическите трамваи в София за периода 1901 - 1912 година.
„Политически и културен живот“ е рубрика, която се състои от информация в областта на държавните, окръжните и общинските финанси. Налични са данни за законодателните избори (за V Велико народно събрание и за XV Обикновено народно събрание), както и данни за управлението, войската и образованието.
„Книжнина и художество“ е раздел, който съдържа данни за Софийската и Пловдивската народни библиотеки.
Годишникът предоставя информация в областта на медицината, правосъдието и други.
Изданието завършва с рубрика „Кратки статистически сведения за чуждите държави“.

29/07/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

„Хората в архивите“

Павлинка Борисова Попиванова (1946– )

Павлинка Борисова Попиванова е родена на 13 юли 1946 г. Завършва Великотърновския университет със специалност „Филология“. Постъпва на работа в Окръжния държавен архив – Велико Търново през 1972 г. на длъжност завеждащ архивохранилище. Съвместно с колегите Б. Глушкова, Т. Тодоров и други служители участва в обогатяването на картотеката на архива, като изготвя общо 1000 фиша, с което общият им брой достига над 40 980.
През 1975 г. е сътрудник в сектор „Стопански фондове“, но през същата година ползва отпуск по майчинство. През годините активно участва в популяризирането на документалното наследство чрез подготовката на статии, изработването на инвентарни описи и участия в радиопредавания.
През 1993 г. работи като архивист в направление „Комплектуване“, а впоследствие заема длъжността началник на отдел „Комплектуване, научно-техническа обработка и съхранение“, която изпълнява до юли 2003 г., когато е наследена от Цветка Бейкова.

Публикации:
Пътеводител на Великотърновския окръжен архив (1492–1944), част I, съставители Ст. Стойчев, К. Гърдев и П. Попиванова, Велико Търново, 1973, 208 с.
Пътеводител на архивните фондове (1492–1944), част I. Преработено и допълнено издание, съставители Цв. Бейкова и П. Попиванова, Велико Търново, 1988, 319 с.
Списък на приетите архивни фондове от социалистическата епоха (1944–1969), съставители П. Попиванова и Ст. Стойчев, Велико Търново, 1973, 87 с.

Инвентарни описи:
Земеделски производителни кооперации в селата Върбовка и Овча могила, Великотърновски окръг (1939–1944), съставители П. Попиванова и Т. Тодоров, Велико Търново, 1979, 24 с.
Константин Гюров (1864–1949). Ганчо Пеев Белев (1878–1970), съставители Цв. Бейкова, П. Попиванова и Т. Тодоров, Велико Търново, 1982, 29 с.
Димитър Апостолов Ценов (1852–1932), съставители П. Попиванова и Д. Колев, Велико Търново, 1986, 32 с.
Янка Николова (1922–...). Богдан Султов (1930–1982), съставител П. Попиванова, Велико Търново, 1987, 48 с.

Каталози:
Учебното дело във Великотърновски окръг (1878–1944), съставители Ст. Градинаров, Т. Тодоров и П. Попиванова, в: Информационен бюлетин на ОНС – Велико Търново, 1980, № 13, 76 с.
Въоръжената борба във Великотърновски окръг (1941–1944), съставители П. Попиванова и Р. Узунова, в: Информационен бюлетин на ОНС – Велико Търново, 1974, № 9, 44 с.
#държавнаагенцияархиви #архивитеговорят #архив #личности #великотърново

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ Днес в рубриката „Лицата на литературата“ ви представяме Иван Вазов – Патриарха на българс...
17/07/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

Днес в рубриката „Лицата на литературата“ ви представяме Иван Вазов – Патриарха на българската литература, чието творчество се превръща в духовен летопис на българския народ.

Иван Вазов (1850–1921)

Български поет, писател, драматург и общественик, признат за най-значимия творец в следосвобожденската българска литература. С огромното си литературно наследство той изгражда художествения образ на България, възпява героизма на народа и поставя основите на съвременната българска литература.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот в семейството на заможния търговец Минчо Вазов и Съба Вазова – жена с буден дух и силно влияние върху възпитанието на своите деца. Още от ранна възраст проявява интерес към книгите и литературата. Учи в родния си град, а по-късно продължава образованието си в Калофер и Пловдив. Макар по желание на баща си да се насочва към търговията, любовта му към словото надделява и той избира пътя на писателя.

По време на националноосвободителните борби Вазов е съпричастен към революционното движение. След потушаването на Априлското въстание емигрира в Румъния, където създава едни от най-вдъхновените си произведения, посветени на борбата за свобода. След Освобождението се завръща в България и посвещава живота си на литературата и обществения живот.

Творчеството му е необятно – пише поезия, проза, пътеписи, разкази, романи, драми и мемоари. Сред най-значимите му произведения са романът „Под игото“, първият български роман, получил световна известност, повестта „Чичовци“, сборниците „Епопея на забравените“ и „Немили-недраги“, както и десетки стихотворения, превърнали се в част от националната памет. В своите творби Вазов възпява красотата на българската природа, силата на народния дух и саможертвата на героите, борили се за свободата на България.

Освен като писател, Иван Вазов участва активно в обществения живот. Бил е народен представител и министър на народното просвещение, като през цялата си дейност защитава значението на образованието, културата и българския език.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София. Погребението му се превръща в национално събитие, а признателността към неговото дело остава жива и до днес.

Любопитен факт:
След смъртта на Иван Вазов домът му в София е запазен почти непокътнат. Дори след бомбардировките над града през Втората световна война най-ценните му ръкописи и лични вещи са спасени и днес се съхраняват в Къща музей „Иван Вазов“.
Романът „Под игото“ е преведен на повече от 50 езика, което го прави едно от най-превежданите произведения на българската литература.

„И аз ще бъда вечно с вас, народе мой, защото живея в словото, което оставих след себе си.“

Ф. 1041К, оп. 1, а.е. 273, л. 10
#архив #личности #архив #държавнаагенцияархиви #КултурноНаследство #памет #България #българскиавтор #писане #творчество #литература

14/07/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

„Хората в архивите“

Борислава Янкова Глушкова (1944– )

Борислава Янкова Глушкова е родена на 2 май 1944 г. в с. Светлен, Търговище. Завършва висше образование със специалност „История“. Постъпва на работа в Окръжния държавен архив – Велико Търново през 1970 г. на длъжност архивист, на мястото, освободено от Тодор Евтимов. Включва се в работата на сектор „Фиширане и каталогизация“.

През 1971 г. става отговорник на сектор „Разкриване и фиширане на материали“. Съвместно с колегите Д. Колев, Ст. Градинаров, К. Гърдев и Г. Ленкова участва в издаването на „Бюлетин за архивна теория и практика“, чието начало е поставено през 1972 г.

През 1975 г. е включена като сътрудник в сектор „Културно-просветен, масови организации и учреждения“, а в края на същата година преминава в сектор „Използване, информация и публикации“. От 1978 г. е ръководител на направление „Информация“. Сред нейните професионални приноси са изготвянето и публикуването на редица инвентарни описи:
• Иван Попхристов Кършовски (1839–1914). Стоян Попандреев Робовски (1834–1878), съставители Б. Глушкова и Р. Узунова, Велико Търново, 1981, 39 с.
• Димо Минев (1905–1980). Илия Панчев (1914–…), съставители Б. Глушкова и Р. Узунова, Велико Търново, 1986, 44 с.
• Градско общинско управление – Свищов (1878–1944), съставители Б. Глушкова, Р. Узунова и Цв. Бейкова, Велико Търново, 1990, 207 с.
#личности #стариснимки #памет #архивитеговорят #архив #държавнаагенцияархиви

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ149 г. от Освобождението на Велико ТърновоВелико Търново отбеляза 149 години от своето Освобожд...
08/07/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

149 г. от Освобождението на Велико Търново

Велико Търново отбеляза 149 години от своето Освобождението. На 7 юли (25 юни по стар стил), 1877-а година е сложен краят на петвековното османско робство.

Преписка от неизвестен автор върху корицата на стара богослужебна книга, с описание на освобождението от турско робство на Свищов на 15 юни 1877 г. и Търново на 25 юни 1877 г. Б. д.
Ф. 805К, оп. 1, а.е. 131

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ На 7 юли по света се отбелязва Световният ден на шоколада – празник, посветен на едно от н...
07/07/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

На 7 юли по света се отбелязва Световният ден на шоколада – празник, посветен на едно от най-обичаните сладки изкушения. Смята се, че именно на тази дата през 1550 г. в Испания за първи път е внесен шоколад от Америка,като по този начин сладкото изкушение навлиза по-широко в Европа.
Независимо дали предпочитате черен, млечен или бял шоколад – днес е идеалният повод да си подарите малко сладко настроение!
Свойствата на какаовите зърна били открити от ацтеките. За тях шоколадът бил „храна на боговете“ и според древните обичаи го свързвали с плодовитостта на жените. Какаовите зърна са били толкова ценни, че в миналото са служели като средство за разплащане.
Едва в началото на 20-и век шоколадът започва да се произвежда в големи количества и става достъпен за всички хора.
В България първият шоколад е произведен през 1901 г. в София от Велизар Пеев, който учил занаята в Париж. През 1924 г. той създава и първата шоколадова фабрика в Своге с близо 300 работници и над 170 машини.
Идеята за празника се ражда във Франция и за първи път е отбелязан през 2009 година.
Любопитни факти:
• Най-големият производител на какао в света е Кот д'Ивоар, откъдето идва значителна част от суровината за световното производство на шоколад.
• За производството на около 500 грама шоколад са необходими приблизително 400 какаови зърна.
• Черният шоколад съдържа повече какао и антиоксиданти от млечния.
• Белият шоколад всъщност не съдържа какаова маса, а основно какаово масло, захар и мляко.
Илюстрована пощенска картичка с изображение на шоколадови бонбони „Suchard“, Б.м. Б.д.
Ф. 1049к, оп. 1, а.е. 34, л. 86
#архивитеговорят #архив #държавнаагенцияархиви #шоколад

25/06/2026

Първата аптека в България е от 1823 г.
Д-р Марко Павлов (1784–1864) – лекар, аптекар, дарител. Учи медицина във Венеция и се дипломира като лекар в Монпелие, Франция (1808). През 1823 г. открива първата аптека в България, която се помещава срещу Конака във Велико Търново и е наречена „Лекарня“ – съвместява лекарски кабинет и аптека.
Ф.1462, оп. 1, а.е. 34, л. 1

Къщата, в която се помещавала „Лекарнята“ на д-р Марко Павлов. През 1981 г., аптеката музей е отворена за посетители. В следващите месеци е възстановен и горният етаж, където е живял д-р Марко Павлов със семейството си. Изложени са портрети на търновски лекари и аптекари, стари копия на рецепти и бележки от лабораторни изследвания. В началото на 90-те години на ХХ в. аптеката музей е затворена.
Музейната аптека. Велико Търново, юли 1981 г.
Ф. 1462, оп. 1, а.е 32, л. 2.

Богомил Вачев, фармацевт, в музейната аптека. Той събира документи, свързани с историята на аптечното дело в региона, открива и запазената вазерия от „Лекарнята” на д-р Марко Павлов. Велико Търново, юли 1981 г.
Ф. 1462, оп. 1, а.е 32, л. 3.
#наследство #личности #история #стариснимки #памет #българскоминало #архивитеговорят #културнонаследство #архив #държавнаагенцияархиви

Address

Улица Читалищна 2
Veliko Turnovo
5000

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:30
Tuesday 09:00 - 17:30
Wednesday 09:00 - 17:30
Thursday 09:00 - 17:30
Friday 09:00 - 17:30

Telephone

+35962601884

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Държавен архив - Велико Търново posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Държавен архив - Велико Търново:

Shortcuts

Share

Category