Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм Никополис ад Иструм (Ulpia Nicopolis ad Istrum)

Никополис ад Иструм е античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново - Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от имп

ератор Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в средната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia).Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – за Мелта и вероятно към Монтана.

Градска уредба, етнически състав, бит и религия:
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официалният език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. В Никополис ад Иструм действала и герузия. Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили – Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Бяла черква , Павликени и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни. Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали: античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са: останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др.части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м. западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича долината на река Росица по висока 18 м и дълга 3000 маркада. Началата му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с парно, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения. При проведените проучваия, възобновени през 2007 година, проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сетана". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.

Укрепителна система:
Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати: външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се (катаракта).
Градски площад (agora)
Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (area). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. В севрозападната част на площада се намирала сграда, за която се предполага че е изпълнявала функциите на градски съвет – булевтерион. В югозападната част е разположен малък театър (одеон), събиращ до 400 души. Той бил с правоъгълна форма, като зрителната зала била разделена на радиални сектори, а каменен парапет разделял зрителите от орхестрата и сцената. Пространството под зрителната зала било заето от 11 магазина.
Сгради извън агората
Непосредствено от комплекса на агората се намира сграда наричаща се термоперипатос. Постройка с такова наименование се среща за първи път в Римската империя. Тази сграда прилича на трикорабна базилика. Вероятно централната зала е служела за разходки, делови срещи и разговори под закрит покрив. Проучена е и друга сграда на около 100 м. северно от агората, тук най-вероятно става въпрос за палестра. До северната порта на града е обществената баня.

Некрополи:
Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалния обред. Покойниците са били кремирани, полагани в “плоски” гробове или в саркофаг. Фамилните гробници на заможни граждани са били богато украсявани с колонади, екседри, фронтони и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати могили.
В Никополис Ад Иструм (което в превод значи "Град на победата на Дунав") е намерена и статуя на Асклепий. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във Велико Търново.

22/05/2025
11/03/2025

🔵 На 16 март 2025 г. античния град Никополис ад Иструм - Niсopolis ad Istrum ще е домакин на международните състезания по ориентиране Купа „Търново“ и „Купа Царевец“.

В неделния ден от 8,00 до 14,00 ч. археологическият резерват ще приема безплатно състезатели, треньори, придружители и посетители Заради състезанието няма да се изнасят беседи.

Музейният обект на открито е една прекрасна възможност за пролетна разходка!

Не забравяйте, че до Никополис ад Иструм - Niсopolis ad Istrum вече може да стигнете по обновената отсечка от главен път Русе-Велико Търново.

14/07/2024

Пътят на водата на Никополис ад Иструм
Западният акведукт (водопровод) на античния град Никополис ад Иструм е с дължина 20 км. Има подземни, наземни и аркови (премостващи) конструкции, изградени от камъни и хоросан, като са употребявани и керамични тръби. По него е текла кристално чистата вода, уловена от непресъхващия карстов извор в с. Мусина. Водата е с постоянна температура от 13,9° – 14° и все още струи обилно от запазения на място римски каптаж, който дава днес началото на р. Пещерска.
Акведуктът премоства една голяма река (Росица) и поне три по-малки (Негованка, Бабино дере, Барата). На тези места са изградени аркади, като тази над р. Росица служи и до ден днешен за землищна граница между селата Лесичери и Дичин.
Западният акведукт преминава през землищата на седем съвременни населени места (Мусина, Русаля, Лесичери, Дичин, Водолей, Ресен, Никюп).
Акведуктът е изграден вероятно с основаването на града в началното на II век и захранва Никополис ад Иструм с вода поне до последните десетилетия на IV век. До построяването на железницата София – Варна през 1899 – 1900 г. е най-мащабното инфраструктурно съоръжение във Великотърновско.

The water route of the Roman city of Nicopolis ad Istrum
The Western aqueduct (conduit) of the ancient city of Nicopolis ad Istrum (in the Roman provinces of Thrace and Lower Moesia, today not far from the modern village of Nikyup in Northern Bulgaria) is 20 km long. It has subterranean, ground and arch (bridge) constructions, built by stone and mortar with the use of ceramic tubes. Its purpose was to bring the crystal clear water, captured at the never dry up karst spring in front of the Musinska Cave. The water has a constant temperature of 13.9° – 14° C (57.02 – 57.2° F) and is still flowing out of the very well preserved water-catchment in the village of Musina, from which starts now the Peshterska River.
The aqueduct bridges one big river (Rositsa) an at least three smaller ones (Negovanka, Babino dere, Barata). Arcades were built at these places to cross the rivers’ valleys. The arcade across the Rositsa River has been a landmark between the modern villages of Lesicheri and Dichin for centuries.
The Western aqueduct passes along the lands of seven modern villages (Musina, Rusalya, Lesicheri, Dichin, Vodoley, Resen and Nikyup).
The conduit was built most probably in the beginning of the 2nd c. CE, together with the foundation of the city of Nicopolis ad Istrum, and continued to function at least to the last decades of the 4th c. CE. It had been the most impressing infrastructure manmade creation in the region of the modern day city of Veliko Tarnovo until the construction of the Sofia – Varna Railway in 1899 – 1900.

20/06/2024

Феноменът Хотница
В и около територията на село Хотница са открити над 70 селища и над 5000 находки, датиращи от античността до Средновековието. Някои от тях образуват многослойна селищна могила, а други са пръснати на отделни групички. Има останки от крепостни укрепления и вкопани в земята жилища, които с времето са търпели усъвършенстване. Намерени са пещи за леене на метали, център за производство на керамика, каменоломна, както и средновековно селище. Богатата колекция от глинени и керамични съдове с орнаменти, накити, сечива и инструменти за лов и скотовъдство, предмети, използвани в религиозни и лечебни практики, както и безброй битови вещи подсказва, че някога по тези земи се е водел проспериращ и уседнал начин на живот.
От тук е уникалното Хотнишко съкровище, изработено от 24-каратово природно злато и състоящо се от 44 части с общо тегло около 350 грама (включващо накити и окултни предмети). То е най-старото обработено злато в света. В едно от древните селища около село Хотница е открита част от мраморна скулптура с много добре очертани... бикини, от края на 5-то хилядолетие пр. Хр. и вероятно е свързана с култа на българите към жената-майка и продължителка на рода, а прецизната изработка и включването на тази така популярна днес част от дамското облекло, са впечатляващ факт. Идеята за култа към жената е подкрепена и от друго не по-малко интересно откритие, мраморна статуетка на богинята-майка с отвор в средата, символизиращ женската утроба.
Ценната забележителност в Хотница е вкопаната църква „Света Ирина”. Тя е изключително значима като паметник на културата, вероятно от времето на белите църкви на Свети княз Борис Михаил, който е имал знанието и ги е строил на святи български места, оставени от първите българи в дарения ни Райски земен кът. Преди време, когато сме ходили там, не се допускаше влизане, заради застрашаване на посетителите от нужда от реконструкция.
Село Хотница е известна с Хотнишки водопад, най-красивата местност в околността, до която може да се стигне по асфалтиран път директно от центъра на селото. По еко пътека, която започва от извора, образуващ се под водопада, се изкачвате до върха по върволица от стълби, маркирани алеи и дървени мостчета над реката и достигате до отсрещния бряг.
Един болезнен извод за разликата ни от дедите: За Старото светилище, вкопаната църква в селището с първото обработено злато в света и всичко съществуващо тогава, няма пари за реконструкция, за еко пътеки има. Не търсете табели които да сочат към Феномена Хотница, няма да намерите по пътя. Това безценно райско кътче се намира само на 15 км от старопрестолната столица на България Велико Търново.

24/05/2024

Международният античен фестивал "Нике - играта и победата" 25 V 2024г. от 10:30ч.

11/05/2024
18/11/2023

От съдбата на Никополис ад Иструм, Търновград и Арбанаси е видно как преминава световната слава. Римският град е предтеча на средновековната българска...

11/08/2023

„Древна балканска земя“ тази година ще бъде на 2 и 3 септември и е организиран от Историческия музей в Павликени.

15/07/2023

Античен фестивал "Нике - играта и победата" 2023 откриване

14/07/2023

На 15 юни, събота, в римския град Никополис ад Иструм ще се проведе шестото издание на Античния фестивал „Нике – играта и победата“.

Address

Veliko Turnovo

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Никополис ад Иструм posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share