Квартал Аспарухово влиза в границите на сегашния район на основание Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове, приет от 37-ото народно събрание на 12 юни 1995 г. и обнародван в Държавен вестник бр.66 от 25 юли 1995 г.
Най-ранните сведения за обитаването на земите в квартала са от бронзовата епоха, според археолозите братя Шкорпил. Първите следи от човешки живот са о
ткрити при прокопаването на канала между морето и Варненското езеро през 1908 г.
Местност Карантината 1931г.До Освобождението и в първите години след това в района на Аспарухово са се намирали турски лозя, както и красивите местности Карантината, Гюндюза и Каваците. След Освобождението, нарастването на населението на Варна налага на управниците на града да търсят подходящи места за настаняване на бежанците. Така в края на XIX и началото на XX век тук се заселват първите семейства.
За начало на образуване на заселището се приема 1903 г. Първите заселници строят своите жилища по шосето Варна – Бургас, между Джанавара и Карантината. Новото селище приема името Сес Севмес, което в превод от турски означава “глас не обича” или “тихо място”. Населението рязко се увеличава с появата на първите фабрични предприятия, построени в близост до новия квартал на Варна. В началото на 20-те години на XX век жителите наброяват 500-600 души. Те се снабдявали с вода от три чешми и няколко кладенеца. За училищни помещения се ползвали две частни къщи. При преброяването през 1928 г. квартал Сев Севмес наброява вече 2 860 жители, които се занимават главно с лозарство. Една част от жителите работели като пристанищни работници, а други – в индустриалните предприятия на квартала: текстилна фабрика “Текстил”, акционерно дружество “Галата”, бояджийска фабрика “Сокол” и др. През 1927 г. е взето решение за образуване на читалищно дружество в квартала. Същата година е построено и училище “Христо Ботев”.
През 1934 г. квартал Сев Севмес се преименува на “Тихина”, но името не се харесва на жителите на квартала. На 12 декември 1934 г. на заседание на читалищното ръководство се взема решение: “Да се наименува целият квартал с името Аспарухово във връзка с Аспаруховия вал, който непосредствено е свързан с квартала и има историческо значение”.
Промените, които настъпват в България след 1944 г., се отразяват и върху развитието на квартал “Аспарухово”. Частните предприятия и фабрики са национализирани. През 50-те – 60-те години на XX век се изграждат нови промишлени предприятия. Открит е Кореборемонтният завод, а Варненската корабостроителница се превръща в модерен Корабостроителен комбинат. Новите предприятия, търговски обекти, заведения за битови услуги и др. привличат допълнителна работна ръка, част от която се заселва в квартала и той нараства с бързи темпове. През периода след 1955 г. са построени работническа болница, поликлиника, аптека, пет детски градини и три детски ясли. Изградени са и битов комбинат, централен универсален магазин, супермаркет, обществена баня, хранителен комплекс и редица други обекти. През 1960 г. се изгражда нова читалищна сграда в центъра на квартала. Подрастващото поколение се обучава в три училища: основните “Христо Ботев” и “Васил Левски” и новоизграденото СОУ “Любен Каравелов”.
След 10 ноември 1999 г., след временен застой “Аспарухово” отново е един от най-динамично развиващите се райони на Варна. Днес районът е едно чудесно съчетание на море и зеленина, спокойствие и пасторален живот, интимна градска среда.
