03/12/2017
ОТНОВО ЗА ПСЕВДОНАУЧНИТЕ БАСНИ
Какво ще кажат уверените в собствената правота, че природата за някакви там сто-двеста-триста (или неясно колко) милиони години е натъкмила Побитите камъни, многоучени писачи, на факта, че навсякъде по тях най-прецизно се следи ходът на слънцето в четирите кардинални момента (зимно-лятно слънцестоене; пролетно-лятно равноденствие)
В тази насока сензационна е Слънчевската група. Източната ù страна представлява долинка, разположена по оста север-юг (същото се отнася за ориентирането на целия комплекс Побити камъни) с дължина около километър и широчина 500-600 м. Спуснем ли се в нея от високата ù северна страна, изведнъж се озоваваме в свят на красота и хармония. Първият забележителен обект е струпана от отделни мегалитни блокове грамада с височина 10 м и основа 15 м. Ориентираността на прорязващите я линии и жлебове спрямо движението на Слънцето е очевидна, но тя става безспорен факт от намиращата се в източната част прозорец дупка с правоъгълна форма, размерите са ширина 15 см, дължина 20 см и дълбочина един метър. Тя е така разположена, че да улавя изгрева в деня на зимното слънцестоене. Но дори прорезът в мегалитите може да се стори недостатъчно убедително доказателство на неизбежния скептик: Ами това си е резултат от ерозионната дейност. Или пък туй са си варовити конкреции в пясъчника, промивани впоследствие от водата, която се е стичала именно през тази правоъгълна дупка. А може би става въпрос за коралови образувания, които, движени от хелиотропизма са се развивали вертикално нагоре, но тук се е получила пещерка, тъй като вероятно (защо не? – подсказва услужливото въображение) през нея са минавали големи риби, които с люспите си са я доизгладили. Ако и това изглежда невероятно, то отгoворът може и да е в палеобиологичния произход, или пък от метанотрофни бактерии, които са отлагали калциев карбонат.
Но псевдонаучните басни изветряват само сто и петдесет метра по-надолу, където в неголяма мегалитна група (височина 3 м) има сходен отвор с пряка видимост към дупката, която описахме току-що. Ако скептичният наблюдател в деня при изгрева на зимното слънцестоене види аления диск само в горната дупка, колкото и да няма основание, продължи да мърмори, то вторият прорез на една ос с първата, вече не му дава никакво основание за възражение. Сходна конфигурация – прорез, през който се проектира слънчев сноп върху близки или по-отдалечени мегалити е твърде разпространена (дори е основен конструктивен замисъл) навсякъде по Побити камъни.