31/05/2026
СЛОНЪТ в стаята: ОТГОВОРНОСТТА НА ВСИЧКИ ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ В ДЪРЖАВАТА
***
@Виктор Лилов
Скандалът „Баба Алино“ престана да бъде история за незаконно строителство. Това вече е тест за способността на българската държава да понесе отговорност за собствените си действия.
Очевидно има сериозни основания да се смята, че съществена част от купувачите са действали добросъвестно. Някои от тях са получили ипотечни кредити от банки. Когато банка отпусне ипотечен кредит, тя не го прави на честна дума - проверява документи, собственост, тежести, вписвания, оценка на имота. За имотите са били издадени нотариални актове. Създадени са данъчни партиди. Плащани са данъци и такса смет. Имотите са били вписвани, прехвърляни и третирани от институциите като реално съществуващи обекти.
Всичко това не прави едно незаконно строителство законно. Но създава легитимно очакване у гражданите, че държавата стои зад собствените си документи.
Ако днес се окаже, че тези обекти са незаконни, държавата и общината не могат просто да вдигнат рамене и да кажат на собствениците: „Трябвало е сами да се оправяте.“ Не може години наред да събираш данъци, такси и да допускаш сделки, а след това целият риск да бъде прехвърлен върху хората, които са се доверили на собствените ти регистри и администрации.
Затова, ако се установи, че купувачите са били добросъвестни, въпросът вече не е само за съдбата на имотите, а и за отговорността на институциите. И тогава действително може да се стигне до искове по ЗОДОВ или други форми на обезщетяване срещу държавата и общината, които впоследствие да търсят регресна отговорност от виновните длъжностни лица и участници в схемата.
Не може години наред да взимаш данъци, такси и да допускаш сделки, а след това да прехвърлиш целия риск върху хората, които са се доверили на собствените ти документи.
Абсолютно аморално, грозно и подменящо истинските отговорности е цялата щета да бъде стоварена върху добросъвестни купувачи. Това би означавало държавата да измие ръцете си с хората, които са повярвали на нейните документи, вместо да потърси сметка от онези, които са създали, обслужили и прикривали схемата.
Но още по-важен е другият въпрос.
Как е възможно върху десетки декари да възникне цял комплекс, да бъдат създадени партиди, да се извършват сделки, да се отпускат кредити, да се издават удостоверения и да се осъществяват вписвания, без в това да са замесени множество длъжностни лица от различни институции?
Колкото повече научаваме за случая, толкова по-очевидно става, че това не е история за един предприемач. Това е история за система от зависимости, административни решения, бездействие и вероятно злоупотреби, разположени по цялата институционална верига.
Затова общественият дебат не трябва да се изражда в търсене на виновници по националност или в нападки срещу купувачите. Истинският въпрос е кой е създал тази привидна законност и кой е печелил от нея.
Прикриването на участниците в тази схема трябва да спре незабавно.
Всички документи трябва да бъдат проверени. Всички длъжностни лица, участвали в издаването, вписването, удостоверяването или прикриването на нарушенията, трябва да бъдат установени. Всички институции трябва да дадат ясен отчет за действията и бездействията си.
А ако има виновни – независимо дали са инвеститори, чиновници, общински служители, представители на държавни органи или политически покровители – те трябва да понесат пълната отговорност.
Защото ако отново се стигне до познатия сценарий, при който гражданите плащат сметката, а хората зад подписите и печатите остават невидими, това няма да е борба с корупцията. Това ще бъде нейното поредно прикриване.
