Държавен Архив - Варна

12/06/2026

В последния ден от Международната седмица на архивите 2026 г., ще ви запознаем с изложбата „Комплектувани спомени в ДА – Варна – как колективната памет формира историята на бъдещето“, част от трикомпонентната изложба „Архиви за справедливост – права, памет, бъдеще“.

Комплектуваните спомени в държавните архиви са типичен пример за това как колективната памет формира историята на бъдещето.
Ф. 1198 – Колекция „Спомени за историята на село Горен чифлик“ съдържа 42 броя спомени на жители на селото, събрани в периода 60-70-те години на XX в., в които е отрезена паметта на местното население за: антифашистката борба; създаването и дейността на пощата, читалището, кооперацията, строежа на училището, местните обичаи и традиции.
Съхраняването на устната памет е съхраняване на живото наследство, което се предава от поколение на поколение и се променя във времето. Значимостта на тази задача е един от приоритетите на държавните архиви, като пазители на историята. Важно е тяхното опазване и популяризиране за изграждане на достоверна картина на миналото.
Спомените, преданията, живота на местните култури и общности формират едновременно различните гледни точки и цялостната картина на историята на бъдещето.

Фотоколаж:
1. Спомени на Георги Чавдаров за обичаите годеж и сватба в с. Горен чифлик. Оригинал. Машинопис. ДА – Варна, Ф. 1198, оп. 1, а.е. 40.
2. Спомен на Дичо Иванов Дичев за просветното дело в с. Горен чифлик. Оригинал. Ръкопис. ДА – Варна, Ф. 1198, оп. 1, а.е. 38.
3. Спомен на Цаню Йорданов Цанев за участието на жители от с. Горен чифлик в Първата световна война. Оригинал. Ръкопис. ДА – Варна, Ф. 1198, оп. 1, а.е. 28.
4. Спомен на Дичо Ив. Дичев за създаването и дейността на Кредитна кооперация „Синапка“ - с. Горен чифлик. Оригинал. Ръкопис. ДА – Варна, Ф. 1198, оп. 1, а.е. 7.
5. Снимки от бита на село Горен чифлик. Оригинал. ч/б. 13/9. ДА – Варна, Ф. 1198, оп. 1, а.е. 42.

11/06/2026

Днес ще ви запознаем изложбата „Креведските изследвания – база за съхранение на паметта на местните общности“, която е част от трикомпонентната изложба „Архиви за справедливост – права, памет, бъдеще“, част от инициативите за отбелязване Международната седмица на архивите 2026 г.

Според Конвенцията за нематериалното културно наследство (НКН) на ЮНЕСКО НКН означава обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тях инструменти, предмети артефакти и културни пространства, признати от общностите, групите, а в някои случаи отделните лица като част от тяхното културно наследство.
НКН е живо наследство, което се предава чрез хората и се променя във времето. Съхранението на НКН има своите проблеми и предизвикателства. Глобализацията и все по-засилената миграция на коренното население оказват пагубно влияние върху предаващите се през поколенията традиции и съхранението на паметта.
Важна роля за тяхното опазване и разпространение играят краевдите и техните местни сдружения. Чрез описните и съхранени от тях обичаи, занаяти, език и култура се формира паметта за местните общности.
В Държавен архив – Варна се съхранява фондът на Кръстьо Методиев Баев – преподавател по история на изкуството и по литература, фолклорист. Той е заведен под номер 1294 и в него се съдържат документи, свързани с изследвания на топонимите в гр. Варна, живота и бита на гагаузите по българските земи.
Кръстю Баев посвещава голяма част от работата си в проучване на живота, бита и културата на гагаузите от селата Твърдица, Горичене, Могилище, Божурец и Каварна.
Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи (т.нар. тукани) от българските земи на Османската империя през XIX век. Голяма част от тях се заселват в Добруджа и Варненско. Именно те са обект на интерес и изследване от Кръстю Баев. Из архивните единици има спомени, изследвания върху народното им творчество, народните им песни и снимки от бита на гагаузите.

Колегата Гергана Георгиева е подготвила материал, свързан с гагаузите, който дава допълнителна яснота за техните нрави и живота им във Варна.
Ще ви разкажем за впечатленията от живота на гагаузите, описани в спомените на Иван Церов. Иван Панайотов Церов е роден на 26 март 1857г. в с. Церова Курия, Великотърновско. Завършва богословско училище при Лясковския манастир. Учител е в родното си село, в Габрово, Свищов и Варна. Във Варна е назначен за преподавател по български език и литература в Мъжката и Девическата гимназии. Кмет на Варна в периода 1909-1912 г. Умира на 18 януари 1938г.

Из кн. „Спомени и бележки на Ив. П. Церов“, изд. МС-Варна, 2017, стр. 52- 53
„ Във Варна пристигнах на 2 септ. 1888 г. и наех къща в средището на гагаузката, тогаз махала – (втори участък, ул. „Радина“, сега „Драган Цанков“), близо до Мъжката гимназия. Това ми даде възможност да се запозная с нравите на гагаузите - постоянна саморазправа, сбиване, най - вече с нож, между тези буйни по природа хора, дълго застояли из многобройните из града кръчми и вдадени страстно в пиене и грозно опиване. Повечето от тях идваха до такова състояние, че да не могат да си отидат вкъщи, та се събираха домашните им жени, майки и чеда, да ги пренасят у тях, тътрейки ги по улиците. Тази трагикомична картина, често се повтаряше и със стопанина на къщата, в която живеех, ако и неговата изба да бе препълнена с бъчви вино. Той беше заможен лозар и чист българин от Казанлък в тази махала. Лозари по занятие бяха почти и всички гагаузи. Затуй всеки притежаваше собствено магаре, та яздейки го отиваше сутрин и се връщаше рано по залез слънце от лозята. Най-обична забава на гагаузите бяха веселбите им из улици с латерни пред тях, а по гроздобер - с гайди.
Гагаузките – варненки, облечени с дънести басмени шалвари пъстрочервен цвят, а някои и с окичен фес на глава, падаха в мнозинството си доста лениви – повечето време прекарваха в приказки, струпани тук-таме до пътните врати на малки групички, и при все, че замесваха тестото си за хляб, не го разкъсваха и разплескваха сами на пити, както другаде се прави, а цялото го занасяха на фурната, за да извърши туй хлебарят. Мъжете се отнасяха сурово, преизмерно господарски към жените си. Говориха им думи, много непристойни.
Градът ми направи впечатление, най-много с народнонаселенческия си облик и дето разните частични народи, що го населяваха (българи, гагаузи, гърци, арменци, турци, татари и евреи), се разбираха по между си, все на турски език, че не малко ме учуди и разнообразието на носии и начина на живот. Като оставим настрана гагаузите, кореняци речи, жители на града, които си говорят турски, арменците във Варна, че и някой удавени във гръкогагаущина българи, дошли тук преди Освобождението, бяха досущ забравили матерния си език, тъй че децата, тепърва чрез училищата го възобновяваха. Изобщо на града, бе ударен дълбоко турски печат и турска култура.“

10/06/2026

105 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА ВАРНА ЗА
„СПЕЦИАЛЕН КУРОРТЕН КЪТ“
На 10 юни 1921 г. тричленната комисия в състав – Председател Юрдан Пекарев и членове: д-р Н. Бочев и Илия Христов, издава постановление за обявяването на Варна за „специален морски кът“. В постановлението се казва: „Обявява град Варна за специален курортен кът, с един хинтерланд включващ пространството между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белево и Галата“.
С подкрепата на местната власт, усилията на обществото и средства на заможни и инициативни предприемачи, през 30-те и 40-те години Варна става модерен, красив и търсен курорт, посещаван от българи и чужденци.
В рамките на Варненската градска община се създават общински структури – курортно отделение, общинско курортно стопанство и курортна дирекция, които да работят за подобряване на условията и представянето на града като атрактивна дестинация. През 1931 г. група общественици, заинтересовани от развитието на града създават „Лига за курорта Варна“.
Местната власт отдава необходимото значение на всички фактори за устройването на едно курортно селище:
Плажът е от първостепенно значение. Трябва да се уреди правилното използване на плажната ивица – да се изградят студени и топли морски бани, с къпални, съблекални, прилежащи обслужващи помещения. Откриването им се превръща в голямо събитие за града. Трябва да споменем и съвсем навременното създаване на водноспасителна служба с подготвени кадри и стриктни правила.
Морският климат, лечебните свойства на морската вода, слънчевите бани – поредица от лекари пишат и публикуват статии, монографии и дават препоръки как курортистите да се възползват максимално от климатичните условия, за да подобрят здравното си състояние. Още през 1925 г. Варненското Градско Общинско Управление издава и разпространява книгата на д-р Стефан Т. Попов „Курортна Варна“. След един обстоен преглед на климатичните условия на региона, д-р Попов дава съвети за техниката за морелечение, за болестите, които се лекуват чрез него, за очакваните резултати или противопоказния.
Морската градина, освен, че е неразделна част от разходката за туристите, като връзка между плажната ивица и града, но и като самостоятелна атракция, със специално оформения ландшафт, специфичната растителност, кътовете за разходка, отдих и забавление. Предприети са редица мерки за доизграждането на градината и поддържането й, за устройването на места с атракции, места за почивка, бюфети, сладкарници и др.
Полагат се особени усилия за уреждането на транспорта, реда и правилата за настаняването на туристите, културата и качеството на обслужване в хотелите и дори в частните квартири.
Ресторанти, барове, кафенета всички обслужващи звена трябва да се подчиняват на европейските стандарти и да работят по определени правила. От особено значение са персоналът – неговата квалификация и поведение; разнообразното местно и световно меню, ценовите листи.
Специално място трябва да обърнем на културния живот в града. Гостите на Варна могат да посетят близки исторически и природни забележителности – Побити камъни, Аладжа манастир, устието на р. Камчия, местността Узун кум и др. С основаването на театрална трупа и изграждането на нова модерна театрална сграда се увеличават възможностите за посещения на представления, концерти и култури мероприятия.
Туристите посещаващи Варна, идват не само за лечение и почивка, но и за забавление. Изграждането на водната кула за скокове и ручбана на плажа, откриването на казиното, организирането на празнични „феерични“ тържества, разнообразни конкурси. Всичко е подчинено на желанието гостите да имат богат избор от развлечения и атракции.

10/06/2026

Мотото на тазгодишната международна седмица на архивите „Архиви за справедливост – права, памет, бъдеще“ е основа за едноименната трикомпонентна изложба.
Темата за справедливото представяне на историята е развита чрез три акцента – права, памет, бъдеще.
В Държавен архив – Варна се съхраняват ограничен брой документи за историята и дейността на малцинствата, главно под формата на статистически сведения или указания за работа с тези групи. За съжаление липсват цялостни или по-подробни колекции и фондове, които да представят всички сфери от живота им – история, култура, бит, език, обичаи. Тази липса на снимки и документи е в ущърб на справедливото отразяване на историята на малцинствата и техните права.

Документите, които сме подбрали, може да разгледате лично в изложбените витрини, когато ни посетите на ул. Преслав № 52:
1. Статистически сведения за успеха на учениците по етническа принадлежност. 1953 г.
2. План – програма на отдел „Народна просвета“ – Варна за работа с български граждани от цигански произход. 1976 г.
3. Окръжно от ЦК на БКП до окръжните, градските и районните комитети, във връзка с ПМС „За уреждане на въпросите за циганското население в НРБ“. 1959 г.
4. Информация за изпълнение на решението на секратариата на ЦК на БКП за подобряване работата сред циганското население. 1953 г.
5. Информация с основни точки за решаване въпроса с постоянното местожителство и настаняване на работа на циганските семейства. 1958 г.

09/06/2026

Тази година Международната седмица на архивите е под мотото „Архиви за справедливост, права, памет, бъдеще“. Само до 12 юни в Държавен архив Варна е подредена изложба, свързана с тази тема. ➡️ https://urban-mag.com/%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2.html
Снимка, предоставена на Държавен архив Варна от краеведа Кръстю Баев, изследовател на гагаузите.

09/06/2026

В рамките на Международната седмица на архивите, в Държавен архив – Варна беше открита трикомпонентна изложба „Архиви за справедливост – права, памет, бъдеще“, каквото е и мотото на тазгодишните събития по света.
На 9 юни – Международния ден на архивите се състоя традиционното награждаване на „Дарител“, „Читател“ и „Приятел“ на архива за 2025 г.

Дарението с най-голяма историческа и обществена стойност в ДА – Варна е направено от Тони Стоянов Хаджиев.
Документите предадени от г-н Хаджиев са свързани с членовете на фамилията Кастан – Дюрони, които заемат различни дипломатически и държавни постове към Френската държава, изпълняват официални мисии, поддържат търговски и лични връзки между Франция, френските колонии, Испания, Швеция и Норвегия, Османската империя, България в периода от началото на XVIII в. до средата на XX в. Най-значимият документ от дарението е Пергамент от 1351 г., който е и най-старият документ, съхраняван в ДА – Варна и ДАА.

Читател на ДА – Варна за 2025 г. – с най-много посещения и най-много използвани архивни единици е Симеон Огнянов Кулиш. През изминалата година е посетил читалнята на архива 58 бр. пъти, използвайки 113 бр. а.е. Г-н Кулиш е преподавател по История. Има интереси в областта на родовите проучвани, българската история и международните отношения. Прави сериозни исторически проучвания и има издадени над 10 самостоятелни и съвместни монографии, изцяло базирани на работата му в архивите.

Приятел на ДА – Варна за 2025 г. е отдел „Най-нова история“ към РИМ – Варна. Съвместно през 2025 г. организирахме две значими изложби: на 17 май в рамките на инициативата „Нощ на музеите и галериите“ бе представена изложба – „(С) вкуса на отминалите дни“, на 6 ноем., в сградата на Областна дирекция на полицията – Варна, беше открита изложбата „Полицията на Варна“.

За нас, служителите на ДА – Варна, тази година е по-специална, тъй като получихме три от най-престижните номинации на ДАА.

Дарението на г-н Хаджиев е отличено като дарение за цялата ДАА.

За „Служител на годината“ е избрана Донка Николова, нач. ОДА – Варна, която е дългогодишен служител в архива, доказващ ежедневно професионални знания и умения, предприемчивост при справяне с казуси и дейности, които надхвърлят служебните ѝ задължения. Участва в подготовката и популяризирането на изложби, участва в радио и телевизионни предавания, пише статии и доклади за научни конференции и специализирани издания. Освен че работи ефективно за популяризирането на Националния архивен фонд и издигането на авторитета на архива и утвърждаването му като една от водещите културни институции в града, г-жа Николова осигурява безвъзмездно финансиране за освежаване и модернизиране на изложбената зала в ДА – Варна.

В категорията „Екип на годината“ са отличени Владимир Владимиров – директор ДРДА – Варна, Пресиян Панайотов, Марин Маринов и Николай Койчев експерти в ДА – Варна и Антония Панева – началник ДА – Шумен, които през 2025 г., във връзка със изпълнение на задачи, свързани с преместване на стелажи и архивни документи от архивохранилището на ДА – Шумен в с. Костена река в архивохранилището на отдела в гр. Шумен, ул. „Тотлебен“ № 6, участваха в доброволен, неформален екип от служители на ДРДА – Варна.

Отличените получиха грамоти и плакети от ДАА.
Честит празник на всички колеги!

Очакваме ви до края на седмицата, заедно да отбележим Международната седмица на архивите 2026 г. с различни инициативи!

09/06/2026

Поздравителен адрес от доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция “Архиви” по повод Международния ден на архивите.

09/06/2026