11/11/2025
Първа и основна грижа на държавата е бизнесът и гражданите да имат достъп до гориво на достъпни цени. Затова трябва план, който да гарантира, че всички институции ще работят заедно в една посока. Приетият в петък от управляващото мнозинство закон за по-широки права на особения управител в “Лукойл Нефтохим”, отпадане на съдебния контрол, е сигнал за обратното - че управляващите нямат план, действат прибързано и необмислено. Той бе приет за половин минута в ресорната комисия, бе пренаписан за второ четене в същия ден на внасянето, което убегна от фокуса на общественото внимание.
От януари 2023 действа закон, един от чийто автори съм аз, който дава възможност веднага да бъде въведен особен управител в “Лукойл”. Този особен управител е с по-малко правомощия от приетите сега от управляващите, но дава възможност всички оперативни дейности да се поемат от него и да се организира работата на рафинерията по начин, че парични потоци да не стигат до Русия. Въпреки това, се бездейства.
В момента дори не е ясно дали новият закон ще влезе в сила навреме до влизането на санкциите в сила на 21 ноември, защото все още е необнародван в “Държавен вестник”, а и не е ясно дали няма да бъде атакуван от президента.
Законът на управляващото мнозинство не следва германския модел и съдържа много правни рискове. Германският модел дава възможност да бъдат прехвърлени акциите на рафинерията при много ясна процедура и съдебен контрол, във всеки етап на закона в Германия има възможност за контрол от Федералния административен съд. Обжалване не спира изпълнението, но не се изключва съдебният контрол и вече 2 години там това дава правна сигурност. Германия получи отсрочка от 6 месеца, защото назначиха особен управител и организираха работата на рафинерията си така, че парични потоци не стигат до Руската федерация, а ние будим съмнения за съприкосновения със сенчестия флот на Русия в Черно море.
Съдебният контрол, който е премахнат с новоприетия закон, е важна гаранция за охрана на правата на всички страни. И сега се пораждат множество съмнения за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на ЕС, правилата за държавни помощи на ЕС, двустранен договор с Русия. Трябва да се действа много внимателно и при рискова ситуация правото трябва да се гледа много внимателно, а сега законът съдържа възможността и за национализация, и за експроприация на частна собственост, по една неясна и непрозрачна процедура.
Управляващите не дават никакви гаранции срещу евентуална криза на горивата у нас, от тях се чуват само заклинания, че няма да има проблем. За да се върнат резервите от горива, които се намират в чужбина, са нужни между 7 и 45 дни, а това означава да пътуват по 300 цистерни на ден, като не е ясно дали е създадена логистика за процеса. От “Да, България” алармираме отдавна, че задължителните по закон 90-дневни резерви ги няма. Президента и премиера не свикват двете ключови институции - Консултативния съвет по национална сигурност към президента и Съвета по сигурността към Министерския съвет, в които може да се търси както координация на работата между всички институции, които имат отношение към проблема, така и политически консенсус. От ден първи на кризата настоявахме в енергийна комисия и в пленарна зала да бъдат изслушани всички компетентни институции, утре също ще настояваме за това. Трябва информация и политически консенсус, чертаенето на нови разделителни линии е най-опасното в една криза.
Проекта за бюджет за 2026г. е левичарски, силно проинфлационен, създаващ предпоставки за дългова спирала и доближаващ ни до румънския и гръцкия сценарий. Управляващите се вслушаха в призива ни да изтеглят проекта за бюджет, но сега започва да се говори за увеличаване на ДДС.
Нима формулата за автоматично увеличаване на заплатите в сектор сигурност я наложихме от ПП-ДБ? Освен МВР, ДАНС, ДАР и ДАТО също ще вземат много високи увеличения. В съдебната власт, дори след корекциите на правителството, увеличенията за догодина са над 15%, а България и допреди тях има най-високия дял от БВП за правосъдие. Предложените от “Да, България” мерки за ограничаване на неефективните разходи включват ограничаване на бонусите, за които изнесохме данни за изплащани колосални суми. Допълнително материално стимулиране трябва да се дава за постигнати резултати, не съм видяла нито един ръководител да си обоснове своето ДМС с такива резултати. Членовете на ВСС миналата година са си раздали по 53 000 лв. бонус, за което няма никакво адекватно обяснение. Какво свърши ВСС? Да не би когато бе заплашен съдия Йосифов от Русе да взеха категорично становище? Да не би когато се поставя въпросът за ефективността на съдебната власт предприемат мерки? Дори съдебната карта е на трупчета.
Изборът на нов ВСС е единственото устойчиво решение, но той трябва да се избере по нови правила, които от ПП-ДБ внесохме с промени в Закона за съдебната власт, но повече от 2 месеца той не се придвижва в парламента. Ще се намери ли мнозинство в Народното събрание за избор на ВСС без квота “Пеевски?
