Изоставени места в Старозагорска област

Изоставени места в Старозагорска област Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Изоставени места в Старозагорска област, Public & Government Service, Stara Zagora.

Екслузивен албум - измерване на радиация с гайгеров брояч в изоставена радиоактивна фирма за биоторове и биофизични комп...
25/05/2025

Екслузивен албум - измерване на радиация с гайгеров брояч в изоставена радиоактивна фирма за биоторове и биофизични компоненти в гр. Стара Загора.
За справка - безопасната стойност e 0.05 до 0.3 µSv/h, като в случая е допустима норма.

25/05/2025
15/05/2023

Бившата белодробна болница в Радунци, вече официално е с нов собственик. Спечелилата търга за основния корпус строителна компания...

Полупотопената църква "Свети Атанасий" в село Виден. Според запазените църковни летописи, градежът и́ започва към 1836-т...
10/08/2021

Полупотопената църква "Свети Атанасий" в село Виден. Според запазените църковни летописи, градежът и́ започва към 1836-та г. изключително със средства от дарения на местното население - всяка къща доброволно е внесла по 500 гроша, по-заможните - по 1000. Затова строителството ѝ продължава около 25 години. Изградили са я арнаути от Дебърско. Дължината на сградата е 22 м, ширината - 10 м, с просторен балкон, подпрян на масивни дървени колони. Отделно в двора са издигнати камбанария и свещарница. Черквата е завършена между 1851-1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибузуците. Затова от първата иконопис не са запазени останки и сведения. Възстановена е напълно през 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков от Калофер. Иконите са били рисувани от художника Петко Ганев. През над стогодишното съществуване на черквата в нея са служили 6 свещеници. След като се започва изграждането на язовир "Копринка" ("Георги Димитров"), част от селото попада в чашката му. През 1960 г. с Министерско постановление № 110, подписано от тогавашния министър-председател на НР България Антон Югов, по-голямата част от семействата са принудително изселени в други населени места, а къщите им - разрушени. Подобна съдба сполетява и селската черква "Св. Атанасий". След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен - превърнат е в обор за добитък на местните хора.

Професионално направените снимки са взети съответно:
- от Ani Kostova от Google
- корицата от Венета Николова от "Пътешествия без край"
https://pateshestvia.net/%d0%bf%d0%be%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%bf/

Специализирана белодробна болница(СБДПЛПФЗР) - РадунциФотография на Григор Нанев ()Специализирана болница за белодробни ...
04/04/2021

Специализирана белодробна болница(СБДПЛПФЗР) - Радунци

Фотография на Григор Нанев ()

Специализирана болница за белодробни болести с. Радунци е разположена сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина. Историята на някогашния противотуберкулозен санаториум е написана през 1965 година от професор Руси Радков– бивш председател на Висшия медицински съвет и главен директор на Народното здраве през периода 1930 – 1939 година, чийто ръкопис се пази и до настоящия момент в архива на болницата.
През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав на която влизат – професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за нов санаториум, изхождайки едновременно от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията продължават 20 месеца. С указ на Негово Величество Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия (Държавен вестник брой 187/1936 г.), а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци (ДВ, бр.188/1937 г.). през същата 1937 година се изработва и конкурсна програма за идейна скица, който конкурс спечелва архитект Ангелова, немска възпитаничка. Строителството му започва през пролетта на 1939 година, но Втората световна война „замразява“ строежа през 1940 година до вече издигнатата четириетажна сграда.
След 9 септември 1944 година продължава строежът на санаториума, без да има съмнение в целесъобразността на започнатото строителство, изхождайки от заболеваемостта и смъртността от тази коварна болест и пораженията, които е нанасяла туберкулозата на българския народ. Откриването на санаториума става на 1 ноември 1955 година. По повод на това откриване в. „Отечествен фронт“ от 01.11.1955 година печата дописка от д-р Васил Нинов, който под заглавие „Днес се открива санаториума Радунци“ – съобщава: „Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза...“ През месец март 1955 година чрез отдел „Народно здраве“ назначава първата група служители: 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки. Започват дни на себеотрицание, героизъм и младежки ентусиазъм за подготовка на санаториалната сграда да приеме първите болни, което става на 01. 11. 1955 година, когато са приети 50 болни с костно-ставна туберкулоза – мъже, без разкрити диагностични звена, без рентгенов апарат и лаборатория.
Постепенно легловата база се разширява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото отделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза, а по-късно само белодробна-стабилизирани форми, а впоследствие и открити форми с каверни и бацилоотделители. Легловата база през 1960 година нараства на 500 легла, а заедно с това расте броят на служителите. През 1962 година са открити вече 600 легла, а през 1963 – 1964 години са открити и оборудвани с модерна съвременна апаратура – бронхологичен кабинет, отделение с 50 легла и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза, единствено в страната. Така постепенно понятието „санаториум“ загубва своя смисъл и с Решение на МНЗСГ от 1964 година заведението е категоризирано като туберкулозна болница. През същата година Националният преглед по санаторно хигиенно състояние и охрана на труда в здравните заведения „Радунци“ е обявен за национален първенец. През 1967 година легловата база расте – разкрити са 645 легла, а заедно с това се преустройства и модерно обзавежда рехабилитационен комплекс. През 1968 година (15. 09) с Постановление № 30 на МС от 28. 06. 1965 година и Заповед № 13 – 2226/26. 06. 1967 година на МНЗСГ, се разкрива школа за квалификация и преквалификация с разкриване на курсове по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.
През септември 2000 година ДЪРЖАВНА БЕЛОДРОБНА БОЛНИЦА е преобразувана в Търговско дружество – „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с 300 легла.
В историята на болницата ще останат завинаги записани имената на нейните ръководители:
Д-р Галентин Грозев – изпълняващ гл. лекар през 1955 – 1956 година.
Д-р Киро Киров – гл. лекар 1956 – 1957 г.
Д-р Минчо Димов – гл. лекар 1957 – 1961 г.
Д-р Онуфри Владков – гл. лекар 1961 – 1991 г.
Д-р Петко Малинов – мед. директор 1991 – 1992 г.
Д-р Камен Гърдев – мед. управител 1992 – 1997 г.
Д-р Белчо Белчев – мед. директор 1997 – 1998 г.
Д-р Милко Димитров – мед. директор 1998 – 2000 г.
Д-р Маргарита Йонкова – управител от 2001 – 2014 г.
Д-р Милко Димитров от 2014 г.

Допълнителни линкове и информация:
http://www.raduntsi.com/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100057536766474
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%BD%D1%86%D0%B8
https://www.mediapool.bg/belodrobnata-bolnitsa-v-raduntsi-e-obyavena-v-likvidatsiya-news235167.html
https://www.actualno.com/healthy/kak-naj-goljamata-belodrobna-bolnica-na-bylgarija-beshe-sysipana-video-news_1522140.html

Специализирана белодробна болница(СБДПЛПФЗР) - РадунциФотографията на дългоочакваната и една от най-интересните изоставе...
04/04/2021

Специализирана белодробна болница(СБДПЛПФЗР) - Радунци

Фотографията на дългоочакваната и една от най-интересните изоставени дестинации в Старозагорска област вече е факт! Точно изпипано във връзка с деня на изборите, с надеждата за промяна и възстановяване на болницата, като тя би била чудесното място точно за възстановяване от коронавирус, с капацитет на легла над 1000 броя!
Внимание! При желание за посещение на болницата е нужно да съобщите на някой местен, който ще Ви пренасочи към отговорното лице на сградата и само след неговото потвърждение може да влизате вътре! При вандалски и мародерски прояви (които за съжаление се случват след публикуване на изоставени места тук), се уведомяват МВР-Стара Загора!
Благодаря на приятелите ми, които пътуваха и участваха с мен във фотографията, както и сърдечни благодарности и поздрави на момчето от Радунци, което ни беше като екскурзовод и ни показа най-интересните места, както и ни разказа кратка история и информация за болницата!

Специализирана болница за белодробни болести с. Радунци е разположена сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина. Историята на някогашния противотуберкулозен санаториум е написана през 1965 година от професор Руси Радков– бивш председател на Висшия медицински съвет и главен директор на Народното здраве през периода 1930 – 1939 година, чийто ръкопис се пази и до настоящия момент в архива на болницата.
През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в чийто състав на която влизат – професор Васил Моллов, професор Тошко Петров, професор Руси Радков и инженер Печигаргов, която да предприеме обиколка из страната за търсене на подходящо място за нов санаториум, изхождайки едновременно от климатично – метеорологичните условия на местността. Проучванията продължават 20 месеца. С указ на Негово Величество Борис III се определят 500 декара гора и ливади от землището на село Дъбово, Казанлъшка околия (Държавен вестник брой 187/1936 г.), а през 1937 година се издава втора Наредба – Закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци (ДВ, бр.188/1937 г.). през същата 1937 година се изработва и конкурсна програма за идейна скица, който конкурс спечелва архитект Ангелова, немска възпитаничка. Строителството му започва през пролетта на 1939 година, но Втората световна война „замразява“ строежа през 1940 година до вече издигнатата четириетажна сграда.
След 9 септември 1944 година продължава строежът на санаториума, без да има съмнение в целесъобразността на започнатото строителство, изхождайки от заболеваемостта и смъртността от тази коварна болест и пораженията, които е нанасяла туберкулозата на българския народ. Откриването на санаториума става на 1 ноември 1955 година. По повод на това откриване в. „Отечествен фронт“ от 01.11.1955 година печата дописка от д-р Васил Нинов, който под заглавие „Днес се открива санаториума Радунци“ – съобщава: „Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци се издига величествената четириетажна сграда – санаториума Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум за костно-ставна туберкулоза...“ През месец март 1955 година чрез отдел „Народно здраве“ назначава първата група служители: 4 лекари, 1 диспечер, 1 сестра и 3 санитарки. Започват дни на себеотрицание, героизъм и младежки ентусиазъм за подготовка на санаториалната сграда да приеме първите болни, което става на 01. 11. 1955 година, когато са приети 50 болни с костно-ставна туберкулоза – мъже, без разкрити диагностични звена, без рентгенов апарат и лаборатория.
Постепенно легловата база се разширява, разкриват се отделения за костно-ставна туберкулоза, а през 1958 година и първото отделение за смесени форми – костно-ставна с белодробна туберкулоза, а по-късно само белодробна-стабилизирани форми, а впоследствие и открити форми с каверни и бацилоотделители. Легловата база през 1960 година нараства на 500 легла, а заедно с това расте броят на служителите. През 1962 година са открити вече 600 легла, а през 1963 – 1964 години са открити и оборудвани с модерна съвременна апаратура – бронхологичен кабинет, отделение с 50 легла и кабинет по урогенитална туберкулоза, патофизиологичен кабинет за изследване на дишането, бактериологична лаборатория, кабинет и отделение за очна туберкулоза, единствено в страната. Така постепенно понятието „санаториум“ загубва своя смисъл и с Решение на МНЗСГ от 1964 година заведението е категоризирано като туберкулозна болница. През същата година Националният преглед по санаторно хигиенно състояние и охрана на труда в здравните заведения „Радунци“ е обявен за национален първенец. През 1967 година легловата база расте – разкрити са 645 легла, а заедно с това се преустройства и модерно обзавежда рехабилитационен комплекс. През 1968 година (15. 09) с Постановление № 30 на МС от 28. 06. 1965 година и Заповед № 13 – 2226/26. 06. 1967 година на МНЗСГ, се разкрива школа за квалификация и преквалификация с разкриване на курсове по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.
През септември 2000 година ДЪРЖАВНА БЕЛОДРОБНА БОЛНИЦА е преобразувана в Търговско дружество – „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с 300 легла.
В историята на болницата ще останат завинаги записани имената на нейните ръководители:
Д-р Галентин Грозев – изпълняващ гл. лекар през 1955 – 1956 година.
Д-р Киро Киров – гл. лекар 1956 – 1957 г.
Д-р Минчо Димов – гл. лекар 1957 – 1961 г.
Д-р Онуфри Владков – гл. лекар 1961 – 1991 г.
Д-р Петко Малинов – мед. директор 1991 – 1992 г.
Д-р Камен Гърдев – мед. управител 1992 – 1997 г.
Д-р Белчо Белчев – мед. директор 1997 – 1998 г.
Д-р Милко Димитров – мед. директор 1998 – 2000 г.
Д-р Маргарита Йонкова – управител от 2001 – 2014 г.
Д-р Милко Димитров от 2014 г.

Допълнителни линкове и информация:
http://www.raduntsi.com/
https://www.facebook.com/profile.php?id=100057536766474
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%BD%D1%86%D0%B8
https://www.mediapool.bg/belodrobnata-bolnitsa-v-raduntsi-e-obyavena-v-likvidatsiya-news235167.html
https://www.actualno.com/healthy/kak-naj-goljamata-belodrobna-bolnica-na-bylgarija-beshe-sysipana-video-news_1522140.html

Името на селото до 1906 г. е Кара Терзилери, между 1906 и 1934 г. – Западно Шивачево, а между 1934 и 1949 г. - Малко Шив...
16/01/2021

Името на селото до 1906 г. е Кара Терзилери, между 1906 и 1934 г. – Западно Шивачево, а между 1934 и 1949 г. - Малко Шивачево.
В село Гита са били родени двама партизани - Гита и Георги, откъдето идва и името на селото.
По последни данни населението наброява над 700 души и от близките 10 години, макар и необичайно за страната, населението му се увеличава. Това се случва заради високата раждаемост на голямата ромска общност в селото. Това е и причината близо 20% от населението да е под 18-годишна възраст. И въпреки това, доста сгради пустеят...

Воловарово се намира в близост до град Чирпан, Старозагорска област. Според последна справка през 2011г е имало 1 човек ...
16/01/2021

Воловарово се намира в близост до град Чирпан, Старозагорска област. Според последна справка през 2011г е имало 1 човек регистриран там, но според различни източници или е починал, или се е преместил и вече няма постоянно население. Истината обаче е, че минимум поне трима възрастни души живеят там, които видях на живо (но от дистанция заради "COVID-19" мерките и за да не ги сплаша). Има някаква производствена база в началото на селото, както и ферма в края на селото (функциониращи).
Допълнителни линкове и информация:
https://www.youtube.com/watch?v=lT4_nH65cMg&ab_channel=tvstzonline
https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/istoriqta-na-edinstveniq-zhitel-na-selo-volovarovo-706026
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:c_ed4h7jpNIJ:www.x3news.com/download/%3Fid%3D44398+&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg (производствена база в началото на селото)
https://agrovestnik.com/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A/
http://wikimapia.org/ =bg&lat=42.199911&lon=25.406227&z=13&m=w&show=/4566748/bg/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE
https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=837&ezik=bul

Село Държавен е следващото село, включващо се в рубриката "нулева популация", въпреки, че тук става въпрос за нулева пос...
16/01/2021

Село Държавен е следващото село, включващо се в рубриката "нулева популация", въпреки, че тук става въпрос за нулева постоянна, по адрес, в Старозагорска област. Намира се в близост до Борущица и Радунци (за които по-нататък ще има отделни албуми). От 2020-та село Държавен се води с нулева популация, макар до преди няколко години е имало регистрирано близо 10 души. Явно е вилна зона, тъй като голяма част от къщите са запазени, част от тях дори с PVC дограми и СОТ. Спокойно местенце далеч от цивилизацията. Пътят до селото е в много лошо състояние, макар да се води "рехабилитиран" преди 7 години, голяма част от пътя до Борущица няма асфалт, а от Борущица до Държавен е чисто кален път. Не препоръчвам да правите моята грешка да ходите с лек автомобил до село (без да се шегувам правих окачване след това, но меракът да стигна беше голям). Възможно е да се стигне с БДЖ до Борущица и след това пеша до селото.
Допълнителни линкове и информация:
http://wikimapia.org/?fbclid=IwAR0WC5hNwa0oqJooRn3bLXTjsu33kJnlsqPT2HjbaSoa0nZzJ8MHJpocUoc =bg&lat=42.714417&lon=25.605183&z=14&m=w&show=/11222477/bg/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD
https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1769

Address

Stara Zagora
6000

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Изоставени места в Старозагорска област posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share