Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН, 72 Tzarigradsko chaussee, Sofia (2026)

11/06/2026

„Вселената на радиовълни“ бе темата на лекцията, която проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО - БАН изнесе в рамките на цикъла от публични лекции „Светът на физиката – на живо“, с организатори Столичната библиотека, списание „Светът на физиката“ и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски“.

В началото на тази последна за сезона публична лекция главният редактор на списанието „Светът на физиката“ проф. Сашка Александрова представи накратко проф. Козарев. Любознателната публика в залата на Американския център на Столичната библиотека бе запозната с някои основни понятия в радиоастрономията и с особености в разпространението на радиовълните. Като примери проф. Козарев посочи изследвания в електромагнитния спектър на Млечния път, на Ракообразната мъглявина и на близка галактика.

Проф. Камен Козарев подробно разказа за наблюдателните цели на LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп в света (10 – 250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радиоастрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната йоносфера.

Специален акцент в лекцията на проф. Козарев бе проектът LOFAR-BG за първия в България и в Югоизточна Европа професионален радиотелескоп, част от мрежата LOFAR. Неговото изграждане, експлоатация и поддръжка са част от Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура 2027, координирана от Министерството на образованието и науката. Консорциумът, който реализира проекта, включва Института по астрономия с НАО, Техническия университет – София, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Шуменския университет. Очакванията са в рамките на 2026 година новият радиотелескоп да се превърне в 53-та станция на LOFAR.

09/06/2026

На 10 юни 2026 г. (сряда) от 17.30 часа в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4
проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО - БАН ще изнесе лекция на тема:

„ВСЕЛЕНАТА НА РАДИОВЪЛНИ“

В лекцията ще научим за наблюдателните цели на LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп в света (10 – 250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радиоастрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната йоносфера, за проекта LOFAR-BG и за актуалното му развитие в България.

Организатори на цикъла от публични лекции „Светът на физиката – на живо“ са Столичната библиотека, списание „Светът на физиката“ и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски“. Лекциите са научнопопулярни и всеки, който се интересува от света на физиката, е добре дошъл!

08/06/2026

Във вечерите около 9 юни при ясно небе с невъоръжено око ще може да се проследи видимо сближаване на двете най-ярки планети Венера и Юпитер. Удобното време за наблюдение ще започва от около 21:50 ч. за Западна България и близо 15 минути по-рано за източната част на страната. Тогава двете планети ще привличат погледа ниско над западния хоризонт и ще се наблюдават до техния залез около 23:30 ч. за района на София, съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

На 9 юни в 15 ч. българско време ще бъде съединението на Венера и Юпитер, т.е. тогава ще се изравнят техните небесни дължини. Ние ще можем да видим максимално тяхно сближаване на същата дата вечерта, когато Венера ще бъде на 1° и 36' северно от Юпитер. На същата вечер около 13° по-ниско и вдясно от Венера ще бъде видим Меркурий, който се приближава до максимална източна елонгация, т.е. до своето максимално видимо отдалечаване от Слънцето. Така и трите планети ще бъдат в границите на съзвездието Близнаци.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на съединението:
Венера: –4.0 mag, 14.0″, 77% осветен диск;
Юпитер: –1.9 mag, 32.6″;
Меркурий: 0.1 mag, 7.2″, 50% осветен диск.

Меркурий ще достигне максималната си елонгация на 15 юни, когато ще бъде на отстояние 24.5° източно от Слънцето. Поради това на тази дата той ще залезе 1 час и 44 минути след залеза на Слънцето, което ще позволи дотогава да го наблюдаваме на фона на достатъчно стъмнилото се небе. Това важи и за близките няколко вечери преди и след 15 юни. До края на годината ще има още два удобни периода за наблюдение на Меркурий – преди разсъмване в утрата около 2 август, и също – в утрата около 21 ноември.

Във вечерите на 16 и 17 юни, освен планетите, в същия район на небето ще се наблюдава и тънкият сърп на Луната. Тогава Венера, Юпитер и Меркурий ще бъдат видими в почти права линия.

Напомняме, че по време на съединенията на Юпитер и Венера зачестяват съобщенията за наблюдавани НЛО! Това се дължи на непознаването на ярките небесни светила.

----------------
На картата: Юпитер, Венера и Меркурий, както ще бъдат разположени над западния хоризонт на 9 юни вечерта около 22 ч. за наблюдател от района на София.

04/06/2026

Най-интересните астрономически събития през юни 2026 г. 🌙✨

9 юни — Венера видимо близо до Юпитер ⭐⁠

Погледнете ниско над западния хоризонт след залез слънце. Планетите Венера и Юпитер ще бъдат видимо близо една до друга, а Меркурий ще бъде също видимо недалеч. Последният се доближава до т.нар. максимална източна елонгация, което означава, че през телескоп той ще изглежда наполовина осветен, но това ще се вижда при използване на големи увеличения.

12 юни — добра видимост на Венера, Юпитер и Меркурий ✨⁠

Венера ще бъде най-ярката и най-лесна за откриване планета. Юпитер ще блести в близост, а Меркурий ще се намира по-ниско до хоризонта.⁠

15 юни — Меркурий в т.нар. максимална източна елонгация. ☀️⁠

Предстои една от най-добрите възможности за наблюдение на Меркурий през този сезон. Ще ви е необходим нисък западен хоризонт. Планетата ще бъде по-лесна за забелязване във вечерите около 15 юни.⁠

17 юни — Луната се присъединява към планетите 🌒⁠

Тънкият полумесец ще се присъедини към Венера, Юпитер, Меркурий и звездата Полукс на вечерното небе. В части от Северна и Южна Америка — включително континенталната част на САЩ, Канада, Бразилия и Венецуела — Луната дори ще мине пред Венера.⁠ От България няма да се наблюдава закриване на планети от Луната.

29 юни — Пълна ягодова луна 🍓⁠

Пълната луна изгрява в Стрелец. Тя няма да придобие розов цвят като ягода, но може да изглежда златиста или оранжева, когато е ниско над хоризонта.⁠

Консултант: Пенчо Маркишки
Илюстрация: timeanddate.com

31/05/2026

Стотици посетители посрещна в Деня на отворените врати Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия – БАН. Традиционно провеждан едновременно с големия християнски празник Петдесетница, който е и храмов за параклиса „Света Троица“, разположен до входа на кулата на 2-метровия телескоп, денят привлече хора на различна възраст от цялата страна.

Семейна двойка рокери от Ямбол пристигна първа тази сутрин в НАО Рожен и с удоволствие позира за снимка. Почти едновременно с тях за началната беседа под купола на големия телескоп дойдоха гости от Смолян, Плевен, Троян, Ловеч, Девин, Чепеларе. По-късно към тях се присъединиха посетители от Пловдив, Варна и от много други населени места в страната.

Най-младата посетителка на Националната астрономическа обсерватория Рожен през днешния ден бе малката Антония от Пловдив, на 1 г. и 4 месеца, придружена от родителите си. Деца и ученици на различна възраст от цяла България с подчертан интерес се запознаха с историята от създаването до днешния ден на най-големия в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания. Особен интерес и за тях, и за придружителите им бяха новините около предстоящото през това лято изграждане в съседство с НАО Рожен на първата в България и в Югоизточна Европа и 53-та в Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп LOFAR.

Жители на Чепеларе уважиха празника и с присъствие на службата по повод Петдесетница, отслужена от отец Димитър, както и с традиционния курбан за здраве по повод празника на местния параклис. Доайен сред присъстващите бе 94-годишният родопчанин Петър Чолаков от махала Караманица.

Метеорологичната прогноза за лошо време и дъжд не уплаши ентусиастите, които дойдоха в НАО Рожен не само за да се запознаят отблизо с дейността на обсерваторията и да се насладят на впечатляващите гледки към околните родопски върхове, но и за да зададат на астрономите от института многобройните си въпроси, свързани с Космоса.

30/05/2026

Пълнолунието на 31 май ще бъде "синя Луна". То е второто пълнолуние за май и настъпва в 11:45 ч. българско време, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ).

Първото бе на 1 май в 20:23 ч. В такива случаи второто пълнолуние се нарича "синя Луна", но това е само резултат от „игра на числа“ и няма общо с видимия цвят на Луната, каза физикът и посъветва да не се очаква „Луната да посинее наистина“.

Второ пълнолуние в рамките на един месец предстои чак на 31 декември 2028 г. „Вероятността да се случат две пълнолуния в рамките на календарния месец логично е по-висока за дългите месеци с по 31 дни. Синодичният лунен месец, т.е. времето между две едноименни лунни фази (например от пълнолуние – до следващото пълнолуние) трае средно 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди (29,53059 дни), затова той би могъл да се побере и в рамките на някой от 30-дневните месеци. Вероятността за това обаче е много по-малка“, каза Маркишки.

Той поясни, че "синя Луна" се нарича също и третото пълнолуние в годишен сезон, в който се случват общо четири пълнолуния. Такава сезонна "синя Луна" имаше на 19 август 2024 г., припомни специалистът. Пак такива ще има на 20 февруари и 20 май 2027 г., както и на 21 ноември 2029 г.

Снимка: Милен Минев

27/05/2026

Институтът по астрономия с НАО съобщава за поредната сбирка на Обединения Астрономически Семинар на 28 май, 2026 г. (четвъртък), от 15:00 часа.

Д-р Веселина Калинова - - постдокторант и гост-изследовател в “Института Макс Планк за Радиоастрономия”, Бон (Германия) и асоцииран член на ИА-НАО, ще изнесе дистанционно лекция на тема: "Невронни мрежи – Основни структури и приложения в астрономията“

Линк към семинара: tinyurl.com/ianao-seminar-may28

В тази лекция ще се представи основната структура и принципите на обучение на невронните мрежи, включително как слоевете, теглата и обратното разпространение на грешката им позволяват да извличат сложни закономерности от данни. Допълнително ще се покаже как изследователи използват тези модели за анализ на големи и сложни набори от данни, където те подпомагат задачи като класификация, откриване и разпознаване на модели. Накрая ще се подчертае нарастващото значение на невронните мрежи като мощен инструмент в съвременната наука и астрономията.

Илюстрация: Схема на невронни мрежи върху изображение на галактиката IC 486 от: ESA/Hubble & NASA, M. J. Koss, A. J. Barth

26/05/2026

ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В НАО РОЖЕН Е НА 31 МАЙ

На 31 май, неделя, от 10:00-16:00 ч. Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия - БАН ще проведе традиционния Ден на отворените врати. Той съвпада с големия християнски празник Петдесетница, който е и храмов за параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.

Най-големият в Югоизточна Европа център за астрономически изследвания и този път предлага вход свободен за посетителите и им предоставя възможността да се запознаят с дейността на обсерваторията. Посещението включва кратка лекция в кулата на 2-метровия телескоп, най-голямото от петте наблюдателни съоръжения, с които разполага НАО Рожен, и разходка по външната му тераса, с впечатляващи гледки към Родопите.

Денят на отворените врати предоставя на най-любопитните посетители възможността да задават въпроси, свързани с Космоса, на астрономи от института. Те ще разкажат и за най-новите научни задачи, по които работят в момента.

През това лято недалеч от обсерваторията ще се осъществи изграждането на най-новото научно съоръжение за изследване на различни космически обекти – първата в България и в Югоизточна Европа и 53-та в Европа станция на уникалния паневропейски радиотелескоп LOFAR.

Преди три години официално беше открит новият 1,5-м телескоп „AZ 1500“. А в края на 2025 г. заработи и най-новият до този момент в НАО Рожен 80-см оптичен телескоп. Те са изградени по проект в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., координирана от МОН. С двете модерни съоръжения дистанционно и без присъствието на оператор, в напълно автоматизиран режим се осъществяват наблюдения на звездното небе.

Снимки: Камен Козарев, Михаил Минков, Милен Минев/Емил Иванов

20/05/2026

Тази седмица в НАО Рожен в Родопите започна снимачният процес на новия филм на режисьора Павел Г. Веснаков, “Деконструкция”, в екип с оператора Орлин Руевски. Двамата работят заедно и в „Безветрие“, и в „Уроци по немски“ – предишните им съвместни пълнометражни филми. Продуцент е Веселка Кирякова/ Ред Карпет, с копродуценти Алесандро Амато и Луиджи Кимиенти/ dispàrte.

„Деконструкция“ е международна копродукция с Италия, с мажоритарно участие на България, която се финансира от българския Национален филмов център, Българската национална телевизия, Министерство на културата на Италия, програма MEDIA на ЕС и Eurimages.

Филмът разказва историята на семейство астрофизици от обсерваторията в Рожен, които през науката се опитват да преодолеят тежка лична загуба.

Скоро ще има новини за каста, в който са избрани както български, така и италиански звезди, съобщават от НФЦ. 👇

Снимки: Кирил Станоев

18/05/2026

Мигове от приключилото XVI издание на Софийския фестивал на науката (14-17 май) в София Тех Парк с партньорското участие на Института по астрономия с НАО - БАН. Включихме се в около 140-те различни прояви през четирите дни на фестивала с темата „Тайните на космическия прах и кухини“. По нея презентации поднесоха нашите представители д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс и докторантът Нестор Арсенов, които изучават структурата на Вселената и свойствата на междузвездния космически прах.

Щандът на Института по астрономия с НАО бе неизменно многолюден през всички дни на фестивала. Играта „Задай въпрос – спечели награда!“ предизвика многобройни въпроси, а участниците отнесоха със себе си сувенири и далеч по-важното – нови познания за космическото пространство и населяващите го обекти.

На въпросите на ученици от различни основни и средни училища, начинаещи астрономи и техните родители, учени и изследователи отговаряха гл. ас. д-р Мая Гълъбова, гл. ас. д-р Петя Янчулова, доц. д-р Александър Куртенков, докторантът Владимира Иринчева. През първия ден на фестивала на въпроси отговаряше и директорът на ИА с НАО проф. д-р Камен Козарев.

Очакваме ви на следващата ни среща по време на тазгодишния Ден на отворените врати в НАО Рожен. По традиция той съвпада с празника Петдесетница и ще бъде в неделя, 31 май от 10:00-16:00 ч. Добре дошли!

Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

11/06/2026

09/06/2026

08/06/2026

04/06/2026

31/05/2026

30/05/2026

27/05/2026

26/05/2026

20/05/2026

18/05/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Contact The Organization

Shortcuts

Share

Category