Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Официална страница на Институт по астрономия с НАО към БАН. Очаквайте новини за организирани събития, медийни изяви и нови научни открития.

Ако планирате посещение в НАО Рожен, моля прочетете тук: http://nao-rozhen.org/visit/fr4.html

По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен, на 23 септември Националният етнографски музей...
16/09/2026

По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен, на 23 септември Националният етнографски музей официално ще представи най-новото си книжно издание „Звездното небе – митология и наука“. Събитието е от 17:30 часа и ще се проведе в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (бившият Царски дворец в София).

Изданието представлява албум-каталог към едноименната изложба на музея и е съставено от интердисциплинарен професионален екип – етнолози от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. То е на български и английски език в обем от 240 богато илюстровани страници.

Книгата съдържа истории, знания, вярвания и любопитни открития и практики за това как хората по българските земи са гледали и разбирали небето и обектите по него от древността до наши дни. Каталогът представлява вълнуващ разказ, посветен на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България.

Освен информативни текстове, на страниците на албума-каталог са поместени изящни и любопитни предмети от традиционния бит и култура на българския народ, специализирана научна апаратура, прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват експонати с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество.

Някои от включените в изданието обекти са признати за движими културни ценности и са единствени по рода си в световен мащаб. Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.

Албумът-каталог се реализира с любезното партньорство на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия в Софийския университет, Националния политехнически музей, Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Джордано Бруно" Димитровград, Астрономическата обсерватория в Хасково и Националния музей на образованието.

Освен от фондовете на партньорските институции в изданието са представени експонати и архивни изображения и на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Силистра и в Стара Загора, Историческия музей в Омуртаг, Градската художествена галерия в Сливен, Астрономическата асоциация София, Националната библиотека и Българското национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).

Албумът-каталог към изложбата „Звездното небе – митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 - 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 - 2029 г.).

XV Българо-сръбска астрономическа конференция с международно участие бе открита във Варна Над 70 астрономи от 5 държави ...
14/09/2026

XV Българо-сръбска астрономическа конференция с международно участие бе открита във Варна

Над 70 астрономи от 5 държави обсъждат научните си постижения на форума от 13-18 септември

С обзор на изминалите 14 българо-сръбски и сръбско български астрономически конференции от Милан Димитриевич (Сърбия) в Творческия дом на БАН във Варна започна XV Българо-сръбска астрономическа конференция. Тя е организирана от Института по астрономия с НАО - БАН и ще продължи до 18 септември с участието на над 70 астрономи, млади учени, докторанти и постдокторанти от България, Сърбия, Северна Македония, Австрия и Турция.

За пръв път конференцията се провежда на българското Черноморие. Традиционно в работата на организирания от 1998 г. насам двустранен форум при разменено домакинство от българска и от сръбска страна се включват и учени от различни други държави.

Около една трета от участниците в XV Българо-сръбска астрономическа конференция са студенти, докторанти и млади учени от България и чужбина. Темите на конференцията включват презентации и постери на различни теми от астрофизиката – Слънце и Слънчева система, звезди и звездни системи, космология, междузвездна среда, астрономическа техника и апаратура. Утвърдени учени във всяка от тематиките ще представят най-новите резултати от техните изследвания, както и обзорни доклади в различни области на астрофизиката.

Конференцията се осъществява с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ (административен договор № КП-06-МНФ/14 от 18.05.2026 г.).

С двуседмичното включване на третата група участници в летния стаж по радиоастрономия и създаване на първата българска с...
13/09/2026

С двуседмичното включване на третата група участници в летния стаж по радиоастрономия и създаване на първата българска станция LOFAR-BG успешно и в срок приключи изграждането на двете антенни полета край НАО Рожен.

Успоредно с монтажа на нискочестотните антени, стажантите имаха възможността да се запознаят с основни познания от радиоастрономията в цикъл от лекции, които бяха изнесени от проф. д-р Камен Козарев, проф. д-р Росица Митева и доц. д-р Янко Николов от Института по астрономия с НАО, както и от проф. д-р Драгомир Марчев от Астрономическия център на Шуменския университет, доц. д-р Петър Петков от Техническия университет в София и Калин Мутавчиев от МОН.

Стажантите имаха възможност да разгледат и оптичните телескопи в НАО Рожен, включително двете най-нови придобивки на обсерваторията през последните няколко години.

Участниците в третата група от летния стаж получиха от проф. Камен Козарев, директор на ИА с НАО, своите сертификати за участието им в изграждането на първата българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR.

Снимки: Росица Митева, Янко Николов

31/08/2026

Напредва изграждането на първия в България радиотелескоп. Той е разположен в подножието на НАО Рожен в Родопите. В монтажа помагат и стажанти от програмата на Института по астрономия към БАН. Очаква се съоръжението да заработи през октомври, съобщава БНТ в репортаж за една от централните емисии „Новини“.

Повече за хода на изграждането на българската станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR през лятото на 2026 г. – в репортажа на БНТ във видеото.👇

✨Изключително успешно премина „Лятна наблюдателна експедиция 2026“ с ученици от кръжока по Астрономия към Планетариум См...
30/08/2026

✨Изключително успешно премина „Лятна наблюдателна експедиция 2026“ с ученици от кръжока по Астрономия към Планетариум Смолян, която се проведе в периода от 26 до 29 август на територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен.

🚀Участие взеха Александра Норшаян, Божидар Билюков и Стефан Кехайов, които под ръководството на гл. ас. д-р Милен Минев и Цветелина Генчева наблюдаваха и заснеха 📷 интересни астрономически явления и обекти 🌌🌠🌕🪐🌞.

🌕Най-важното събитие беше частичното лунно затъмнение, което успяха да фотографират от терасата на двуметровия телескоп в Обсерваторията.

Учениците наблюдаваха астероиди и галактики с професионалния 50/70 см Шмит телескоп на НАО Рожен, като по време на експедицията разработиха подробно ръководство за работа с него 📜. През слънчевия телескоп на Планетариума LUNT LS60MT заснеха слънчевата хромосфера, петна и протуберанси. 🌞 В рамките на престоя си научиха повече за мащабния проект LOFAR-BG и видяха изграждащата се радиообсерватория.

Последното за 2026 г. частично лунно затъмнение ще се случи на 28 август, в петък, и началото му ще може да се наблюдава...
26/08/2026

Последното за 2026 г. частично лунно затъмнение ще се случи на 28 август, в петък, и началото му ще може да се наблюдава от България рано сутринта, ниско над западния хоризонт. Това съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).

Почти целият лунен диск – 96% от площта му, ще попадне в сянката на планетата ни в нощта срещу петък и явлението ще се наблюдава най-добре от Северна и Южна Америка, информира преди дни Асошиейтед прес.

Затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 04:23 ч., но дълго време след това пълната Луна ще изглежда съвсем обичайно, посочва Маркишки. Около 05:15 ч. в горната лява част на лунния диск вече ще се забелязва по-тъмна област поради напредналата полусянка. В 05:33 ч. ще започне затъмнението от земната сянка, тоест частичните фази. На 28 август Луната ще залезе в 06:31 ч. за Варна и в 06:51 ч. за София. На същата сутрин Слънцето ще изгрее в 06:28 ч. за Варна и в 06:47 ч. за София, което означава, че ще виждаме частично затъмнената Луна преди нейния залез на фона на вече светлото дневно небе.

За да се наблюдава явлението по-дълго, трябва да изберем място с нисък западен хоризонт. Наблюдателите от Западна България печелят допълнително време от продължителността на явлението заради по-късния залез на Луната там. Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:13 ч., но при вече залязла за България Луна. Тогава естественият спътник на Земята ще е навлязъл в земната сянка с 0,93 свои диаметъра – фаза, близка до пълно затъмнение. Това обаче ще може да се наблюдава от Западна Европа, Централна и Западна Африка, както и от Северна и Южна Америка.

Обикновено всяка година настъпват два сезона на затъмненията, като по време на всеки такъв сезон се случват две или три затъмнения през интервал от около 15 дни – например лунно и слънчево, или лунно, слънчево и отново лунно, пояснява физикът. „Затъмнението на 28 август ще бъде второ и последно във втория сезон на затъмненията тази година. Причината за настъпването на тези сезони е фактът, че лунната орбита не лежи точно в равнината на еклиптиката, тоест в равнината на земната орбита, а сключва с нея ъгъл от около 5 градуса. Поради този наклон лунната орбита пробожда равнината на еклиптиката в две точки, наричани орбитални възли. При всяка своя обиколка около Земята Луната се издига северно от равнината на еклиптиката, след като прекоси последната през така наречения възходящ възел“, уточнява Маркишки.

Близо две седмици по-късно Луната слиза южно от равнината на еклиптиката, след като отново я прекосява, но в обратна посока – през така наречения низходящ възел. Интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същи възел се нарича драконичен или нодален (възлов) месец. Той трае средно 27 денонощия, 5 часа, 5 минути и 36 секунди (27,21222 дни). Сезоните на затъмненията обаче са по-дълги – около 34 дни, през което време два или три пъти се оказват изпълнени условията, нужни за възникването на самите затъмнения. Условията са две: линията, съединяваща двата възела на лунната орбита, трябва да съвпада приблизително или точно с посоката към Слънцето, като в същото време Луната трябва да се намира във или достатъчно близо до единия от двата възела, казва специалистът. Тогава е налице подредба на Слънцето, Земята и Луната приблизително или точно по права линия, при което се наблюдава затъмнение.

Ако в началото на един сезон на затъмненията Луната действително се окаже близо до някой от двата си възела, тогава ще се наблюдава затъмнение още в началото на сезона – частично слънчево, лунно от полусянката или частично лунно. Тогава до края на същия сезон ще има време да се случат още две затъмнения през интервали от около 15 дни, тоест в този сезон ще има общо три затъмнения. Ако обаче в началото на сезона Луната е по-далеч от възлите, до настъпването на първото затъмнение ще изминат няколко дни, което означава, че до края на сезона ще остане време само за още едно затъмнение, тоест ще имаме общо две затъмнения в сезона. Ако някое от тези затъмнения настъпи около средата на сезона, то ще бъде пълно, посочва физикът.

„Във всяка от годините от 2021 г. до 2026 г. включително се наблюдаваха по четири затъмнения, разпределени по две в два сезона на затъмненията – по едно слънчево и едно лунно във всеки сезон. През посочените години двата сезона настъпваха през пролетта и есента. Скоро обаче този ред ще се промени, тъй като през 2027 г. ще се случат пет затъмнения, разпределени в два сезона. Първият от тях ще съдържа две затъмнения – пръстеновидно слънчево на 6 февруари и частично лунно на 20 февруари идната година. Затъмненията във втория сезон ще бъдат три на брой: лунно от полусянката на Земята на 18 юли, пълно слънчево на 2 август и отново лунно от полусянката на 17 август“, допълва физикът.

Сезоните на затъмненията настъпват през интервали от средно 173,3 дни. „Тъй като тези интервали са малко по-кратки от половин година, затъмненията във всяка следваща година се случват на по-ранни дати. Можем лесно да забележим това: пълното слънчево затъмнение тази година бе на 12 август, но през 2027 г. ще има пълно слънчево затъмнение на 2 август. Това подраняване понякога става причина началото на първия сезон на затъмнения в някои години да премине в края на предхождащите ги години. Такъв случай ще има в края на 2028 г., когато на 31 декември ще се наблюдава пълно лунно затъмнение. Сезонът, към който принадлежи то, ще продължи в началото на 2029 г. и на 14 януари ще се наблюдава второто затъмнение от него – частично слънчево“, допълва Пенчо Маркишки.

Интервалът от 173,3 дни е половината от така наречената година на затъмненията, или от така наречената драконична година, която трае средно 346 денонощия, 14 часа, 52 минути и 52 секунди (346,62005 дни). „Казано с други думи, драконичната година е времето между две последователни видими преминавания на Слънцето през възходящия възел на лунната орбита от гледната точка на въображаем наблюдател, намиращ се в центъра на Земята“, казва в заключение физикът Пенчо Маркишки.

/По БТА

Илюстрация: Пенчо Маркишки
Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 28 август 2026 г. Моментите P1 и P4 са на първия и последния контакт на Луната с полусянката на Земята (penumbra). Моментите U1 и U4 са на първия и последния контакт на Луната със земната сянка (umbra). Затъмнението ще се случи след преминаването на Луната през възходящия възел на нейната орбита.

И втората група стажанти по изграждането на първата българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR получи своит...
23/08/2026

И втората група стажанти по изграждането на първата българска станция на паневропейския радиотелескоп LOFAR получи своите сертификати за успешното приключване на двуседмичния им работен цикъл на площадката край НАО Рожен.

Студенти от различни висши учебни заведения от България и една участничка от Северна Македония осъществиха отговорната мисия по сглобяването и монтажа на високочестотните антени на телескопа на терен. За броени дни участниците преминаха обучение, ръководено от Маршиел Герберс, ръководител на група за техническа поддръжка от отдела на института ASTRON, който отговаря за изработката на прототипите на оборудването при изграждането на нови станции на телескопа. Нидерландският експерт сподели възторга си от бързото усвояване от стажантите на необичайни умения, от отличната им взаимозаменяемост, както и от бързата им и качествена работа по време на целия сложен процес. Герберс изрази благодарност и към екипа на Института по астрономия с НАО за пълното съдействие и подкрепа, които експертите от Нидерландия получават от българска страна от самото начало на проекта.

И тази група стажанти се запозна с различни аспекти на радиоастрономията и нейните практически приложения в няколко лекции, изнесени пред всички участници от проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО на тема „Радио наблюдения на слънчеви избухвания", д-р Harish Vedantham от ASTRON, доц. Петър Петков от Техническия университет в София, както и доц. д-р Янко Николов от ИА с НАО. Участниците видяха и монтажа на 2м огледало, което се завърна с нов отразяващ слой от Германия.

Този период на стажа съвпадна с две големи събития за астрономическата общност по света – слънчевото затъмнение от 12 август и последвалия пик на Персеидите в безлунното нощно небе. Така участниците в групата успяха да се полюбуват на незабравими гледки от отличните наблюдателни позиции, които предлагат площадките около телескопите на НАО Рожен и ще отнесат със себе си много красиви спомени от това незабравимо за всички тях лятно преживяване.

Изграждането на LOFAR-BG продължава със следващата фаза на проекта с участието на нова, трета група стажанти.

Снимки: Янко Николов, Димитър Сотиров

🌞 На 12 август 2026 г. погледнахме към небето от Испания, за да станем свидетели на едно от най-впечатляващите природни ...
17/08/2026

🌞 На 12 август 2026 г. погледнахме към небето от Испания, за да станем свидетели на едно от най-впечатляващите природни явления - пълно слънчево затъмнение. А днес, след повече от 6000 пропътувани километра, нашият екип вече е обратно у дома - с успешно изпълнена експедиция и с голямо количество данни, които тепърва ще разказват своята история.

За близо 105 секунди:
📸 Заснехме слънчевата корона - най-външната и изключително динамична част от слънчевата атмосфера.
🔬 Проведохме експерименти за определяне на електронната концентрация и за търсене на области на сублимация в короната.
🌑 Наблюдавахме и регистрирахме едни от най-загадъчните съпътстващи затъмнението явления - сред тях и прочутите „бягащи сенки“.
🌡️ Следихме как се променят температурата, скоростта и посоката на вятъра и как преминаването на лунната сянка влияе върху непосредствената ни среда.

📝 Първите впечатления са повече от добри - задачите са изпълнени успешно! Но истинската работа едва сега започва. Предстои обработка на събраните данни, подробният им анализ и най-важното - превръщането на тези ценни наблюдения в научни резултати, които да споделим както с научната общност, така и с всички, които обичат да гледат към небето и да задават въпроси.

🔜 Краят на експедицията бележи и началото на планирането на следващата такава. На 2 август 2027 г. ще стане свидетели на затъмнение, което ще предложи втората по продължителност пълна фаза сред всички затъмнения през XXI век, с впечатляващите 6 минути и 23 секунди!

🌞 Защото подготовката за следващото затъмнение започва още преди да си разопаковал багажа.🔭

🌑 Първи кадри от пълното слънчево затъмнение на 12 август 2026 г. от Испания.🇪🇦 Нашият екип успя да улови слънчевата кор...
14/08/2026

🌑 Първи кадри от пълното слънчево затъмнение на 12 август 2026 г. от Испания.

🇪🇦 Нашият екип успя да улови слънчевата корона в настъпилите 105 секунди мрак по линията на тоталитета в Централна Испания.

☀️ Научноизследователската експедиция избра за наблюдателна площадка районът на 200 км западно от Сарагоса, основно заради очакваните подходящи метеорологични условия за наблюдение и сравнително добрата продължителност на пълната фаза.

🎴 Затъмнението за нас приключи около 21:18 със залеза на все още затъмненото Слънце.

📍 Испания | 📆 12 август 2026 г.

Слънчевите затъмнения са привличали вниманието на хората от древността. В миналото, когато Слънцето е било почитано като...
12/08/2026

Слънчевите затъмнения са привличали вниманието на хората от древността. В миналото, когато Слънцето е било почитано като божество, внезапното му изчезване посред бял ден често е било възприемано като лошо предзнаменование. С развитието на науката отношението се променя. Пълните слънчеви затъмнения се превръщат в своеобразна естествена лаборатория, която позволява на учените да изследват Слънцето и влиянието на неговата гравитация върху светлината.

"Доста важни открития в света на астрономията и физиката са се случили благодарение на наблюдения на пълни слънчеви затъмнения", заяви в студиото на „Нощен Хоризонт“ доц. д-р Кирил Стоянов от Института по астрономия с НАО. Едно от тях е свързано с откриването на хелия, отбеляза астрофизикът.

През 1868 г. френският астроном Пиер Жансен наблюдава протуберанси по време на пълно слънчево затъмнение и прави спектрален анализ. Той открива ярка жълта спектрална линия, която не съответства на познат дотогава химичен елемент. По-късно става ясно, че това е хелий - елемент, който по това време все още не е бил открит на Земята.

"За първи път хелият е бил детектиран на Слънцето. Наречен е на гръцкия бог Хелиос - бога на Слънцето", разказа доц. Кирил Стоянов. Около десет години по-късно британският химик Уилям Рамзи успява да изолира хелий и на Земята.

Днес технологиите позволяват на учените да изследват слънчевата корона и без да чакат естествено затъмнение. Специални инструменти - коронографи - създават изкуствени затъмнения, като блокират яркия слънчев диск. Въпреки това пълните слънчеви затъмнения продължават да имат научна стойност. По време на пълната фаза се откриват възможности за спектрален анализ на слънчевата корона, магнитните полета и протуберансите. А за милионите хора, които ще наблюдават явлението, то остава и един от най-впечатляващите природни спектакли.

Този път погледът към небето няма да е продиктуван от страх от неизвестното, а от любопитството да разберем Вселената малко по-добре. Пълното слънчево затъмнение ще премине на 12 август през източна Гренландия, западна Исландия и северна Испания.

Това ще бъде първото пълно слънчево затъмнение над континентална Европа от 1999 г. В голяма част от Европа, Северозападна Африка и Източна Канада затъмнението ще бъде частично. От България явлението ще се вижда само за броени минути от някои западни и северозападни райони, където Слънцето все още ще бъде над хоризонта.

В София частичната фаза започва около 20:28 ч. Максималната видима фаза е около 20:30 ч., а Слънцето залязва приблизително в 20:33 ч. Ще се вижда само съвсем малка част от затъмнението и ще е необходим напълно открит хоризонт на запад-северозапад. По-добри условия ще има във Видин, където явлението започва около 20:26 ч. и ще може да се проследи до залеза около 20:37 ч.

В нощта на 12 срещу 13 август 2026 г. е пикът на метеорния поток Персеидите. Тази година условията за наблюдение от България са отлични, тъй като пикът съвпада с новолуние и липсва лунна светлина. Могат да се видят между 30 и 100 падащи звезди на час извън градовете. Персеидите са много бързи и често оставят ярки светлинни следи.

От България наблюдението може да започне след 22:30 ч., но най-добрите условия ще бъдат след полунощ. Прогнозираният максимум е между 5:00 и 7:00 ч. на 13 август. Най-подходящият тъмен прозорец ще бъде приблизително между 2:00 и 4:30 ч.

Още - в интервюто на Кармен Манукян с доц. Кирил Стоянов в "Нощен Хоризонт" в линк в коментарите 👇.

Address

72 Tzarigradsko Chaussee
Sofia
1784

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН:

Shortcuts

Share