Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935"

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935"

Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935" Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935", бУлица „Никола Габровски” № 55, Sofia.

Здравейте и едно бодро „привет“ в нашия пръв, макар и малко плах, опит да се представим в това голямо, но и малко плашещо пространство – интернет. Това е една малка страничка, чрез която ще се стараем да предоставим полезна информация за нашето читалище и също така да споделяме с вас воли е неволи от ежедневието ни. Нещо между старото „144″ и електронно дневниче. Ще поживеем, ще видим.
Надяваме се да успеем да ви предадем поне част от нашите вълнения и да ви привлечем да се отбивате по-често за по чашка кафе или, както се казва вече, за по коментар.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват 135 г. от рождението на Минчо Кацаров – български...
03/09/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
135 г. от рождението на Минчо Кацаров – български художник (1891–1953).
Минчо Тодоров Кацаров е български художник, известен със своите портрети на Бетховен. Признат е за най-добрия портретист на Бетховен..
Биография и творчество
Минчо Кацаров е роден на 3 септември 1891 г. в Брезово. Роден е с недоразвита дясна ръка. Цял живот си служи, по неволя, с лявата. С нея той рисува забележителните си платна, посветени на Бетховен..
Името му е по-добре познато в Европа, където е прекарал по-голямата част от живота си. Основен момент в творчеството му е „Кръг от картини за живота на Лудвиг ван Бетховен“. Бетовеновите платна художникът е създал след дълго и внимателно проучване на писма и документи, свързани с живота на композитора.
Умира на 1 октомври 1953 г. в Париж. На 3 септември 2011 г. в родното му място е открита Общинска художествена галерия „Минчо Кацаров“.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват155 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд – британск...
30/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
155 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд – британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика (1871–1937).
Ърнест Ръдърфорд, първи барон Ръдърфорд Нелсън (на английски: Ernest Rutherford, 1st Baron Rutherford of Nelson) е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика. Считан е за най-добрия експериментатор след Майкъл Фарадей.
В началото на научната си дейност той предлага идеята за периода на радиоактивния полуразпад, доказва, че радиоактивността е свързана с преобразуването на един химичен елемент в друг, и прави разграничение между алфа- и бета-радиация. През 1908 година получава Нобелова награда за химия за своите „проучвания на разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“.
Ръдърфорд извършва най-важните си изследвания след получаването на Нобеловата награда. През 1911 година той предлага модел на атома, според който положителният електрически заряд на атомите е концентриран в много малко ядро,[4] опитвайки се да обясни разсейването на алфа-частици при преминаване през златно фолио (виж повече тук). През 1917 година той извършва първата експериментална ядрена реакция и ръководи групата, провела първото контролирано делене на атомно ядро през 1932 година.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват140 г. от рождението на Дора Габе – българска писат...
28/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
140 г. от рождението на Дора Габе – българска писателка и преводачка (1886–1983).
Дора Петрова Габе (с рождено име: Изидора Пейсах) е българска поетеса, писателка и преводачка от еврейски произход.
Биография
Дъщеря е на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). Учителка по френски език в Добрич (1907).
Кръщава се като православна християнка, преди да се омъжи за Боян Пенев. От 1911 до 1932 г. пребивава многократно (със съпруга си и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания.
През 1923 г. се разделя окончателно със съпруга си, макар че не се развеждат. През 20-те и 30-те години на XX век изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 г. Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със Симеон Андреев) библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“. По-късно е редактор (1939 – 1941) на детското списание „Прозорче“.
Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 – 1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете, в международното сътрудничество.
През 1968 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Толбухин“.
Заповядайте в нашата библиотека, за да се насладите на нейното творчество.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват155 г. от рождението на Теодор Драйзър – американск...
27/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
155 г. от рождението на Теодор Драйзър – американски белетрист (1871–1945).
Теодор Херман Алберт Драйзер (на немски: Theodore Herman Albert Dreiser, на английски си произнася най-близко до Тиъдор Хърман Албърт Драйзър) е американски писател, представител на натурализма.
Неговите романи реалистично обрисуват истинския живот в сурова светлина. Романите на Драйзер са били смятани за аморални и той се бори през целия си живот срещу цензурата и популярния вкус. Всичко започва със „Сестра Кери“ (1900). Чак през 1981 г. този роман е публикуван в неговия оригинален вид. Основната тема при Драйзер е конфликтът между човешките нужди и изискванията на обществото за материален успех.
Биография
Теодор Драйзер е роден в Тера Хоут, Индиана на 27 август 1871 г. Той е девето от десет деца, а родителите му са бедни. През 1860-те баща му, набожен немски емигрант-католик, се опитва да разкрие собствено производство за вълнен плат, но тя е разрушена при пожар и семейството живее в бедност. Образованието на Драйзер е неорганизирано, семейството често се мести от градче към градче. Той напуска дома си на 16 години и работи на различни места. С помощта на свой бивш учител, постъпва в университета на Индиана и прекарва 1889 – 1890 година там, но напуска само след година. През целия си живот обаче Драйзер ненаситно чете.
През 1919 Шъруд Андърсън пише за Драйзер:„... той е много, много стар. Аз не знам колко години е живял, може би четиридесет, може би петдесет, но той е много стар. Нещо сиво, голо и болезнено, което е в целия свят – може би завинаги – е персонифицирано в него“.
След смъртта на жена си през 1942 г. Драйзер се жени за братовчедка си Хелън Ричардсън, която живее с него от 1919. Драйзер умира в Холивуд, Калифорния, на 28 декември 1945 г. В последните месеци от живота си става член на Комунистическата партия. През 20-те години пътува до Русия и обрисува преживяванията си в „Русия през погледа на Драйзер“ (1928). По време на управлението на Джон Едгар Хувър като директор на ФБР (1924 – 1972) Драйзер е смятан за опасен за сигурността елемент и ФБР води досие за него.
Подобно на много интелектуалци от 30-те (Ърнест Хемингуей, Джон Дос Пасос и др.), Драйзер отива в Испания по време на гражданската война като защитник на републиканското правителство. Само малък брой писатели от онова време поддържат Франко – Джордж Сантаяна и Езра Паунд са сред най-прочутите франкисти.
Заповядайте в нашата библиотека, за да се насладите на неговото творчество.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден св навършват125 г. от рождението на Александър Жендов – българс...
26/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден св навършват
125 г. от рождението на Александър Жендов – български художник, илюстратор, карикатурист (1901–1953).
Александър Стефанов Жендов, известен като Александър Стефанов и с псевдонимите Спиридонов, Чичо Слон, Цървен Нане и др., е български художник (график, живописец, шрифтописец) и писател (автор на хумористични и сатирични разкази, фейлетони, репортажи, очерци, критични и публицистични статии).
Като художник работи в областта на политическата карикатура и рисунка, плаката, приложната графика и живописната композиция. Смятан е за един от „бащите“ на българската карикатура.
Биография
Роден е в София на 26 август 1901 г. С комунистически политически убеждения от ранна възраст. Започва творческата си кариера още като гимназист. За първи път публикува своя карикатура в сп. „Смях и сълзи“ през 1917 г. Следват публикации в други списания и вестници („Българан“, „Червен смях“ и др.). Сетне е редактор на „Поглед“, „Жупел“ и „Фронт на трудово-борческите писатели“. Сътрудничи на всички ляво ориентирани вестници и списания.
Следва живопис в Художествената академия в София (1923 – 1925) в класа на проф. Никола Маринов, а сетне графика и декоративно изкуство в Германия (1925 – 27). През 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт (ВХУТЕИН) в Москва при проф. Владимир Фаворски и проф. Дмитрий Щеренберг. Там сключва брак с латвийската си състудентка Цицилия Густав, но двамата се разделят при връщането му в България, след като по нареждане на Българската комунистическа партия (БКП) прекратява следването си. Густав е арестувана и разстреляна на 8 февруари 1938 г. заедно с други латвийски интелектуалци. От брака си с нея Жендов има дете, което художникът не е виждал. Отгледано е в домове за деца на политически неблагонадеждни в Украйна.
След завръщането си от Москва подкрепя дейността на БКП и е един от създателите и учредителите на Съюза на трудово-борческите писатели.
През 1950 г. Жендов пише писмо до Вълко Червенков срещу администрирането в изкуството, за разочарованието и отдръпването на интелигенцията, задушаването на критиката. В последвалата публична кампания срещу него се включва активно и избраният за секретар на Централния комитет бъдещ диктатор Тодор Живков, който на 19 февруари публикува остро критична статия в официоза „Работническо дело“. По искане на Червенков Жендов си прави публична самокритика, но въпреки това е изключен от БКП и творчеството му е обявено за несъответстващо на държавната политика в изкуството.
Рисува много илюстрации и карикатури по стиховете на Христо Смирненски. В творбите си ясно изразява съчувствието си към бедните и онеправданите.
Освен с фамилното и бащиното си име, Жендов се подписва още с псевдонима „Спиридонов“, а под фейлетоните си – с „Чичо Слон“, „Цървен Нане“ и др.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния де се навършват155 г. от рождението на Леонид Андреев – руски писат...
21/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния де се навършват
155 г. от рождението на Леонид Андреев – руски писател, белетрист и драматург /1871–1919/.
Леонид Николаевич Андреев е руски писател, белетрист и драматург. Представител е на Сребърния век в руската литература. Смятан е за основател на руския експресионизъм. Ранните му творби са реалистични и поставят социални проблеми. По-късното му творчество е песимистично.
Биография
Роден е на 21 август 1871 в град Орел в заможно семейство на геодезиста Николай Андреев (1847 – 1889) и Анастасия Андреева – дъщеря на разорен полски земевладелец. Още в детството си проявява интерес към четенето. Учи в класическата гимназия в Орел (1882 – 1891). Харесва творчеството на Шопенхауер и Хартман. Младежката чувствителност и въображение на Леонид на няколко пъти го подбуждат да върши безумия – на 17 години решава да изпита своята воля и ляга между релсите пред приближаващ локомотив, което, за щастие, е без фатален край.
След като завършва гимназия влиза в юридическия факултет на Санктпетербургския университет. След смъртта на баща му финансовото състояние на семейството му се влошава и той започва да злоупотребява с алкохол. По някое време дори гладува. В Санкт Петербург пише първите си разкази, но в редакцията, в която ги предлага, както сам си припомня в спомените си, му ги върнали със смях. Лишен от студентски права за неплатени такси, той се записва в Юридическия факултет на Московския университет.
През 1894 г., след неуспех в любовта, Андреев се опита да се самоубие. След този инцидент отново е принуден да живее в бедност: трябва да се грижи за майка си, братята и сестрите, които се преместват в Москва.
През 1897 г. успешно завършва университета, което му открива пътя към адвокатура, която практикува до 1902 г. Пак през 1897 г. започва своята журналистическа кариера във в. „Московски вестник“ и „Куриер“. Използва псевдонима Джеймс Линч. През 1898 г. вестник „Куриер“ публикува първия му разказ „Баргамот и Гараска“. По думите на самия Андреев разказът е подражание на Дикенс. Истинската слава за него идва след публикуването на негов разказ през 1901 г. в списание „Живот“.
През 1902 г. Андреев се жени за А. М. Велигорска – племенница на Тарас Шевченко. През същата година става редактор на вестник „Куриер“. С помощта на Максим Горки е публикуван в голям тираж първият том негови съчинения.
През 1906 г. писателят е принуден да отиде в Германия, където се ражда синът му Даниел, който години по-късно също ще стане писател. Жена му умира при раждането и е погребана в Москва в гробището на Новодевическия манастир. После той се установява на остров Капри, Италия, където живее като гостенин на Максим Горки.
През 1908 г. Андреев се мести в Санкт Петербург и там написва първата си драма. По време на Първата световна война пише драма с антигерманско съдържание „Крал, законност и свобода“. След Февруарската революция от 1917 година е член на редакционната колегия на вестник „Руска воля“. След отделянето на Финландия от Русия е в изгнание. Последните произведения на писателя са пропити с песимизъм и омраза към болшевишките власти.
На 12 септември 1919 г. Андреев умира от сърдечна болест, причинена от опита му за самоубийство през 1894 г. Погребан е в Санкт Петербург.
В сградата, в която писателят е живял в Орел, през 1991 г. в негова памет е открита къща музей.
Заповядайте в нашата библиотека, за да се насладите на неговото творчество.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват1040 г. от победата на войските на цар Самуил над В...
17/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
1040 г. от победата на войските на цар Самуил над Василий II при Траянови врата (986).
Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́) от 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав, победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.
https://www.youtube.com/watch?v=evPH_epnBkY

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват90 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев – бъ...
17/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
90 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев – български оперен певец със световна известност (1936–2014).
Никола Николаев Гюзелев е български оперен певец, бас и художник.
Биография
Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 година.[1][2] Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски. През 1954 г. Гюзелев завършва средно образование в София, а през 1960 г. Художествената академия със специалност живопис. Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1964 г. От 1955 година започва да учи пеене при Цв. Събева и вокалния педагог Илия Йосифов, а докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР.
През 1960 година Никола Гюзелев участва в прослушване за ангажиране на оперни певци за Германия, по време на което го чува водещият български вокален педагог Христо Бръмбаров, който го убеждава да продължи обучението си при него. От 1960 е стажант, а от 1961 година – редовен артист в Народната опера. Дебютира там на 27 юни 1961 година с малката роля на Тимур в операта на Джакомо Пучини „Турандот“. През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година – с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди. През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ. През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През следващите години той работи предимно в чужбина, главно в Италия. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен. Гастролира с успех на най-големите световни оперни сцени „Сан Карло“ в Неапол, Болшой театър в Москва, Кралската опера в Ковънт гардън, Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, в Гранд опера в Париж, Щаатсопер във Виена и др. Характерни черти в изкуството на Гюзелев са благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено изграждане на вокално-сценичните образи.
От началото на 90-те години е директор на Българската академия на изкуствата „Борис Христов“ в Рим, където самият той се занимава с преподаване.
Никола Гюзелев умира на 16 май 2014 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.
https://www.youtube.com/watch?v=nAq8E4dKL7s&list=RDnAq8E4dKL7s&start_radio=1

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден отбелязваме Успение на Пресвета Богородица (или Голяма Богороди...
15/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден отбелязваме Успение на Пресвета Богородица (или Голяма Богородица).
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван от всички християнски деноминации. Посветен е на смъртта на Божията майка, която става съвсем леко и затова е наричана „успение“, т.е. смърт подобна на заспиване и сън. Според преданието, по повод на нея апостолите се събират от местата, където проповядват тогава, за да се простят с Богородица и да я погребат.
Българската православна църква и други църкви, възприели за богослужебни цели Новоюлианския календар, отбелязват празника на 15 август, както е и според Григорианския календар. а използващите Юлианския календар – на съответстващата на 15 август.
Легенда
Вече остаряла и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Също така ѝ е обещано и после се сбъдва, че сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе при хората за нейната душа. Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно. По чуден начин (летящи върху облаци) почти всички се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява едва след погребението ѝ (положена е в една пещера край Гетсимания, в една и съща гробница с мъжа си Йосиф), поради това, че идва чак от Индия. В това има особен промисъл, тъй като апостолите смятат, че тялото на Божията майка продължава да стои в гроба ѝ, а благодарение на това научават, че не е така. Когато отместват закриващия входа на пещерата камък за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, не ги намират - там е плащеницата, в която са били увити, но тях самите ги няма. Така апостолите разбират и се уверяват, че и тялото ѝ е вече на небето, т.е. тя е възкръснала (или може би реално не е умирала, а само се е възнесла при Бога). Скоро получават потвърждение за това и известна утеха за загубата ѝ и от самата нея. Ставайки веднъж от трапезата, където са похапнали дружно, те чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Обичаи
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (честването на Рождението на Дева Мария – на 8 септември).
След тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за помен на починалите близки. На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (вид покривка), кърпа и пари и търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват255 г. от рождението на Уолтър Скот – шотландски пи...
15/08/2026

НЧ „Добри Чинтулов – 1935“ ви напомня, че на днешния ден се навършват
255 г. от рождението на Уолтър Скот – шотландски писател на исторически романи (1771–1832).
Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.
Биография
Детство и образование
Кулата Смейлхолм, край която Скот прекарва много дни от детството си.
Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 година, в Единбург, Шотландия в семейство на адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо си, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди и фолклор, която го съпътства през целия му живот.
Завършва право и става адвокат.
Литературна дейност
Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Написва множество романи, сред които „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“. Романите му повлияват на Пушкин, Достоевски, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха, според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.
Последни години
Признат за един от най-големите британски и шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла.
Той е собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи.
През 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.
Заповядайте в нашата библиотека, за да се насладите на неговото творчество.

Address

бУлица „Никола Габровски” № 55
Sofia
1172

Opening Hours

Monday 09:30 - 19:00
Tuesday 09:30 - 19:00
Wednesday 09:30 - 19:00
Thursday 09:30 - 19:00
Friday 09:30 - 19:00

Telephone

+35928686759

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Народно читалище "Добри Чинтулов - 1935":

Shortcuts

Share