Национален исторически музей / National History Museum

21/08/2026

С дълбока скръб съобщаваме, че на 19.08.2026 г. ни напусна доц. д-р. Теофана Матакиева-Лилкова – изтъкнат български изкуствовед, изследовател на българското християнско изкуство, директор на Националния исторически музей (2001 г.), един от специалистите, допринесли за изграждането и утвърждаването на НИМ като водеща национална културна и научна институция.

Професионалният път на Теофана Матакиева започва в Националния исторически музей още през първите години след неговото създаване. Непосредствено след завършването на специалност „История на изкуството“ в Художествената академия в София през 1977 г., тя постъпва в новосъздадения музей като уредник на колекция „Църковно изкуство“. През 1978 г. участва в подготовката на една от първите големи изложби на НИМ – „100 години от Освобождението на България“ и „Златният манастир“ в Германия през 1994 г.

Вградила усилията и ентусиазма си в създаването, комплектуването, изследването и популяризирането на една от най-значимите колекции на музея – „Икони и църковна утвар“, създател на една от най-богатите части от експозицията на НИМ, посветена на възрожденското изкуство, Теофана Матакиева оставя трайна следа в историята на институцията.

Дългогодишната ѝ изследователска работа е посветена на българското християнско изкуство. През 1987 г. тя защитава дисертация върху иконографията на свeтеца-покровител на българския народ – Св. Иван Рилски и разпространението на неговия образ и житийни сцени в изкуството от XIII – XIX век. Автор е на редица каталози с църковни паметници от НИМ, сред които и „Icons in Bulgaria“.
През 1990 г. Теофана Матакиева поема ръководството на отдел „Българско възраждане“, а между 1996 и 2000 г. е заместник-директор по научната и еспозиционната дейност. От февруари до декември 2001 г. тя изпълнява длъжността директор на НИМ.

За хората, които са имали щастието да работят с нея, Теофана Матакиева ще остане много повече от уважаван специалист и колега с огромен професионален опит. Зад задълбочените знания и взискателността към работата те винаги ще помнят изключително деликатния човек, който притежаваше рядкото умение да изслушва, разбира и подкрепя. Внимателна и добронамерена, тя съумяваше да сподели знанията и опита си, без да ги натрапва и превръща в демонстрация на авторитет.

Сбогом, Фани! Ще ни липсваш!

Националният исторически музей изказва своите искрени съболезнования на семейството, близките, колегите и приятелите на Теофана Матакиева-Лилкова.

Поклон пред светлата ѝ памет!

Поклонението ще се състои на 23 август 2026 г. от 13 часа в храма „Св. Георги Победоносец“ на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 90

https://bit.ly/4gbF1b0

20/08/2026

⚔️ 20 август 917 г. – българската победа при Ахелой

На 20 август 917 г. войските на цар Симеон Велики нанасят съкрушително поражение на византийската армия при река Ахелой, край днешния Несебър. Битката се превръща в един от най-значимите военни успехи на Първото българско царство и утвърждава могъществото на България при управлението на Симеон Велики.

В летописа на Йоан Скилица са запазени подробности за драматичния ход на сражението и разгрома на византийската армия. Днес Националният исторически музей съхранява ценни паметници, свързани с епохата на Симеон Велики, сред които и единствената голяма средновековна летопис, запазена в България – Охридският препис на „История“ на Йоан Скилица.

🔎 Научете повече за битката при Ахелой и нейната историческа значимост:
https://historymuseum.org/aheloy-20-08/?fbclid=IwY2xjawTzixZwZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR4SrEbeid0oHajieiLRIC2hOGV2hq-GoaHsYTryU0kehcsGJUzlTNNqGrJ3_g_aem_yZtt8gtdCX5e4XmPAFYGBg

„…Като ги видял да бягат, Симеон (той както разправят, бил застанал на едно удобно място, за да наблюдава изхода на сражението) се спуснал с цялата войска и превърна...

20/08/2026

Около 300 ценни находки през сезона на нос Калиакра: Сред тях пръстен с Богородица Оранта и каменна икона.

Пръстенът е открит в некропола, а изображението върху него е направено чрез много плитко и семпло врязване

11/08/2026

Министърът на културата Евтим Милошев посети Калиакра
Министърът на културата Евтим Милошев посети нос Калиакра, където се запозна на място с резултатите от археологическите проучвания и най-новите открития на екипа на Националния исторически музей.
Министърът беше посрещнат от доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей и ръководител на археологическите проучвания на Калиакра, д-р Филип Петрунов – съ-ръководител на проучванията, и Пенко Георгиев – директор на Исторически музей – Каварна.Сред гостите бяха още областният управител на Добрич Руслан Томов и кметът на Каварна Елена Балтаджиева. В посещението участва и заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, в чийто ресор е археологията.
Доц. д-р Петрунова представи археологическия обект и резултатите от работата на екипа, който вече 23 години без прекъсване проучва Калиакра.
Посещението се състоя в особено интересен момент от настоящия археологически сезон. Само ден по-рано екипът откри златен пръстен с изображение на Богородица Оранта – находка, направена само няколко дни преди честването на Успение Богородично, Голяма Богородица. За археолозите това е и символичен знак за успех в тазгодишната работа.
Гостите имаха възможност да видят не само последното откритие, но и Калиакра като цялостен археологически комплекс – разкритите структури и резултатите от дългогодишните проучвания на средновековния град.
По време на посещението беше обсъдена и необходимостта от по-добро дългосрочно планиране на работата по значимите археологически обекти. Министър Евтим Милошев съобщи, че Министерството на културата обмисля дву- и тригодишни финансови програми, които да осигурят по-голяма предвидимост за археологическите екипи и да позволят последователно планиране на проучванията, консервацията, опазването и социализацията на обектите.
В разговора беше поставен акцент и върху връзката между археологическите изследвания, опазването на културното наследство и развитието на културния туризъм.
Калиакра е сред обектите, които показват значението на последователната работа – 23 години проучвания от екипа на НИМ, които продължават да носят нови открития и да допълват знанията ни за средновековния град.
А работата на археолозите продължава.

03/08/2026

Уважаеми посетители,

Поради критично ниското ниво на река Дунав и невъзможността да се осигури безопасно приставане на плавателния съд, планираните плавания няма да се извършват до второ нареждане.

Безопасността на пътниците и екипажа е наш основен приоритет.

Молим да приемете нашите извинения за причиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането.

https://historymuseum.org/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8/

24/07/2026

Археолозите от екипа на доц. Д-р Бони Петрунова (НИМ) откриха доказателства за езически култови практики при проучванено на крепостта Калиакра.
В яма под средновековен зид бяха разкрити два конски черепа, положени върху предварително опалена каменна площадка.

16/07/2026

Днес в Слънчевата зала на Националния исторически музей тържествено отбелязахме 189 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

По инициатива на Националния исторически музей и Националния музей „Васил Левски“ – Карлово събитието събра представители на държавните институции, научната общност, културните среди и обществения живот, за да отдадем заслужена почит към живота, делото и духовното наследство на най-светлата личност в българската история.

Тържественото честване беше открито от директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която подчерта, че Васил Левски заслужава да бъде почитан не само в деня на своята гибел, но и в деня на своето рождение, защото България има нужда от светли и позитивни примери.

Директорът на Националния музей „Васил Левски“ – Карлово Дора Чаушева припомни, че традицията за честване на рождението на Апостола започва през 1991 г. в Карлово по инициатива на общината, съвместно с Общобългарския комитет „Васил Левски“ и фондация „Васил Левски“.

Поздрав към участниците отправи министърът на културата Евтим Милошев, който отбеляза, че делото на Васил Левски далеч надхвърля рамките на националноосвободителната борба. По думите му идеалът на Апостола за справедлива и демократична държава, основана на равенството пред закона, гражданската отговорност и уважението към човешкото достойнство, остава актуален и днес. Затова почитта към Левски е не само признателност към миналото, но и отговорност към бъдещето.

По време на церемонията беше представено приветствено слово от името на Президента на Република България г-жа Илияна Йотова, прочетено от г-жа Милена Димитрова – секретар по култура, образование и връзки с българите зад граница на Президента на Република България. В словото беше отбелязано, че през тази година в президентската институция са постъпили няколко предложения 2027 година да бъде обявена за Година на Левски – инициатива, която заслужава широк обществен диалог и подкрепа.

В програмата бяха включени научното изложение „Васил Левски в своето историческо време“, представено от доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, както и мултимедийната панорама „Образът на Апостола в изобразителното ни изкуство“ https://bulgaria-vr.bg/lev/index.htm, подготвена от проф. д-р Боян Добрев. Те допринесоха за по-задълбочения поглед към историческата личност и непреходното значение на Апостола в националната ни памет.

В тържествената програма достойно се включиха и представителите на Сдружение „Младежки гвардейски отряди“, които олицетвориха приемствеността в съхраняването на идеалите на Васил Левски и предаването им на младите поколения.

Сред официалните гости на събитието бяха ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов, председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Елиза Стефанова, генералните директори на Българската телеграфна агенция и Българското национално радио Кирил Вълчев и Милен Митев, както и представители на академичните, културните и обществените среди.

Националният исторически музей изказва искрена благодарност на всички участници и гости, които с присъствието си засвидетелстваха уважението си към паметта на Васил Левски.

Делото на Апостола принадлежи не само на историята. То е морален ориентир и отговорност, която всяко поколение е призвано да пази и предава. Днес, 189 години след неговото рождение, отново си припомнихме, че свободата, достойнството и службата в полза на обществото са ценности, които не губят своята сила във времето.

Поклон пред паметта на Апостола на свободата!

14/07/2026

На 14 юли в изложбената зала на хотел „Маритим Парадайс“ в к.к. Албена Националният исторически музей откри изложбата „Разкази от злато и сребро“ – авторска експозиция, която представя едни от най-впечатляващите златни и сребърни артефакти от богатите фондове на музея.

Официален гост на откриването бе директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която приветства присъстващите и подчерта значението на изложбата като възможност широката публика да се докосне до изключителното археологическо наследство, съхранявано в НИМ. На откриването присъстваше още и г-н Красимир Станев, изпълнителен директор на Албена АД.

Изложбата включва емблематични предмети, изработени от злато и сребро – оригинали на едни от най-значимите съкровища, открити по българските земи, както и две висококачествени копия на емблематични находки.

Експозицията проследява развитието на древните общества по българските земи в хронологичен ред и разказва историите зад някои от най-значимите археологически открития – от най-ранната обработка на злато през праисторията до изящните произведения на средновековното златарско изкуство.

Сред акцентите са копия на предмети от Варненския халколитен некропол, които свидетелстват за възникването на най-ранната обработка на злато в света. Представени са още находки от некропола край с. Рупите, разкриващи съществуването на древно ювелирно ателие от края на III хилядолетие пр. Хр., както и ценни паметници от богатото наследство на траките.

Посетителите могат да видят прочутото съкровище на тракийската принцеса-жрица от могилата край Синеморец, уникалния сребърен наколенник със златни инкрустации от Могиланската могила, както и впечатляващия шлем-маска от римската вила при с. Чаталка.

Изложбата представя още находки от периода на Първото българско царство, сред които Малкото Преславско съкровище, както и ценни съдове от благородни метали от Средновековието, които разкриват богатството на художествените традиции по българските земи през различните исторически епохи.

„Разкази от злато и сребро“ представя само малка част от над 800 000 музейни ценности, съхранявани в Националния исторически музей. Чрез тези безценни артефакти експозицията разказва историята на културите, оставили своя отпечатък по българските земи, и подчертава значението на археологическите проучвания за съхраняването на националната памет.

Изложбата може да бъде разгледана до 20 август 2026 г. в хотел „Маритим Парадайс“, к.к. Албена.

13/07/2026

На 16.07.2026 г. Националния исторически музей ще бъде отворен за посетители от 14:00 часа.

Извиняваме се за причиненото неудобство.

10/07/2026

🏰 Още в първите дни на новия археологически сезон Калиакра разкри изключителни находки – уникална каменна икона, личен кръст-медальон и ценни предмети от края на XIV век. Всяка от тях допълва историята на последните години на средновековната крепост и ни доближава още повече до живота на нейните обитатели.

Какво прави откритата каменна икона толкова рядка? Защо археолозите определят началото на сезона като повече от обещаващо? И как една стара находка се оказва келтски амулет, използван като защита от злите сили?

🎥 Вижте репортажа на bTV с участието на директора на Националния исторически музей - доц. Бони Петрунова, археолога д-р Филип Петрунов и директора на Исторически музей Каварна - Пенко Георгиев. Открийте защо Калиакра продължава да изненадва дори след повече от две десетилетия археологически проучвания.

Историята не принадлежи само на миналото. На Калиакра тя продължава да живее, да се разкрива и да ни среща със своите легенди - и това лято.

Сред находките е и личен кръст-медальон, както и предмети, които дават нова информация за живота в крепостта през Средновековието