30/08/2026
Днес ГЕРБ проведе националното си събрание.
Събрание, което започна да дава отговори на много от въпросите, възникнали след последните парламентарни избори. Както споделих и тогава, предстои да платим не една, а много цени за грешките си. Грешките не само на влизането в коалиции, но и на редица политически решения и компромиси, които постепенно създадоха дистанция между партията и част от хората, които дълги години са ни давали доверието си.
Защо тогава се случват тези промени?
Защото и избирателите на ГЕРБ ни казаха своето. Те не искат партия, която просто да запазва статуквото в собствените си редици. Искат обновление, нови лица, повече енергия и повече хора, които могат да говорят с тях на нормален език и да разбират проблемите им. Но това не означава, че искат друга партия.
Напротив. Голяма част от хората, които гласуват за ГЕРБ, са там именно заради неща, които не трябва да губим. Стабилността, редът, работата, икономическият разум, европейската ориентация и усещането, че държавата трябва да бъде управлявана, а не просто да бъде използвана като инструмент за политическо оцеляване.
Затова според мен голямото предизвикателство пред ГЕРБ не е просто да се обнови. То е да се обнови, без да загуби своята същност.
Една голяма народна партия не може да бъде партия само на твърдото ядро. Тя трябва да събира различни хора. Предприемачи и работници, млади и възрастни, хора от големите градове и от малките населени места, хора с различни виждания по отделни въпроси, но обединени около основни принципи и представата за нормална, свободна и просперираща България.
И точно затова днешните промени са важни.
Сред новите лица в Изпълнителната комисия е и Димитър Вучев .
За мен това също е добър знак. Първият ни столичен координатор, който е политически човек в истинския смисъл на думата. Оратор, дебатьор, политическо животно по Аристотел, а не партиен апаратчик.
Човек, който може да разговаря с хора от целия политически спектър, защото е работлив, умерен и дипломатичен.
За мен е важно и друго. Той е консервативен. А като икономист има още едно качество, което днес е особено необходимо. Безкомпромисен е към неразумните публични разходи, независимо откъде идват те.
Точно такава трябва да бъде промяната. Да даде път на нови хора, без да отхвърля опита. Да отвори партията към нови избиратели, без да забравя старите. Да обнови политическия език, без да се отказва от политическите принципи.
Консервативната политика не означава да се страхуваш от промяната. Означава да знаеш какво не трябва да променяш.
Ако ГЕРБ успее да намери този баланс, тогава днешното събрание няма да остане просто поредното вътрешнопартийно събрание. Той може да се окаже началото на необходимото обновление. Не на партия, която иска да бъде друга, а на партия, която отново разбира защо хората са я подкрепили и защо трябва да продължат да го правят.
Загубата е урок. Обновлението е необходимост. Но посоката трябва да бъде напред!