31 СУЧЕМ - Дарителска библиотека

31 СУЧЕМ - Дарителска библиотека Човекът, който не чете книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.

Думите са като ключ. Правилно подбрани могат да отворят всяка душа и затворят всяка уста.
Дарителската библиотека функционира на свободен режим. Всеки може да избере, вземе и прочете желана от него книга. Единствената отплата е след това да я върне, за да може да бъде полезна и за други ученици.
Всеки, който желае, може да дари книги за библиотеката. За всякакви въпроси и съдействие може да се свържете с пом.-директора по АСД или библиотекарката на училището на телефон 872 1156.

Нашата крава е синя.    Казва се Антоанета.    Тя често се вози в трамвая,    без да си дупчи билета,    има рога и опаш...
03/09/2026

Нашата крава е синя.
Казва се Антоанета.
Тя често се вози в трамвая,
без да си дупчи билета,

има рога и опашка,
обича стафидки и сладко,
и утре ще бъде утеха
за своите мама и татко…

Знам, че това са измислици,
но темата беше такава,
а не знаех какво да напиша,
понеже си нямаме крава.

Джани Родари

Хайде да се влюбимКато в детска жмичка...Крием се... Играемсвоята игричка.Толкова гореща...Толкова студена...Неосъществи...
03/09/2026

Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.

Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...

Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.

Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...

Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...

Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.

Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.

Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.

Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.

Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.

Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...

Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...

Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...

Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.

Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.

Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим.

Недялко Йорданов

Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е с...
03/09/2026

Трябва да се научиш да се браниш от стръмното!
Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!

~ Блага Димитрова,
"Лавина"

Мария Донева, родена на днешния ден
03/09/2026

Мария Донева, родена на днешния ден

Дай да помълча със теб. Няма да ти преча.Липсваш ми така свирепо, а забравям вечетоплия ти глас, лицето, ласките ти благ...
03/09/2026

Дай да помълча със теб. Няма да ти преча.
Липсваш ми така свирепо, а забравям вече

топлия ти глас, лицето, ласките ти благи.
Мисля те, а после, ето, образът ти бяга.

Помня само: беше лесно. Колко леко дишах.
Помня гледка, ред от песен, помня как ти пишех.

Помня дрехите по пода. Друго нищо няма.
Паметта намира поводи да остане няма.

Позволи да си представя, че във теб се сгушвам,
топлим се и се стопяваме, в тъмното се вслушваме,

приютени във умората като в дом вълшебен.
Аз живея между хората, но наум съм с тебе.

Мария Донева, честит рожден ден!

Ех, как не искам да свършва лятото...Проявете малко деликатност!Лятото и без това разбира.Сигурно не му е най-приятнода ...
02/09/2026

Ех, как не искам да свършва лятото...

Проявете малко деликатност!
Лятото и без това разбира.
Сигурно не му е най-приятно
да повтаряте, че ще умира.

Със уши зелени, с остър слух
тъжните ви думи то дочува.
И настръхва мекият му пух.
И тревожни сънища сънува.

То си е приготвило за край
дрехите най-бели и искрящи.
И се чувства толкова замаяно,
че не иска никакво изпращане.

Иска до последния си ден
да е силно, младо и красиво.
И в сърцето си е убедено,
че по своя воля си отива.

Затова не говорете с жал,
че било за малко и за кратко.
То си има всичко – тънък шал,
чаша, неизписана тетрадка,

книга с пясък, прежалим багаж,
разлюлян хамак във чуждо село.
То се е целувало на плажа.
То не помни – затова е смело.

То минава само. Не тежи
раницата му на раменете.
Лятото за нищо не тъжи.
Затова и вие не тъжете.

Мария Донева

02/09/2026

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека – като капката роса.
Тежка – като капката омраза.

Волна – като безпричинен гняв.
Кротка – като ласката безшумна.
Гузна – като премълчаван грях.
Горда – като обич неразумна.

Ясна – като тихи небеса.
Мрачна – като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!

Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.

И изтръгне ли сълзата – зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева

02/09/2026

Предчувствие

Ще си отидем вече,
ще си отидем, зная,
от тихото пространство
на тази малка стая.

Ще тръгнеш ти направо,
ще тръгна аз надясно
и всичко ще е просто,
и всичко ще е ясно.

И няма вече нищо
от днес да ни смущава-
ни страх от лошо име,
ни страх от лоша слава.

Светът ще отрезвее,
ще проговори гласно
и всеки ще живее
безкрайно безопасно.

Почерпили поука
от дните си предишни
ще бягаме от всички
вълнения излишни.

Ти ще потърсиш него,
аз ще потърся нея-
ти с него ще живееш,
аз с нея ще живея.

Но някой ден внезапно
от някаква пролука
ще влезе малък спомен
и с пръстче ще почука.

И ти ще му отвориш,
и аз ще му отворя-
ти с него ще говориш,
аз с него ще говоря.

И ще открием плахи
и някак си смутени,
че аз живея в тебе,
че ти живееш в мене.

Недялко Йорданов

Днес Георги Рупчев, възпитаник на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", щеше да има рожден ден и да навърши 69. Но си тръгна на 44. Зна...
02/09/2026

Днес Георги Рупчев, възпитаник на 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", щеше да има рожден ден и да навърши 69. Но си тръгна на 44. Знаете онази неизбежност в стихотворенията на Елиът, Бродски, Загаевски и сонетите на Шекспир. Тя съществува и при Георги Рупчев. И нищо повече не може да се каже…

Небе -
като натрапчива идея.
Поле -
предразполагащо към изповед.
Да коленичиш и говориш.
После да си идеш.
И богомолците след тебе да излизат.

И всичко пак обикновено е и близко,
и слънцето отгоре ни разпасва пояс,
тълпицата се разотива в жегата и не остава никой
със дядо боже да седи над вечните покои.

………………………………………………………………………

Впивай нокти в небето,
в небето,
тука животът не стига,
впивай нокти в небето, там горе
олеква товара ни.

Впиваш нокти в небето, а то се разделя и с мъка
свързва двата края на тишината безкрайна,
край няма от нея.
По-голям е животът от нас и от всичко, от живи и мъртви,
впивай нокти в небето, в небето,
в небето -
небе -
натрапчива идея.

Георги Рупчев

източник Петя Белева

СЕПТЕМВРИИзпълнени със прости истини,вървяхме в първите зари,жените – малко по-замислени,мъжете – много по-добри. Красив...
01/09/2026

СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените – малко по-замислени,
мъжете – много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя.

Ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда – последния на лятото
и първия на есента.

Христо Фотев

📷 Етюдите на София
с благодарност към Леда Аврамова

Address

Geo Milev № 2
Sofia
1111

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when 31 СУЧЕМ - Дарителска библиотека posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to 31 СУЧЕМ - Дарителска библиотека:

Shortcuts

Share

Category