09/10/2025
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Р. Р. С. да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно.
РЕШЕНИЕ
№ 7304
София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретар Мирела Добриянова и с участието
на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното
от председателя Сибила Симеонова
по административно дело № 10/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. С. срещу Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РВР23-РД56-49 от 21.02.2023 г. на кмета на Район „Връбница“ при Столична община, с която на основание § 2, ал. 5 и ал. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/ и чл. 26 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на оспорващия, наложена е глоба в размер на 1000 лева и на основание чл. 81, ал.1 ЗПКОНПИ е отнета в полза на район „Връбница“ – СО, сумата в размер на 3333,57 лева, представляваща получено нетно възнаграждение за периода от 17.10.2022 г. до 13.12.2022 г.
Наведени са възражения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения, че процесната заповед е издадена на 21.02.2023 г., връчена на 02.05.2023 г., а служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 01.03.2023 г., с което твърди, че към тази дата същият вече не е бил в служебни правоотношения с район „Връбница“ при СО. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е пристъпил към разширително тълкуване на разпоредбата на §2, ал.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ /отм., бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./. Релевира оплаквания, че решаващият състав необосновано се позовава на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, и че при доказана вина от страна на жалбоподателя, следва да се издаде една заповед, тъй като нарушението е едно и също, а не както е в случая – две заповеди, едната от 23.01.2023 г. по чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, а другата от 21.02.2023 г. на основание ЗПКОНПИ.
Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, както и да се отмени освобождаването на Р. Р. С. от длъжност едностранно без предизвестие, съгласно чл. 107, ал. 1, т. 8 ЗДСл, след влизане в сила на процесната заповед, предвид обстоятелството, че служебното му правоотношение с районната администрация, считано от 01.03.2023 г. е прекратено на основание по чл. 105, ал.1 ЗДСл. Претендират се сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът – Столична община, район „Връбница“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Кавръкова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РВР23-РД56-49 от 21.02.2023 г. на кмета на район „Връбница“ при Столична община, с която на основание § 2, ал.5 и ал. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ и чл. 26 НОРИПДУКИ е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Р. Р. С., в качеството му на Главен експерт в отдел Отдел „Правно обслужване, контрол на търговската дейност и сигурност” /„ПОКТДС“/ при Район „Връбница“ - СО, и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ, за това, че е участвал в провеждането на конкурс за отдаване под наем на общински нежилищен имот в частен интерес на свързано с него лице – И. Кадир, в качеството й на управител на „Цветята на СиМиРа“ ЕООД /спечелил конкурса участник/ в нарушение на разпоредбата на чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ. С оспорената заповед му е наложена глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ и е постановено отнемане в полза на район „Връбница“ – СО, сумата в размер на 3 333,57 лева, представляваща получено нетно възнаграждение за периода от 17.10.2022г. до 13.12.2022г., получено от деянието/правоотношението, породило конфликт на интереси, по чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.
Производството е образувано на основание Заповед № РВР23 - РД91-4/10.01.2023 г. на кмета на район „Връбница“- СО, с която е възложено на постоянно действаща, назначена със заповед № РВР22-РД91-37/23.12.2022 г. на кмета на района комисия, да разгледа сигнал № СОА22-ВК08-16685/2/22.12.2022 г. на Й. Фандъкова - кмет на Столична община, относно постъпила в Контактния център на общината жалба с вх. № СОА22-КЦ01-54505/09.11.2022 г. от И. С., в която се наведени твърденията за извършени нарушения при провеждането на конкурс за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост. Твърди се, че управителите на фирмата, спечелила конкурса, са „свързани лица“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ и § 1, т. 15 , б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ със служителя Р. Р. С. – член на конкурсната комисия.
Установено е, че със Заповед № РВР22- РД66-21/17.10.2022 г. на кмета на район „Връбница“- СО е назначена комисия за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост, сграда с идентификатор 68134.2816.2377.9 по КККР със ЗП 189 кв.м. В състава на комисията е включен Р. Р. С..
Заявления за участие в конкурса са подали „Астрея Фешън“ ЕООД и „Цветята на СиМиРа“ ЕООД. „Астрея Фешън" ЕООД не е допуснато до участие във втория етап на конкурса, поради непредставяне на изискуемите документи, определени в конкурсните условия. С оглед това за спечелило конкурса е определено другото дружество - „Цветята на СиМиРа“ ЕООД, чието предложение комисията е оценила със 100 точки.
След подадения сигнал от фирмата, наемател на посочения имот, Столична община служебно е извършила справки в НБД „Население” относно наличието на родствени връзки на Р. Р. С. с управителите на дружеството, спечелило конкурса, както и в Търговски регистър и Регистър на лицата, заемащи висши публични длъжности, във връзка с проверка на подадените от същото лице декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ. От извършената справка в НБД „Население” е видно, че въпросното дружество е собственост на Н. А., гражданин на Република Германия, роден на [дата]., женен за М. Р. С. Последната, съгласно изготвеното удостоверение за родствени връзки, е сестра на касатора Р. Р. С.. Н. А. дружеството има вписан още един управител - И. Кадир. Същата, съгласно представените от СО справки, е първа братовчедка на жалбоподателя, тоест роднина по съребрена линия от IV степен. Последната е подписала всички подадени от името на дружеството документи за участие в конкурсната процедура.
В съответствие с чл. 25, ал. 4 НОРИПДУКИ материалите са предоставени от комисията по § 2, ал. 5 ДР ЗПКОНПИ при район „Връбница“ на Р. Р. С. с писмо от 20.01.2023 г., като му е указана възможността в 7-дневен срок да направи възражения. Той е депозирал такива на 26.01.2023 г., като е посочил, че не е имал и няма частен интерес от проведената конкурсна процедура; не е повлиял по какъвто и да било начин на останалите членове на комисията; нямал интерес от класирането на когото и да било в проведената конкурсна процедура; не е съдействал, помагал или подпомагал чрез предоставяне на предимство някой от участниците; не е вземал самостоятелни решения като член на комисията. Пояснил е, че не бил разбрал, че управителите на дружеството, класирано на първо място, са свързани с него лица.
В съответствие с предвидената в наредбата процедура /чл. 25, ал. 6/ жалбоподателят е бил поканен от комисията за изслушване, но не се е явил, а на прекия си ръководител е казал по телефона, че не се чувства добре. За горното е съставен Протокол № 4/31.01.2023 г., приет като доказателство по делото.
Комисията е обсъдила събраните доказателства и наведените възражения, като е приела същите за неоснователни и е посочила, че всеки следва да докаже благоприятните за него обстоятелства и дори да се приеме, че липсва абсолютна доказаност по отношение на това, че Н. Ю. А. - зет на Р. С. и Н. А. - управител на „Цветята на СиМиРа“ ЕООД, са едно и също лице, то не съществува спор по отношение обстоятелството, че И. Кадир е негова първа братовчедка и същите са свързани лица по см. на § 1, т.15 ДР ЗПКОНПИ - роднини по съребрена линия от IV степен.
С оглед горните констатации е прието, че е осъществен фактическият състав по чл. 52 ЗПКОНПИ и следва да бъдат приложени санкциите по чл. 80, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 и чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че при разглеждането и оценяването на офертните предложения Р. Р. С. като член на конкурсната комисия, е нарушил забраните по чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ. Обоснован е извод, съобразно който размерът на наложената глоба на оспорващия от 1000 лева кореспондира на извършеното нарушение и е в минимално установения праг от закона. В контекста на изложеното, съдът приема за правилно определен и размерът на сумата, която се отнема по реда на чл.81, ал.1 ЗПКОНПИ.
Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.
С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, предвид влизането в сила нов Закон за противодействие на корупцията /ЗПК, обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ/, понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ, загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, включително относимите към настоящия правен спор разпоредби на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред.
Правото на защита на лицето, по отношение на което се е развило производството по установяване на конфликт на интереси, не е ограничено в хода на административното производство, като му е осигурена възможност за реализирането му в пълен обем. Спазени са и изискванията по чл. 25, ал. 4 НОРИПДУКИ за предоставяне на същото за запознаване на всички събрани доказателства, и даване на възможност да направи възражения в 7-дневен срок от предоставянето им.
При правилно приложение на материалния закон в първоинстанционното решение е посочен и анализиран фактическият състав на установения конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 ЗПКОНПИ, изискващ кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност, респ. лице по § 2, ал. 1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ; частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 ЗПКОНПИ; и възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
Съгласно § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, разпоредбите на глави пета, осма /в която се намират разпоредбите на чл. 52, чл. 56 и чл. 58/ и петнадесета се прилагат съответно за служителите в местната администрация, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. От анализа на горната разпоредба следва, че нормите на чл.52, чл. 56 и чл. 58 ЗПКОНПИ намират приложение по отношение на жалбоподателя по силата на изрично направеното препращане, поради което направеното в тази насока възражение е неоснователно.
Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, т. е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по- ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
С оглед спецификата на заеманата от касатора длъжност на служител в местната администрация, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са му вменени, не следва да се допуска наличие на съмнение за съществуването на частен интерес при реализирането им. Изложените съображения се извеждат от целта на ЗПКОНПИ, а именно да се попречи не само на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на облага чрез използване на служебното положение на лицето, но и да се изключи каквото и да е било съмнение, че такива действия ще бъдат осъществени при реализиране на правомощията на лицето.
За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици (в този смисъл Решение № 31 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 1419/2019 г., VІ отд. на ВАС и цитираните в него Решение № 115 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г. на ВАС, Решение № 6945 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 1791/2014 г. на ВАС и Решение № 17114 от 13.12.2019 г. по адм. д. № 9250/2019 г. на ВАС и др.). Наличието на частен интерес не е обвързано от изискването облагата да е реализирана, а е достатъчно да съществува като възможност, която да мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си.
Законодателят е предвидил законов механизъм за избягване на конфликт на интереси при действието на ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 63, във връзка с чл. 65 от ЗПКОНПИ, лицето, заемащо висша публична длъжност следва да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването, незабавно след възникване или узнаване на данни за наличие на частен интерес.
Целта на закона се изразява в предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 3110 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2023 г., VI о., Решение № 1445 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 9400/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2021 г., VІ отд., Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2020 г., VІ отд., Решение № 10812 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2020 г., VI о., Решение № 2585 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2020 г., VI о., Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI о., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2019 г., VІ о., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII о., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII о. и др.
Възраженията на жалбоподателя относно прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл, след влизане в сила на процесната заповед, са ирелевантни съм предмета на спора. В тази връзка са неоснователни и твърденията, че съдът не се е произнесъл относно последното изречение от заповедта за установяване конфликт на интереси, предмет на настоящото производство, че на осн. чл. 80, ал. 1 ЗПКОНПИ, съгласно ал. 2 от същия член и чл. 30 НОРИПДУКИ, влезлият в сила акт за установяване конфликт на интереси е основание за освобождаване от длъжност, като освобождаването се извършва по реда, определен в съответните закони, а именно – едностранно без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл. Горната разпоредба намира приложение само ако лицето е в служебни или трудови правоотношения към датата на влизане в сила на заповедта. Прекратяването на служебното правоотношение на лицето на основание чл. 105, ал.1 ЗДСл, считано от 01.03.2023 г. не води до нищожност на обжалваната заповед.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно неоснователност на възраженията на касатора досежно момента на съобщаване на заповедта - след като служебното му правоотношение е прекратено. Меродавно за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на служебно правоотношение към датата на издаването й, а такова в случая е било налице, тъй като процесната заповед е издадена на 21.02.2023г., а служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със Заповед № РВР23-РД15-256/28.02.2023г., считано от 01.03.2023г.
Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с целта на ЗПКОНПИ, формулирана в чл. 2, т. 1 с.з., да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите.
Неотносими към настоящия спор са наведените от касатора възражения досежно Заповед № РВР23-РД-17-1/23.01.2023 г. на кмета на район „Връбница“ - СО, издадена на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 с.з. му е наложено дисциплинарно наказание „Понижаване в по-долен ранг за срок от една година“.
Касационната инстанция намира първоинстанционното решение за обосновано и законосъобразно. В рамките на проведеното производство са установени материалноправните предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по чл. 52 ЗПКОНПИ, чието кумулативно наличие законът изисква. Обосновано е прието, че размерът на наложената глоба по чл. 171, ал.1 ЗПКОНПИ е правилно определен към минимума, както и размерът на сумата, която следва да бъде отнета в полза на общината по реда на чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ.
Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. Р. С. следва да бъде осъден да заплати на Столична община съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева /сто лева/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6590 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4672/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Р. Р. С. да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА
секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
