12/08/2026
Младежки политики, а не борба с вятърни мелници
На Международния ден на младежта не можем да си затворим очите пред събитията от последните дни. След най-големите протести в модерната история на България едно е ясно – има ново, будно и активно поколение. Поколение, което иска промяна и е готово да участва в изграждането ѝ.
Но какво прави държавата, за да го подкрепи?
Реалността за пореден път показва системния отказ на управляващите да обърнат внимание на проблемите на младите хора. Липсата на достъпни пространства и смислени занимания, съчетана с ниското доверие в институциите, създава почва за радикализация, от която се възползват националистически организации.
Насилието не е нито родолюбие, нито защита на традициите и националната гордост. Когато държавата отсъства, мястото ѝ лесно се заема от организации, които предлагат на младите хора принадлежност, идентичност и лесно посочен враг.
Един от лошите примери е Черноморският младежки център във Варна. След огромните усилия на младежи, граждани и неправителствени организации за създаването му, Общинският съвет във Варна го остави без финансиране, поставяйки под въпрос дейността му практически веднага след отварянето.
Проблемът не е в паметниците. Не е и в религията. И няма да бъде решен с механичното въвеждане на задължителен предмет като „Религия и добродетели“. Вярванията и моралът не се налагат с административна заповед и промяна в учебната програма.
Радикализацията се предотвратява с алтернатива.
С работа на терен.
С подкрепа за младежките организаци.
С достъпна и нестигматизирана психологическа подкрепа.
С инвестиции в образование.
С достъп до култура, спорт и пространства за развитие.
С институции, на които младите хора могат да имат доверие.
Време е държавата да спре да търси удобни виновници и да поеме отговорност чрез реална, съвременна и последователна младежка политика.
Защо говорим за младите хора едва когато вече има насилие? Защо не говорим достатъчно за това как да го предотвратим?
Младежите на България заслужават бъдеще тук.
Альоша все така стои на хълма, а младежките политики? Тях ги няма…