Основните задачи на БНФ към момента са: колекциониране, реставриране, консервиране и съхранение на филмови и отнасящи се до киното нефилмови архивни ценности от националното и световното изкуство; всички видове аудиовизуални документи с документално-историческа и художествена стойност; обработка на фондовете чрез каталогизиране и създаване на съответната документация за киното; използване на фондовете за научна и изследователска работа; показването на филмите за образователна и културна дейност.
Публичната дейност на Българска национална филмотека се реализира във Филмотечното кино. То започва да функционира от 6 февруари 1961 г. в салона на Клуба на дейците на културата на ул. „Г. С. Раковски" 108. След продължително прекъсване през 1969 г. филмотеката наема салона на кино „Влайкова" с намерението да го превърне в специализирано архивно кино. Дори му дава името „Айзенщайн", въпреки че до официално преименуване не се стига. Не след дълго и този салон преустановява прожекции, за да се подновят от 20 октомври 1972 г. в току-що откритото студийно кино „Витоша". Година по-късно филмотеката получава самостоятелен салон - известното на всички столичани кино „Дружба", прекръстено през 1991 г. на кино „Одеон". Това кино не прилича на останалите столични кина: рекламно-информационните табла дават възможност на публиката да направи своя избор сред многообразието на показваните заглавия, обединени в цикли. Организират се седмици, гостувания на чужди кинематографии, честване на наши и чужди кинотворци.
