19/08/2026
Прагът за задължителна регистрация по ДДС не е повишаван на практика от години, въпреки огромния инфлационен ръст след 2020 г. Докато цените, заплатите, наемите и разходите растат непрекъснато, прагът остава замразен - и все повече микро и малки предприятия прекрачват границата за регистрация не защото са пораснали реално, а защото номиналните им обороти се вдигат от самата инфлация.
Представете си малък магазин с годишен оборот от около 51 130 евро - настоящият праг. Заплата на служител, осигуровки, счетоводство, каса, ток, стока - само основните разходи стигат близо 42 500 евро. Остават около 8 600 евро, преди изобщо да е начислен ДДС, преди корпоративен данък, преди данък дивидент. В конкурентна среда този малък бизнес не може просто да вдигне цената - ДДС започва да яде директно неговия марж.
Проблемът не е в самия ДДС, а в това, че прагът не се актуализира автоматично. Оборотът расте на хартия заради инфлацията, но реалният обем на бизнеса остава същият. Резултатът: все повече дребни търговци, занаятчии и стартиращи фирми биват натоварени с ежемесечни справки-декларации и счетоводни разходи, преди изобщо да са успели да пораснат.
Важно е да припомним и опита отпреди две години - когато Народното събрание с абсолютно мнозинство прие праг от 166 000 лв. (84 875 евро). Мярката действа само 4 месеца, но не доведе до съществен спад в бюджетните приходи. След връщането на прага до 100 000 лв. (51 129 евро) бизнес средата видимо се влоши. Дори тогавашният праг от 84 875 евро вече е нисък на фона на инфлацията оттогава - затова смятаме, че той трябва да стигне максимално бързо до горницата, позволена от правото на ЕС.
Предлагаме:
– Прагът за регистрация по ЗДДС да достигне поне 85 000 евро в рамките на бюджет 2027 г.
– Да се създаде постоянен механизъм за автоматично актуализиране на прага - по подобие на други подобни икономически критерии - така че той да следва инфлацията и реалната покупателна способност, а не да чака нов закон всеки път, докато изоставането се натрупва.
Очакваният краткосрочен ефект е спад от около 67 млн. евро (131 млн. лв.) в приходите от ДДС - средства, които остават в бизнеса. В по-дългосрочен план опитът показва обратното: повече стопанска активност означава по-високи постъпления от корпоративен данък, осигуровки и данък върху доходите, повече работни места и по-високи заплати.
Ниската административна тежест е основа за ускореното и устойчивото икономическо развитие на страната ни. Именно затова смятаме, че своевременното и предвидимо повишаване на прага за ДДС регистрация е естествена стъпка, която управляващите сами заявяват като своя цел - а малкият бизнес не е проблем за икономиката, а част от решението.
