Държавна агенция „Архиви“ - Archives State Agency

15/06/2026

Хората в архивите

Пламка Бошнякова: атакуващият гард на Публичността

Пламка Бошнякова е директор на дирекция „Публичност на архивите“. Родена е на 11 април 1969 г. в Михайловград (дн. Монтана), което означава, че в нея зодия Овен среща Северозапада. Резултатът е устремна фигура, способна в рамките на 5 минути да проведе три телефонни разговора, да одобри две докладни записки в любимата на вси архивисти деловодна система „Архимед“, да насрочи оперативка на дирекцията, в която да разпредели по задача на всеки, а на по-заслужилите – и по две. Сторъкият Шива на Публичността. Трудно може да се скрие, защото изнесеният й глас веднага издава местонахождението й. А тя и не иска. Умее да воюва за хората си.
Като ученичка пет години е тренирала баскетбол в градския отбор на Михайловград в позицията атакуващ гард, добра е в забивките и до ден-днешен. Завършила е История във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1995 г. Има втора магистратура „Идентификация, автентификация и оценяване на културни и художествени културни ценности“ от Университета по библиотекознание и информационни технологии, от 2025 г. В държавните архиви работи от 33 години от общо 35 години трудов стаж! Омъжена, с дъщеря.

1. Кога и как станахте част от екипа на ДАА?

Част от архивите съм от далечната 1993 г., когато в Деня на народните будители абсолютно целенасочено постъпих в Държавния архив – Монтана. До юни 1999 г. заемах различни експертни длъжности, след което до май 2010 г. бях директор на архива в родния ми град. След преструктурирането на архивната система през 2010 г. за няколко месеца заемах длъжността началник на отдел „Държавен архив – Монтана“, а до края на 2011 г. бях директор на дирекция „Регионален държавен архив – Монтана“, включваща архивите в Монтана, Враца, Видин, Ловеч и Плевен. От началото на 2012 г. бях държавен експерт в Главна дирекция „Архивна политика“ и и.д. директор на дирекция „Публичност на архивите“, на която от юни с.г. титулярно все още съм ръководител. Гордея се с професионалния си опит в архивите с 27 години като ръководител. А още повече се гордея с хората, с които съм работила и сега работя. Ключови за моето професионално развитие са третият директор на Държавния архив в Монтана Йордан Герасимов и председателите Панто Колев и проф. Мартин Иванов, които повярваха в мен.

2. Разкажете за интересни архивни документи/артефакти, с който сте работили. Мисъл или мото, почерпени от документи.

Първото постъпление от 490 а.е. на Лъчезар Аврамов, ф. 1443 в Държавния архив – Монтана, на което направих научно-техническа обработка. Документите на Христо Вакарелски от проучванията му в Македония, които бяха попаднали в архива в Монтана в личния фонд на Иван Александров, и които бяха предадени на ЦДА, спазвайки принципа на произхода. Архивният фонд на Атанас Едрофовски, учител в Лом. Тефтерът от 1872 г. на с. Василовци, Ломско, османотурските документи в архива в Монтана. Особено бях впечатлена от копирните книги, които се съхраняват в Държавен архив – Видин, което прерасна в изследване на този вид документ. Откриването на датата в подписа на цар Фердинанд в Манифеста за независимостта на Царство България, изработен от Харалампи Тачев – след дигитализирането му със специална техника. Мотото, което следвам, не е от документи, но е свързано донякъде с тях: „Знанието трябва да се споделя, защото то е ключът към успеха.“

3. Кое Ви удовлетворява в работата?

Работата в полза на обществото за поддържане на паметта , колкото и тривиално да звучи. Ще перифразирам реплика от култовия сериал „Игра на тронове“ – ако я няма паметта, идва забравата, което е катастрофално за човечеството и за България в нейния хилядолетен отрязък от време. Другото, което ме удовлетворява, е споделеността в и от документите и с хората, които работиш. Чрез документите освен това развиваш способността да предвиждаш бъдещи действия. По мое мнение, това е висшият пилотаж в професията ни, защото стъпваш на знанието и опита на стотици хора преди теб.

4. Споделете интересен спомен от архивите.

Ще си позволя да споделя два спомена: един от периода ми в държавния архив в Монтана и един от дирекция „Публичност на архивите“.
През 2003 г. по повод 40-годишнината от създаването на архива в Монтана на 10 октомври – Деня на българските архивисти, почти 2/3 от състава на монтанския архив гостува на колегите от Държавен архив – Благоевград. Домакините поканиха колегите и от съседните на тях архиви от Кюстендил и Перник. Така започна поредица от срещи на колеги от няколко архива, като на ротационен принцип се домакинстваше. Когато архивът в Монтана беше домакин, се събраха архивите от цяла Западна България: Видин, Враца, Перник, Кюстендил, Благоевград, Монтана и представители от ЦДА. Тези събирания продължиха повече от 20 години и се надявам да не прекъсват, че дори да се разпространяват и нарастват като участници. Разговорите на тези срещи бяха предимно по архивни въпроси, разглеждаха се сградите, споделяха се проблеми и опит. И най-важното – опознавахме се и се създаваха приятелства.
През юни 2018 г. в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС ДАА беше домакин на срещата на Групата на европейските архиви и на конференцията на Европейския борд на националните архивисти. Основната тежест по организирането на тези събития беше на дирекция „Публичност на архивите“, подпомагана от няколко колеги и от другите дирекции в София. Това беше първо по рода си, по мащабите си и значимостта си събитие в историята на институцията. Присъстваха ръководителите на националните архивни институции на 27 европейски държави, имаше и представители от Европейската комисия. Беше получена висока оценка от участниците за цялостната организация на срещите, конференцията и културната програма. Екипът беше страхотен: „Един за всички, всички за един“.

5. Споделете нещо специфично за себе си.

Страстите ми са книги, филми и музика: рок, Майкъл Джексън и джаз. Покрай любовта ми към джаза имам мечта – да направя изложба по темата с архивни фотографии и документи. Привличат ме изобразителното изкуство и танца. Обичам движението, а напоследък любимото разтоварващо занимание са разходките с немската ми овчарка Фила.

12/06/2026

🇧🇬Мили тате, парите ни свършиха🇧🇬

От поредицата за м. юни: Кой не харесва картички?

Написано върху картичка от гр. Бяла на 24.V. [1]906: „Марине, абе, кажи-речи, се забравихме. Ти не се обади никак, откак си заживял като хората. Около мен няма нищо интересно. Павел Бойкин ми пише, че ме изпреварваш – сгодил си се за една от дъщерите на братя Горанови в София. Аз почнах да се плаша от белите коси. Поздр. [те] Васил. Ей, да ми пишеш.“
Много от картичките, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“, са с текстове и работят като машина на времето. Срещат ни с отдавна отишли си хора. Думите им може да звучат на моменти ретро, но емоциите, които излъчват, не са различни от нашите. Един пише на приятел с лек упрек, че го е забравил. Друг иска да се похвали къде е бил на курорт. Б. Игнатов изпраща картичка от Русчук, на която са снимани селяни с биволска каруца, до „любезний ми приятельо Петре“. Явно Петър събира картички, защото Игнатов пише: „Приеми поздравленията ми чрез тази карта, която ще ти е за спомен и която ще увеличи колекцията Ви.“ Похвално е желанието на подател с неразчетим подпис да поддържа добросъседски отношения. „Комшу, пише той върху картичка с изображение на каменна чешма в Пирдоп, само една чашка от тази вода избистрюва моята глава. Тук всичко добро и красиво, ала няма харманлийска сговорна дружина. Прилагам сърдечния си поздрав.“
Стайнов пише на Велев с поздрав от Сливен: „Велев, макар че не съм се удостоил с честта да бъда уведомлен от първоизточника за победата, която си издържал, аз казвам: живейте, здравейте и [не се разчита] на живота на дело, като не забравяте думите, казани на Аврама.“ (Тук и другаде впечатлява грамотността, културата, а дори и чувството за хумор на пишещите, б.ред.) Кой иска да си тръгва от морето и плажа?! На 30 август 1929 г. от Варна е изпратена картичка с изглед от морските бани и текст: „Оттук може само лошото време да ме изгони преди започване на новата учебна година.“
Но като че ли най-класически е сюжетът, който изплува от картичка с разносвач на вода, изпратена на 18. VII. 1901 г. също от Варна. „Мили тате, пристигнахме благополучно”, започва невинно текстът. Следват описания на улици, пълни надвечер с хора, на красиви къщи и прочие курортни красоти. Но мястото за писане свършва и затова се пристъпва към същината: „Парите са на свършване (имаме 4 лв.). … Моля те да ми пратиш по-скоро пари (най-малко 20 франка). Като очакваме с нетърпение парите, поздравляваме.“

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #картички #илюстрованикартички

10/06/2026

УДЪЛЖАВА СЕ СРОКЪТ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА ЧИТАЛНИТЕ НА ДАА В СГРАДАТА НА УЛ. „МОСКОВСКА“ № 5, СОФИЯ

Уведомяваме Ви, че на основание чл. 10 , т. 1 от Устройствения правилник на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) и чл. 27, ал. 6, предл . 2 от Правилника за реда и организацията на използване на архивните документи в ДАА, за срока на изпълнение на проект „Устойчиво енергийно обновяване на сградата на ДАА, с административен адрес: ул. „Московска“ № 5, гр. София“ по Механизъм за възстановяване и устойчивост и произтичащото от процеса на изпълнението му временно затруднение за достъп и използване на част от архивните фондове, находящи се на посочения адрес, съгласно Заповед 00-122/10.06.2026 г. на председателя на Агенцията, ще бъдат затворени за потребители:

• читални №№ 100, 103 и 313 на дирекция „Централен държавен архив“ (ЦДА) – до 10.07.2026 г.;
• читалня „Иван Богданов“ към Отдел „Държавен архив“ – София при РДА – София – до 30.06.2026 г.

През посочения период издирване, проверки, справки, отговори и изготвяне на копия от архивни документи (на хартиен носител и в дигитален формат) ще се изпълняват за нужди на съдебни дела, досъдебни производства, искания на Министерството на вътрешните работи и други държавни и общински органи в кръга на техните компетентности и по кореспондентски път.

10/06/2026

🇧🇬Град чуден, не бих го заменил!🇧🇬

От поредицата за м. юни: Кой не харесва картички?

Каним Ви на кратка разходка из някои от българските градове с помощта на картички, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“. Много от сградите, които познаваме днес, още не са построени, много от тогава съществуващите са разрушени. Някои обаче още са на мястото си като уникалната Лафчиева къща в Дряново – единствената в България триетажна възрожденска къща, построена около 1840 г. от майстор Кольо Гайдарджията без нито един гвоздей или метална скоба. Фотографията е запечатала състоянието й през 1929 г. Картичката е подписана: Гр. Пасков. С творчеството на Григор и Георги Паскови, баща и син, Ви запознахме през октомври 2025 г. (14.10.2025 г.). Целият месец тогава беше посветен на известни български фотографи.
На някои от картичките подателите изразяват чувствата си към изобразения град. Така на картичка от Русе от 1903 г. подателят пише: „Русчук чуден. Не бих го заменил съ[с] София.“

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #картички #илюстрованикартички

09/06/2026

ДАА отбеляза Международния ден на архивите – 9 юни

По установена вече от 2007 г. традиция на 9 юни отбелязваме Международния ден на архивите – професионалния празник на архивистите по света. Тази година празникът във всички страни се провежда под мотото „Архиви за справедливост – права, памет, бъдеще“, което ясно дефинира отговорността на архивите пред към универсалния прочит на документалното наследство.
На тази дата Държавна агенция „Архиви“ отчита своите постижения и приноса на архивната колегия и на външните ни контрагенти за развитието на архивното дело. По тази причина се връчват наградите на Агенцията в категориите Приятел, Читател и Дарител на архивите за 2025 г., както и за Служител и Екип на ДАА за 2025 г.
В категорията „Читател на годината 2025“ е награден Радослав Скъпчов Треилов, който е читателят с най-много посещения в ДА – Видин (97 бр.) и използвани а.е. (1163 а.е), работил по тема за историята на община с. Бойница за издаване на книга.
В категорията „Дарител на годината 2025“ е отличено предаденото в Отдел „Държавен архив – Варна“ (ДА – Варна) дарение, регистрирано в ИСДА като поредно постъпление към архивен фонд № 811К „Родов фонд „Кастан – Дюрони (1784–1989)“ с обем 0.15 л.м., с хронологични граници 1351–2023 г. съдържащо пергамент от 1351 г. – един от най-старите документи в системата на държавните архиви. Постъплението включва оригинали, преписи, ръкописи и печатни издания, снимки в отлично физическо състояние.
В категорията „Приятел на годината 2025“ са отличени: Фирма „Дунарит“ АД (номинация на ДА – Русе) за дарени на Държавен архив – Русе: 1 брой скенер – Microtek ScanMarker 9800 XL Plus и 1 брой преносим компютър (лаптоп) марка Леново (Lenovo) на стойност; Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (номинация на ДА – Шумен) за съвместни дейности по организиране на честване на 125 години от рождението на Георги Джумалиев (1900 – 1981); представяне на съвместна изложба, посветена на зараждането на професионалното българско оперетно изкуство в Шумен; за партньорството на читалището при отбелязване на Деня на дарителя в Шумен, както и за направено ценно дарение от документи; Людмила Иванова Брънекова (номинация на ДА – Ловеч), бивш учител по история в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ – Ловеч, за съвместно организираната от архива и гимназията документална изложба „Просветени, за да просвещават“.
Получилите заслужено признание в категориите „Служител на годината 2025“ и „Екип на годината 2025“ са Донка Николова (началник на отдел „Държавен архив“ – Варна при дирекция РДА – Варна за зоказани професионални знания и умения, предприемчивост и находчивост при справянето с казуси и дейности, които надхвърлят служебните им задължения; Доказан личен принос за реализиране на дейност в резултат на получено външно финансиране и Неформални екипи от служители за осигуряване на съхранението на архивни документи от Дирекция „Централен държавен архив“, отдели: „Държавен архив“ – Варна, „Държавен архив“ – София, „Държавен архив“ – Шумен, в т.ч.: Илия Георгиев – главен специалист в отдел „Отчетност и съхранение на архивните фондове“ (ОСАФ), дирекция ЦДА; Николай Цеков – началник на отдел ОСАФ, дирекция ЦДА; Руслан Иванов – главен експерт в отдел ОАФ, дирекция ЦДА; Любомир Георгиев – главен експерт в отдел „Обработка на архивните фондове“ (ОАФ), дирекция ЦДА; Марио Александров – главен експерт в отдел ОАФ, дирекция ЦДА; Християн Данчев – старши експерт в отдел ОАФ, дирекция ЦДА; Марио Тодоров – старши експерт в отдел ОАФ, дирекция ЦДА; Благовест Геков – главен експерт в отдел „Комплектуване на архивни фондове и на документи от чужди архиви“ (КАФДЧА), дирекция ЦДА; Цветелин Ницов – главен експерт в отдел КАФДЧА, дирекция ЦДА, Деян Бачев – главен експерт в отдел „Използване на архивните фондове“ (ИАФ), дирекция ЦДА; Христин Лалев – главен експерт в отдел ИАФ, дирекция ЦДА; Иван Зарков – държавен експерт в отдел „Управление на архивните дейности“, Главна дирекция „Архивна политика“; Стефан Гьорев – старши експерт в отдел ДА – София, дирекция „Регионален държавен архив” (РДА) – София; Момчил Банев – главен специалист в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Йордан Симов – директор на дирекция РДА – София; Магдалена Гошева – началник на отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Илияна Иванова – главен експерт в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Валентин Георгиев – главен експерт в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Мариета Коцева – главен специалист в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Петя Жекова – главен експерт в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Ваня Пеевска – главен експерт в отдел ДА – София, дирекция РДА – София; Стела Илева – главен експерт в отдел ДА – София, дирекция РДА – София. Съдействие на екипите е оказано от Светослав Димитров – изпълнител в отдел „Управление на собствеността“ (УС), дирекция „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“ (АПФСО); Петър Венев – изпълнител в отдел УС, дирекция АПФСО; Пеко Георгиев – изпълнител в отдел УС, дирекция АПФСО; Владимир Владимиров – директор на дирекция РДА – Варна; Пресиян Панайотов – главен експерт в ДА – Варна; Николай Койчев – старши експерт в ДА – Варна; Марин Маринов – старши експерт в ДА – Варна; Антония Панева – началник ДА – Шумен.
Номинираните получиха грамоти и отличителни знаци.

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #международенденнаархивите .

09/06/2026

08/06/2026

Хората в архивите

Доц. д-р Михаил Груев: архивите и тръпката на любопитството

Роден е на 25 октомври 1971 г. в София. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944 – 1959 г.)“ (2001). Преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, вкл. ръководител на катедрата в периода 2011 - 2015 г. Гост-преподавател и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.
Научните му интереси са в областта на социалната история на XX в., историческата антропология и архивистиката. Автор на монографии, на студии и статии за историята на българските мюсюлмани и за социалните промени в обществото след 1944 г. Автор и съавтор на учебници и учебни помагала.
От 2015 г. е председател на „Държавна агенция „Архиви“.
Женен, с две деца. До работа се придвижва основно с трамвай и метро.

1. Кога и как станахте част от екипа на ДАА?

Може да се каже, че се присъединих към екипа на българските архиви в две действия. За първи път пристъпих прага им като читател в далечната вече 1992 г. Тогавашният Централен държавен исторически архив все още се намираше на ул. „Алабин“. Физическият досег с оригиналните документи, тръпката на естественото човешко любопитство, а понякога и странното усещане, че си първият, който вижда даден документ десетилетия и дори столетия по-късно, създадоха у мен необяснимо на първи поглед влечение към архивите. Второто ми присъединяване – вече фактическо, се случи през 2015 г., когато бях назначен за председател на Държавна агенция „Архиви”.

2. Разкажете за интересни архивни документи/артефакти, с които сте работили? Мисъл или мото, почерпени от документи.

Изключително вълнуваща за мен беше работата ми по комплектуването на фондовете на д-р Г. М. Димитров, на Ценко Барев и българската политическа емиграция, а съвсем напоследък – и на княз Александър I. Само познавачите на архивната работа и на новата и съвременна българска история могат да разберат тази емоция. Като мото може би ми е останала максимата: Никога не се доверявай само на един източник!

3. Кое Ви удовлетворява в работата?

Когато видиш обновено архивохранилище или ремонтирана административна сграда на архив и усетиш, че и документите, и хората се чувстват по-добре в нея.

4. Споделете интересен спомен от архивите.

Сега се сещам за може би най-парадоксалната ми среща като ръководител на българските архиви. Беше с иманяр, който се появи в кабинета ми с изрисувана с въглен върху зайча кожа скица на предполагаемо имане с надписи на арабица. Пожела да му разчета картата с предложение да разделим парите или златото. На възражението ми, че не чета арабица, той заяви, че аз знам кого да намеря да ми я прочете, а как ще оперирам с моя дял, си е моя работа. В архивите нямаме иманярска карта, нямаме и зайчи пергамент като материален носител на информация, затова му предложих да му разчетем документа, а картата да остане за архивите. Отвърна ми с насмешка, че все пак ми предлага да делим наполовина, а не да взема всичкото. Разделихме се с уговорката, че ако някога все пак намери търсеното имане, бихме могли да откупим поне картата.

5. Разкажете нещо специфично за себе си.

Като човек на науката, разбира се, основното ми хоби си остана четенето. Извън него и семейството ми другото занимание, което определено ми носи удовлетворение, е градинската работа в семейната ни къща в село Хвойна, Смолянско – родното място на баща ми. С нея се натоварвам физически, но пък се разтоварвам от проблемите и истински си почивам.

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #хоратавархивите

08/06/2026

Поредицата „Хората в архивите“ – готови и старт!

Поредицата „Хората в архивите" е по повод 75-годишнината от създаването на държавните архиви и представя ръководството и колегията в Главната дирекция „Архивна политика“ и дирекциите „Публичност на архивите“, „Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“ и „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“. Целта е Агенцията да бъде показана като жив организъм, събрал интересни индивидуалности, да се открои човешкото лице отвъд служебен профил в административно структурно звено. Отделните хора се представят с мотивите им да работят именно в тази институция, с емоциите им и интересните случки в професионалния им живот, с техните хобита и специфични експертни познания. През годините Агенцията е успявала да привлече специалисти с образование в най-различни сфери на знанието, какъвто е и характерът на съхраняваните в тази национална институция на паметта документи.
Поредицата „Хората в архивите“ съчетава визуален портрет на конкретен колега тип колаж, генериран с помощта на безплатна версия на изкуствен интелект, и текстови портрет, създаден на базата на кратко интервю. Хората в архивите са действителните посредници между паметта на нацията и обществото и техният труд заслужава да получи видимост.
Публикациите от поредицата ще са всеки понеделник, а при повече участници – и всяка сряда.

@последователи

#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #хоратавархивите

04/06/2026

🇧🇬Кой не харесва картички?🇧🇬

Първата открита пощенска картичка, т.е. картичка без плик, се появява на 1 октомври 1869 г. в Австрия. На нея няма рисунка и изпращането й струва 2 кройцера, по-малко от изпращането на писмо в плик. Именно желанието да бъдат спестени излишни пари за пликове и време за писане на дълги писма са причина за появата й. На следващата година открити пощенски карти пускат немските, английските и швейцарските пощи. Първите илюстровани картички се появяват почти едновременно през 1870 г. по идея на двама книжари, германец и французин, а идеята за тях идва покрай избухването на френско-пруската война. А. Шварц изработва картичка с изобразен на нея артилерист, а френският му колега Леон Бенардо рисува върху картонче пирамида от пушки с гарнитура от патриотични лозунги (по книгата на Петър Величков „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“, С., 2008). В България първата картичка е пратена през 1879 г. Златният век на пощенската картичка е XX-ият.
С навлизането на интернет технологиите изпращането на честитки и съобщения се дигитализира. Физическата картичка обаче все още има достатъчно почитатели по целия свят и най-вече в страни като Франция, Германия, Япония, САЩ. По данни на USPS през глобалната пощенска мрежа през 2025 г. само в САЩ са преминали 313 млн. картички. Във Франция се изпращат близо 74 млн. картички годишно. Популярността на физическата поща се поддържа от специализирани общности. Такава е създадена около платформата „Посткросинг“. Регистриралите се в нея получават за всяка изпратена физическа картичка друга от случаен изпращач някъде по света. Платформата е основана през 2005 г. от португалския инженер Паулу Магаляиш, който сам обичал да получава пощенски картички. Чрез платформата през 2025 г. са изпратени и получени близо 4,9 милиона картички от над 200 държави, в т.ч. в България са изпратени и получени 7720 картички.
През м. юни ще Ви запознаем с малка част от съхраняваните в Държавна агенция „Архиви“ картички. Повечето от тях са постъпили като част от лични фондове.

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви

02/06/2026

🇧🇬Да не подражаваме на Ботев, не можем. 150 години от смъртта му 🇧🇬

„И така, той са родил в поробена България, от роби родители. По своята необикновенна натура, какво място можеше да завземе той в обществото, в своето отечество? Да стане даскал да учи децата на а и б и на граматически правила, па може би и да пее в неделен ден в черкова? Като прочитат читателите фактическата част от неговият живот, нека са произнесат сами: дава ли козел мляко. … Да стане търговиц, да държи касова книга с две страници: „Дал“ и „Зел“ – защо да си хабим думата по този въпрос. … Да са пусне по полето на книжевност като Л. Каравелов, да са затвори скромно между книги и ръкописи – тук са е изисквало търпение, постоянен труд, редовен живот и работа техническа, които положително са бягали от нашият герой. А да почне военно поприще, от което са е бил увлякъл, както видехме по едно време – това би значело да си тури двата крака в капанът, защото още на първият ден щяха да го турат в гауптвахтът. Да стане русски офицер, да вземи тежката отговорност на мундирът, която е драконска в Руссия, да са затвори в казармите, да даде клетва за вярност на царят и пр. и пр. – ами България, ами Калофер и неговите планини? Как ще тие да се забравят и съединят с казарменият живот, когато едното е барут, а другото – огън? Като описваме Ботйова поет и войвода, ние са распространихме и върху неговия поход със 185-те души негови другари, с които той мина в България да си испълне священното завещание. Тоя поход ние мислим, че е негова собственност. Който описва него, трябва да опише и Ботйова и обратното.
…
Ние предупреждаваме нашите увлекающи са читатели да не подражават на Ботйова, било в обирите, било в омразата му към всичко щото е доволно и сито, било в бяганието му от училищата и в страният му живот. Да не кажат, че той макар и да не са е учил, макар и да е презирал сичко, пак станал поет, войвода и велик човек. Това ще да бъде една от най-опасните игри. Да са не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновенните хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като на обикновен човек, допълнило са е от талант и дарби, преимущества, с които природата са твърде много скъпи. Хората като Ботйова, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за секиго съдилище. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той и епохата днешна, сравнение е невъзможно. На своето време той бил: и цар, и закон, и народна воля, и заем, и бюджет и сичко. Пет миллиона същества, които са казвали българска рая, биле неми, вързани, стадо от животни. Техните страдания, робските им вериги от една страна и бъдещето им от друга, докарвали великата душа до полуда. За да не би да стане тлъст човек, да не му влязат в ръката богатства и други блага, т.е. за да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на сички презрени, но не и на себе си. Той търсел такова страшно средство, с което да уничтожи сички ония тирани, които мъчат народите, най-много неговото отечество.“

Стоянов, З. Христо Ботйов. Русе, 1888 (ДАА – Библиотека)
с. 14 – 15, с. 20, с. 22

Заб. Правописът е частично осъвременен за целите на публикацията.

@последователи
#ДържавнаагенцияАрхиви #архиви #Ботев #2юни #ЗахариСтоянов