28/07/2025
"Моля ви, можете ли да помогнете?! Огънят стигна в гората на 20 метра от къщата ни!!"
Жената беше видяхла, че имаме система за пожарогасене с резервоар с вода в каросерията на пикапа ни.
"Много къщи горят, пожарните просто не успяват да стигнат навсякъде!" - продължи тя като човек, който сякаш се бепе хванал за крехка надежда, която му се беша явила.
Малко преди това заедно с местни доброволци точно бяхме потушили огъня в две ниви между с. Слишовци и с. Рани Лук край Трън и търсихме къде можем още да помогнем. Бяхме девет души с близо половин тон вода, помпа, и осен пълни ранцеви пожарогасителя.
"Можете ли да ни заведете до там?" - попитах жената.
"Да" - отвърна тя и понечи да се качи при нас, но като видя, че колите ни са пълни до горе с екипировка и обирудване, скочи в нейната кола и подкара по черния път. Последвахме я и след няколко минути ни отведе пред двора на една къща., а в гората зад нея се виждаха огнени езици, а в небето над върховете на дърветата хвърчаха искри. И същата тази гора свършваше буквало на 3-4 метра от къщите.
Вкарахме веднага пикапа с помпата и водата в двора и го позционирахме до задната телефна ограда почнахме да го приговяме да хвърлим, каквото имаме срещу огъня. В следващия момент със собтвеницуте на къщата преценихме, че оградата ще ни пречи и заедно в бутнахме.
Влязох на разузнаване в гората, за да огледам къде и колко серизоно гори да потърся подход, откъде да пуснем линията водата. Казах на колегите в това време да приготвят резачките, щото щеше да ни трябва, както и директен коридор до огъня, така и евентуално да увеличин просеката между къщите и гората, ако не успеехме да спрем огъня.
Беше голям гъстълак, но открих пътека и успях да стигна до мястото - 50-60 квадратни метра горявах и огнени езици пълзяха на горе по няколко дървета. Единственият късмет до момента беше, че беше широколистна гора, която се разпалва доста по-бавно. За сметка на това огънят товно беше стигнал до става изоставена дървена плевня, единият края на която пламна буквално пред очите ми!!!
"О, не!" - помислих си - "разпали ли се това, ще вдигне таква температура, ще ще подпали всички дървета наоколо у къщите заминават"!!!
И тутакси дадох МНОГО зор на колегите:
- Направете директна просека с резачките през храстите и дърветата директно към моята светлина (на челника ми)!
- Разпуълнете линия през просеката!
- Методи на струйника, Калоян зад него!
- Пускай помпата!
- Дай вода!
И водата засвистя!
- Методи, ПЛЕВНЯТА вляво! Първо нея трябва да овладеем!
И Методи почна да облива. Да облива. И плмъците почнаха да падат надолу .. а бяха стигнали почти до покрива!
Плевнята уасна (засега!), време беше да овладеен и дорящите ствоолове на дърветата. В същото време чувах как Звезди и Стефан жужат с резачките няколко метра зад нас, разширявайки просеката.
Знаех, че имаме вода за 12 минути на максимален дебит и за около 25 мин на среден. Междъвременно Мето и Калоян бяха изгасили половината от ниските пламъци и обратбоваха другия фланг на пожара, за да го ограничат и до достигнат по-добра позиция до дърветата в средата.
Извиках няколко души с разнцеви пожарогасители да донапоят оставанли въглени там, където пламъците бяха потушени и не беше опасно да се приближат. Дани, Ники, Тео се заеха, покрепени от двама двама местни с лопати.
През това време Драго и собствениците на къщата бяха почнали да носят кови с вода - оказа се, че имали басейн, и да пълнят цистерната ни и изпразнените разцеви пожарогасители.
В един момент пратих зведи да отреже тлеещите дървета, след като ги бяхме угасили, за да можем да ги напоим по-лесно на земята и добровлците с лопатите да ги зарият.
Близо два часа го борихме това огнище, но накрая оспяхме да го напоим достатъчно и да зарием стабилно, където все още пушеше.
Не мога да ви опиша, каква беше благодарността в очите на хората, за чиито две къщи беше огънят. Извадиха храна, вода, сокове, да ни почерпят за блаогдарност. Напълниха ни резервоара и пожарогасителите в вода. Разменихме си контакти. Накрая ни помолиха да се снимаме, за да могат да качат снимката в трънските групи и да разкажат за доброволците от Спасителен Клуб за Бъдеще.
Приехме храната с блаогдарност. Казхме, че да помагаме ни е лична кауза, Полежахме няколко минути на тревата, за да съберем сили. И продължихме да търсим, къде можем да помогнем.
Слава Богу, повечето огнища, които по-рано светеха в планината и по полетата, вече бяха овладяни!!!
