Тодор Тагарев

10/09/2026

На 8 септември 2026 г. бе учреден Инициативен комитет за номиниране на г-жа Илияна Йотова и г-н Кирил Вълчев съответно за президент и вицепрезидент.
В речта си пред участниците и медиите Илияна Йотова засегна широк кръг от вътрешнополитически и обществени въпроси. Тук се спирам само на някои нейни тези за сигурността, отбраната, войната срещу Украйна и ролята на България в Европа – теми със съществено значение за бъдещото развитие на страната.
При внимателен прочит те могат да бъдат разделени на четири групи – от широко приемливите до тези, които поставят далеч по-сериозни въпроси за стратегическия избор на България.
С пълния ми анализ за отбраната, войната в Украйна, ‘Коалицията на желаещите’ и геополитическите послания в речта на Илияна Йотова може да се запознаете на линка по-долу.
А ако проявявате интерес към подобни анализи, може и да се абонирате в Substack и ще получавате известие при нов анализ директно в пощенската си кутия.

За отбраната, войната в Украйна, ‘Коалицията на желаещите’ и геополитическите послания в речта на Илияна Йотова

09/09/2026

Does a potential future Commander-in-Chief understand what it takes to guarantee Bulgaria’s security?
In a recent speech, the incumbent President Iliana Iotova, running for a new term, presented several positions on defence, the war in Ukraine, and Bulgaria’s role in Europe.
Some are entirely legitimate: security is a precondition for national development, Bulgaria should have a stronger voice in EU decision-making, and military modernisation is necessary.
The problems begin where broad declarations replace strategic choices—and become more serious where symbolic threats are constructed while the real ones remain unnamed.
The most consequential part concerns Ukraine. Presenting military assistance as the cause of further casualties reverses the logic of aggression. Likewise, portraying participation in post-war security guarantees as “dragging Bulgaria into the war” conflates ongoing combat with deterrence after a ceasefire.
The real choice is not between “war” and “peace.” It is between a peace backed by credible defence and deterrence, and one that depends on the goodwill of the aggressor.
I discuss these points in more detail in the full analysis at

On defence, the war in Ukraine, the “Coalition of the Willing,” and the geopolitical messages in Iliana Iotova’s speech

07/09/2026

Честит празник!

05/09/2026

Кратко представяне на интервюто ми за "Офанзивата" с Любо Огнянов и Нова телевизия. Ако след прочитането му все още проявявате интерес, запознайте се с детайлите на https://tagarev.substack.com/p/b61 (достъпът е безплатен) или изгледайте записа (линк в коментар).
---
👉 Радев вече не е само встрани от европейския дебат, вече действа срещу европейския интерес?
В последните години неведнъж съм казвал, че темите, които Румен Радев поставя на общественото внимание, често са две крачки назад и пет крачки встрани от европейския дебат. След последните му изявления обаче вече виждам нещо по-сериозно: позиции и действия, които все по-често вървят срещу общия европейски интерес.
Случаят с дроновете край летището в Лайпциг е повече от провокация. Ако целта е била удар по украински военнотранспортен самолет и боеприпаси, става дума за опит да бъдат нанесени реални поражения върху украинската военна логистика на територията на Германия. Русия отдавна използва евтини посредници от трети държави, което ѝ позволява да извършва подобни операции и после да прибягва до правдоподобно отрицание.
Сред използваните изпълнители има и българи. Това не е случайно. В България от години се изгражда информационна и психологическа среда, в която кремълските тези се нормализират, Украйна и Западът се представят като източник на проблема, а работата в руски интерес за част от хората може да започне да изглежда оправдана. Пропагандата не е само борба за мнения — тя може да подготвя среда за конкретно действие.
На този фон премиерът Радев нарича „безразсъдство“ предоставянето на далекобойни оръжия и инструктори на Украйна. Но Украйна е нападнатата страна и има право да отвръща. Европейската помощ не създава руската агресия — тя подпомага жертвата да се защитава. Да се представя руска диверсия в Германия като разбираем отговор на тази помощ означава постепенно да се приема логиката на агресора.
Показателни са и твърденията, че „Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“, както и употребата на термина „колективният Запад“. Това са рамки от кремълския пропаганден речник. А България не е външен наблюдател на Европа — България е Европа.
Все по-трудно е да се твърди, че Радев има една реторика за вътрешна употреба, а навън следва съюзническата линия. Отказът от помощ за Украйна, излизането от коалицията на желаещите, отсъствията от важни съюзнически формати и проблемите около Rheinmetall очертават по-скоро една политика, която вътре се изразява по-открито, а навън — по-обтекаемо.
Именно затова европейското единство е критично. България трябва да бъде част от него — не страничен наблюдател и още по-малко държава, която започва да възприема аргументите на страната, срещу която Европа се опитва да се защити.

Основни тези в интервюто за Нова телевизия, 5 септември 2026 г.

01/09/2026

Ако няма заплаха от Русия, защо Радев планира 5% от БВП за отбрана?

В разговора ми в Студио Актуално в последния ден на август обсъдихме няколко на пръв поглед различни теми — GPS заглушаването, появата на дронове по българското Черноморие, състоянието на противовъздушната ни отбрана, увеличаването на разходите за отбрана и риска от руска провокация срещу НАТО. Всъщност всички те водят към един и същ въпрос: знае ли България срещу какви заплахи изгражда отбраната си и подготвя ли се системно за тях?
Пълният запис може да гледате на https://www.actualno.com/interview/za-radev-izglejda-che-njama-zaplaha-ot-rusija-prof-todor-tagarev-v-studio-actualno-video-news_2634307.html

👉 Не трябва да чакаме дронът да излезе на плажа, за да започнем да оценяваме риска

Появата на останки от дронове по Черноморието естествено тревожи хората. Но институциите не могат да реагират като гражданина, който вижда нещо необичайно на плажа и тогава започва да се пита дали има опасност. Тяхната работа е постоянно да оценяват риска: да следят развитието на войната срещу Украйна, какви системи се използват в Черно море, какво се случва във въздушното пространство на Румъния и другите ни съседи и съюзници и как тези тенденции могат да засегнат България.

Тук има и един важен технически детайл. Не всеки дрон е проектиран да остане незабелязан. Дроновете примамки са създадени именно за да бъдат открити и да заставят противника да включи радари, да изстрелва ракети или други средства за противодействие, докато по-ценните ударни средства търсят пролука в защитата.

Освен това, паднал разузнавателен дрон също не е просто опасен отпадък, който трябва възможно най-бързо да бъде взривен. Ако бъде обезопасен и изследван, той може да даде ценна информация — за маршрутите, използваните сензори, комуникационните системи, събраните данни и техническите решения на противника.

👉„Стена срещу дронове“ звучи добре, но такава стена не съществува

Термини като „дронова стена“ лесно създават погрешна представа за някаква непробиваема бариера. Такава система няма. Дори най-развитата противовъздушна и антидронова отбрана не може да осигури 100 процента защита. Целта е друга — значително да се намали рискът в най-вероятните направления на заплахата.

Това изисква комплекс от средства: откриване, идентификация, обмен на данни, радиоелектронно противодействие, зенитна артилерия, ракети, собствени антидрон дронове и други решения. И те трябва да бъдат подбирани според конкретната заплаха. Самото заявление, че ще купим „антидрон система“, практически не казва нищо.

👉Нашата ПВО е създавана за друга война

Българската противовъздушна отбрана все още разчита на системи от съветската епоха — радари, зенитно-ракетни комплекси и артилерия, създавани преди десетилетия. Освен, че са морално и физически остарели, те не са проектирани за съвременната среда, в която малки и евтини дронове могат да бъдат използвани масово, а технологиите и тактиките се променят за месеци.

При балистичните ракети проблемът е още по-ясен: България практически няма самостоятелна способност за противоракетна отбрана. Това обаче не означава, че сме беззащитни. България е част от интегрираната система на НАТО и може да разчита на съюзнически способности в Румъния, Турция, Гърция, на кораби и на други средства, които могат да бъдат премествани според заплахата.

Но принципът не е „ние сме малки, НАТО ще ни пази“. Членството означава „един за всички и всички за един“. Трябва едновременно да разчитаме на съюзниците и да сме способни да допринасяме за тяхната защита.

👉Не се започва от процента от БВП

Днес говорим за достигане на 5 процента от БВП за отбрана — 3.5 процента за непосредствени отбранителни разходи и още 1.5 процента за свързани инвестиции.

Но отбранителната политика не започва от процента. Първо трябва да определим какви са заплахите, как вероятно ще се развиват през следващите години и каква роля ще има България в общата отбрана на НАТО. След това определяме какви способности са необходими. И едва тогава идват въпросите за системите, проектите и бюджета.

Ако започнем обратно — първо определим парите, после решим какво да купим — лесно стигаме до отделни скъпи проекти, които не образуват единна отбранителна система.

👉Ако Русия не е заплахата, защо увеличаваме разходите?

Тук стигаме до основното противоречие. Европейските съюзници увеличават драматично разходите си за отбрана не защото внезапно са решили, че армиите трябва да получават повече пари. Те го правят заради дългосрочната заплаха от Русия и руската агресивна политика. Именно това е основата за ангажимента за увеличаване на разходите до 5%, приет на Срещата на върха на НАТО в Хага.

България подкрепя тези решения и също планира значително увеличение на разходите. Но в публичните послания на президента Радев и сегашното управление почти не се говори за заплахата, срещу която тези способности трябва да бъдат изграждани. Получава се странна картина: планираме огромно увеличение на разходите за отбрана, но избягваме да кажем ясно защо е необходимо.

Ако приемаме извода на НАТО за дългосрочната руска заплаха, следващата стъпка е очевидна: трябва да развиваме българската отбрана интегрирано със съюзниците и с ясна ориентация към тези рискове.

По-вероятната руска заплаха за НАТО е свързана с провокация, не мащабна инвазия

Не смятам, че Русия в момента има военния капацитет да започне голяма конвенционална операция срещу НАТО. Подобна атака би срещнала огромното военно превъзходство на Алианса.

Това обаче не означава, че опасност няма. Много по-реалистичен е сценарий на ограничена провокация - създаване на вътрешни безредици, използване на местни проксита, двусмислено участие на руски сили или друга операция, която умишлено поставя съюзниците пред труден политически избор.

Целта не е непременно завземането на значителна територия. Целта може да бъде да се покаже, че НАТО се колебае, член 5 не работи и гаранциите за сигурност не струват толкова, колкото вярваме. Това би било стратегическа победа за Кремъл дори без голяма война.

Затова възпирането не се състои само в покупката на повече оръжие. То изисква ясна оценка на заплахата, предварително планиране, готови способности и политическа воля те да бъдат използвани заедно със съюзниците.

Когато има такива устройства, те са доста мощни и работят в доста широк радиочестотен спектър. Такова устройство обаче не е предназначено да заглуши ...

29/08/2026

Излезе статията ми за организация на противодействието на #дезинформация на национално ниво в демократични страни. Съществуващите модели са доста различи и в развитие. Изследването може да е полезно в търсенето на адекватни институционални и управленски ( ) решения за България.

Disinformation, information influence, and cognitive warfare have become central national security concerns in the digital age. This article examines how dem...

12/08/2026

🫸Няма как да изградим ефективна антидрон защита без Украйна🫷
(Ключовите тези в интервюто за Добринка Добрева и предаването „12+4“ на БНР - Българско национално радио по-рано днес)

👉Антидрон защитата не е проблем, възникнал със случая край Кардам
Разговорът за изграждането на антидрон защита не започна след падането на дрона край Кардам. Той започна преди близо две години, когато руски дронове – а в отделни случаи и украински – започнаха да навлизат във въздушното пространство на Полша и балтийските държави.
Още тогава започна да се говори за изграждането на т.нар. антидрон „стена“. Но това понятие не трябва да се разбира буквално. Не става дума за някаква непрекъсната физическа преграда. Необходими са стационарни и мобилни средства за наблюдение, идентифициране и противодействие, които да бъдат част от националната система за сигурност и – още по-важно – да бъдат интегрирани със системите на нашите съседи и съюзници.
Изглежда, че през тези близо две години почти нищо съществено не е направено. Известно е, че България е включила проект за дронове и антидрон системи сред проектите по европейския механизъм SAFE, но няма достатъчно публична информация какво точно ще се придобива и как средствата ще бъдат разпределени.
Следователно проблемът не е нов. Просто решението отново е било отложено и сега, след конкретен инцидент, изведнъж започваме да говорим за него като за извънредна необходимост.

👉 Защо версията за операция под фалшив флаг трябва да остане на масата
Продължавам да смятам, че най-вероятното обяснение за дрона край Кардам е украинска платформа, отклонила се от планираната траектория вследствие на руско радиоелектронно въздействие.
Но версията за операция под фалшив флаг също не бива да бъде изключвана, докато не разполагаме с необходимите данни.
И Украйна, и Русия успяват да приземяват и възстановяват дронове на противниковата страна. Такива платформи впоследствие могат да бъдат използвани за други цели. Това не е хипотеза, измислена заради българския случай. Полският външен министър Радослав Сикорски предупреди за подобна възможност преди месеци, а литовският министър на отбраната също постави въпроса за възможна руска операция под фалшив флаг с украински дрон срещу критична инфраструктура в държава от НАТО.
Този сценарий е известен и нашите институции би трябвало да го следят.
Причината да не го отхвърлям е и друга: 🫸правителството очевидно разполага с повече информация, отколкото предоставя публично🫷
Държавните структури няма как да не знаят дали в района и в съответния времеви интервал е имало силни електромагнитни смущения. Ръководството на въздушното движение, военните системи и самолетите в района могат да дадат информация дали е имало нарушения на GPS сигналите и опити за т.нар. спуфинг – манипулиране на навигационни сигнали от спътникови системи.
Такива случаи са регистрирани многократно през последните години в резултат на руска радиоелектронна дейност, основно от Крим и Калининград.
Затова въпросът е сравнително ясен: имало ли е радиоелектронни смущения и спуфинг в момента, когато дронът е достигнал нашето въздушно пространство?
Ако да – версията за украински дрон, отклонен вследствие на руска намеса, става много по-убедителна. Ако не – останалите версии придобиват по-голяма тежест.
🫸Докато правителството не представи тези данни, няма основание една от възможните версии предварително да бъде изваждана от обсъждането.🫷

👉Сегашната система за защита очевидно не е сработила
Една антидрон система не може да даде стопроцентова защита. Но може значително да увеличи вероятността една заплаха да бъде открита, проследена и при необходимост неутрализирана.
Министърът на отбраната заяви, че след предишните навлизания на руски дронове в румънското въздушно пространство е било усилено наблюдението по това направление. Би трябвало да са предприети мерки и за повишаване на готовността на средствата за реакция.
🫸Очевидно обаче първата и най-важна стъпка не е сработила: дронът не е бил открит.🫷
Това поражда допълнителен въпрос, ако действително става дума за дрон-примамка. Такава платформа може да е направена от шперплат и други леки материали, но в нея се поставят радиолокационни отражатели, за да имитира значително по-голяма цел – например „Шахед“ или дори крилата ракета.
При усилено въздушно наблюдение подобна цел би трябвало да бъде открита.
Възможно е дронът да е летял през цялото време на пределно малка височина. Но отново – нямаме публично представени данни, които да ни позволят да оценим тази версия.

👉Българската индустрия може да участва – но не може да работи във вакуум
Българската отбранителна индустрия има потенциал. И големи, и малки компании проявяват интерес към дроновете и антидрон системите. Имаме инженери, предприемачи и технологични фирми, които могат да развиват подобни решения.
Но тук трябва ясно да разграничим производствен капацитет от актуално оперативно ноу-хау.
Нашите фирми могат да разработват техника. Това, което не могат сами да знаят, е какви дронове действително се използват на бойното поле днес; как се управляват; как се променят комуникациите; как противникът преодолява заглушаването; какви нови средства за радиоелектронна борба се появяват; кои антидрон способи вече са престанали да бъдат ефективни.
Това знание се променя изключително бързо. Една система за защита може да бъде ефективна днес, но след няколко месеца – понякога дори след няколко седмици – вече да бъде частично преодоляна.
Затова не е достатъчно да кажем: „Ще дадем средства на българската индустрия и тя ще разработи българска антидрон система.“
Ключовият въпрос е: на базата на каква информация и какъв боен опит?

👉 Актуалното ноу-хау е в Украйна
В момента единствената страна, от която България може непосредствено да получава най-актуалното и практически проверено ноу-хау за противодействие на руските дронове, е Украйна.
Там ежедневно се вижда кое работи и кое не работи. Новите системи се изпитват в реални бойни условия. Противникът реагира. Следват изменения в конструкцията, комуникациите, навигацията или тактиката. След това отново се търси противодействие.
Това е постоянен цикъл на адаптация.
Няма как да разработим в лаборатория или с компютърни модели система и да кажем: „Това решение ще работи надеждно срещу днешните и утрешните заплахи.“
Някой трябва да го изпита срещу реалните руски системи.
И в момента това става на бойното поле в Украйна.
Затова и държавите, които сериозно изграждат дронови и антидрон способности, работят с Украйна. Те инвестират там, произвеждат съвместно или пренасят производства на собствена територия, но запазват постоянната връзка с украинския боен опит.
Практически няма друг надежден модел.

👉 Български фирми вече могат да работят с украински партньори – но държавата не им съдейства
Тук е един от най-важните проблеми. Не става дума тепърва да започнем да търсим дали в България има фирми, способни да установят отношения с украинската индустрия.
До мен достига информация, че такива отношения вече съществуват.
Има български компании, които са установили сътрудничество с украински фирми и са готови да започнат съвместно производство на антидрон системи на българска територия.
Това е изключително важна възможност.
При подобен модел можем едновременно да постигнем няколко цели: да развиваме български технологичен и производствен капацитет; да получаваме достъп до актуалното украинско ноу-хау; да произвеждаме системи за нуждите на собствената си отбрана; и част от продукцията да бъде предоставяна на Украйна, където тя отново да преминава през проверката на реалното бойно поле.
Тоест не говорим за абстрактно бъдещо партньорство. Има български фирми, които вече имат необходимите контакти и са готови да работят с украински партньори.
🫸Проблемът е, че българското правителство не им оказва необходимото съдействие.🫷
И това е особено трудно за разбиране в момент, когато същото правителство обявява, че България спешно трябва да изгражда антидрон способности.
От една страна казваме, че трябва бързо да създадем такава защита.
От друга страна не използваме вече съществуващите връзки между български и украински компании, които биха могли да дадат достъп именно до най-важния ресурс – актуалната технология и оперативния опит.
Това противоречие трябва да бъде преодоляно.

👉Политиката към Украйна започва да вреди на собствената ни сигурност
Тук въпросът вече не е само политически или морален – дали България трябва да помага на Украйна.
Става дума за собствената ни отбранителна способност.
Правителството публично заявява, че няма да оказва военна помощ на Украйна – било защото нямало какво да предоставим, било защото нямало финансови ресурси. И прави това по начин, който е видим и за украинската страна, и за всички наши съюзници.
Не можем да очакваме подобна политика да няма последствия.
Ако съм на мястото на украинските институции и компании и имам десетки държави, които активно ме подкрепят, инвестират в производството ми и предлагат съвместни проекти, няма логика България да бъде сред първите партньори, на които ще предоставя най-актуалното си ноу-хау.
Украйна вероятно няма да ни откаже сътрудничество. Но със собственото си поведение ние се придвижваме все по-назад в списъка на желаните партньори. Това е особено неразумно, защото именно сега този опит ни е необходим за собствената ни защита.

👉„Технологична независимост“ не означава да измисляме всичко сами
Понякога разговорът се представя като избор между чужда зависимост и „българска технологична независимост“. Това е погрешна постановка.
Технологична независимост не означава всяка система да бъде измислена от нулата в България и всяка технология да бъде изцяло национална.
Нито една сериозна отбранителна индустрия не функционира по този начин.
Реалната цел трябва да бъде България да има собствен технологичен, производствен и интеграционен капацитет, но той да бъде свързан с най-добрите налични знания, технологии и партньорства.
При дроновете и анти-дрон системите това е още по-важно, защото скоростта на промяната е необичайно висока.
Система за дронове или противодействие на дронове може да работи няколко месеца или дори само няколко седмици и след това да се нуждае от модернизация. Без постоянна обратна връзка от реалната бойна среда постепенно започваме да разработваме решения за вчерашната война.

👉 Няма друг практически работещ път
България има индустрия. Има технически специалисти. Има фирми, които проявяват интерес. И – което е още по-важно – има фирми, които вече са изградили отношения с украински партньори и са готови за съвместно производство.
Това е добра отправна точка. Но ако искаме системи, които действително работят срещу съвременните дронови заплахи, тези отношения трябва да бъдат насърчени, а не оставени без институционална подкрепа.
Можем да произвеждаме в България. Можем да развиваме собствена индустрия. Можем постепенно да натрупваме собствено ноу-хау.
Но няма как да прескочим бойния опит.
Няма как днес да произведем надеждна антидрон система без информация от Украйна – пряко или чрез партньор, който работи непосредствено с украинците.
И колкото по-бързо приемем този факт, толкова по-голям е шансът средствата, които предстои да инвестираме, да създадат реална отбранителна способност, а не просто поредната закупена техника, която не е проверена в бойни условия.

Линк към пълния запис в коментар.

12/08/2026

Радев прахосва изгражданите с години добри отношения с Украйна
основни послания в интервюто за Bulgaria ON AIR от вторник вечер.

👉Информационната мъгла около дрона
Начинът, по който правителството подава информация за дрона край българо-румънската граница, създава повече въпроси, отколкото отговори.
Най-фрапиращото разминаване е между премиера и министъра на отбраната. Премиерът заяви, че дронът е голям, че е „нахлул“ в българското въздушно пространство и че се е взривил. Министърът на отбраната впоследствие каза, че най-вероятно не се е взривил.
Отговор на този въпрос можеше да има още в първите часове. Голяма част от необходимата експертиза е в армията. Също толкова бързо можеше да бъде установено дали платформата е от самолетен или хеликоптерен тип.
Снимков материал е имало още от самото начало, но той започна да се публикува едва след три дни и то на части. Все още не разбирам комуникационната стратегия на правителството. Остава впечатлението, че случаят се използва и за други цели, вместо да се представи ясно фактическата обстановка.

👉 Не знаем и какво точно е поискано от Украйна. Министерството на отбраната традиционно разполага с работещи комуникационни канали с украинската страна на политическо и военно ниво. Не изключвам възможността те вече да са отслабени, след като новото правителство категорично заяви, че няма повече да оказва помощ.
Украйна ще отговори и за серийния номер на дрона, но ако той е бил загубен или приземен преди седмици или месеци, това естествено може да изисква повече време.

👉Три възможни сценария
Към момента виждам три основни версии.
Украински дрон, отклонен от руска РЕБ
👉Най-вероятната версия остава, че това действително е украински дрон, който се е отклонил от планираната траектория вследствие на руска радиоелектронна борба — чрез заглушаване или по-сложния вариант, т.нар. спуфинг на навигационната система.
Ако това е станало, би трябвало да има следи. Не само армията разполага с информация за радиоелектронната среда. Данни могат да се получат и от гражданското управление на въздушното движение, от летища, от самолети в района — например дали GPS системите са показвали сериозни отклонения.
Това можеше да бъде установено сравнително бързо.

👉 Операция под фалшив флаг
Не може да се изключи и сценарий, за който Полша и балтийските държави предупреждават от известно време: Русия да използва приземен, повреден и впоследствие ремонтиран украински дрон в операция под фалшив флаг, включително срещу критична инфраструктура в страна от НАТО. Самият украински произход на платформата не доказва кой е извършил конкретното действие. Тази версия не е най-вероятната, но е на масата и не трябва да бъде премълчавана.

👉Саботаж или тест на българската система
Третата версия е най-малко вероятна, но заради начина, по който правителството селективно подава информация, не бих я изключил напълно. Възможно е дронът да е бил овладян от руски структури, предоставен на местна група и изстрелян с цел да се тества българската система за сигурност — не само техническата ѝ способност да открива и реагира, но и политическата и психологическата реакция на институциите и обществото.
При бойна част от порядъка на пет килограма трудно може да се очаква сериозно повреждане на газопровод или компресорна станция. Но такава платформа може да бъде използвана за разузнаване, тестване на реакцията или провокация.
Точно затова трябва ясно да се разграничава кое е установен факт, кое е работна хипотеза и кое е само възможен сценарий. В момента правителството не прави това достатъчно ясно.

👉Проблемът е и в способността ни да наблюдаваме въздушното пространство
Има и по-дълбок технически въпрос: защо този дрон не е бил видян? Румъния още през 2000 г. взе решение да се освободи от значителна част от съветската радиолокационна техника и да инвестира в модерни западни системи. Ние в продължение на четвърт век вложихме стотици милиони в поддръжката на стари съветски радиолокационни станции, вместо да купим нови триизмерни радари.
И сега виждаме резултата — очевидно не сме успели да открием една сравнително малка платформа.
Тук има и друго противоречие. Ако това действително е „дрон-примамка“, както твърди министърът на отбраната, неговото предназначение е именно да бъде видян от противовъздушната отбрана и да имитира по-значима цел, дори крилата ракета. Това допълнително поставя въпроси към официалното обяснение.
👉 Отношенията с Украйна са част от собствената ни сигурност
В момента единствената страна, чието антидрон ноу-хау е едновременно изключително актуално и реално достъпно за България, е Украйна. Украинските въоръжени сили ежедневно се сблъскват с нови руски дронове, нови режими на управление, нови методи за преодоляване на ПВО и нови способи за радиоелектронна борба. Технологичният цикъл се измерва вече не в години, а понякога в седмици. И точно в този момент ние си разваляме отношенията с Украйна.
Господин Радев прахосва отношения, изграждани с години.
През 2023 г. тогавашният украински външен министър Дмитро Кулеба публично призна огромното значение на българската помощ в първите месеци на войната, особено доставките на боеприпаси. След това, с решения на Народното събрание и действията на нашия кабинет, изградихме сериозни политически, военни и практически отношения с Украйна.
Сега тези отношения се харчат с лека ръка.
👉 Показателно е сравнението със Сърбия. Александър Вучич е сред най-проруските лидери в Европа, а Сърбия е една от най-проруските европейски държави. И въпреки това Вучич покани Зеленски, декларира подкрепа за мирно решение, обеща хуманитарна помощ и възстановяване на един украински град.
Какво казва българският премиер? Няма да помагаме, нямаме средства, но сме за дипломацията. Това са празни думи, ако дипломацията се изисква само от Украйна. Колко пъти Радев е извикал руския посланик и е настоял Москва да седне на масата за преговори? Нито веднъж.
Именно затова намирам за необяснимо толкова бързото привикване на украинския посланик по повод дрона. За получаване на техническа информация бяха достатъчни работните канали. А ако трябваше да бъде търсена политическа отговорност преди изясняването на случая, логично беше да бъде потърсен руският посланик, защото във всички основни версии присъства руски фактор — радиоелектронно въздействие, операция под фалшив флаг или евентуална диверсия.
👉 Антидрон защита: не е достатъчно да купим 20 комплекса
Сега премиерът обявява, че ще бъдат купени 20 мобилни антидрон системи. Добре. Но техниката сама по себе си не е способност.
Ако един комплекс трябва да поддържа непрекъснато дежурство, са необходими няколко екипа. При ориентировъчно 15 души на комплекс за осигуряване на 24-часов режим, 20 комплекса означават около 300 подготвени военнослужещи или оператори. Откъде ще дойдат тези хора? Кой ще ги обучи? Имаме ли необходимите специалисти?
👉 И още по-важно: откъде ще дойдат самите системи и актуалната технология?
Не можем просто да похарчим едни пари и да приемем, че проблемът е решен. Антидрон системите трябва да работят като част от интегрирана архитектура, свързана с останалите български средства и със системите на съюзниците от НАТО. Не можем сами да пазим българското въздушно пространство.

👉 Програма за превъоръжаване, антидрон системи или втора изтребителна ескадрила?
Тук стигаме до по-общия проблем. През февруари командирът на ВВС заяви, че България има нужда от втора изтребителна ескадрила. След идването на новото правителство министър Стоянов повтори същата теза.
Добре — но откъде ще дойдат средствата? Втора изтребителна ескадрила ще струва милиарди. Дори самолетите да бъдат втора ръка, тяхното възстановяване, експлоатация и поддръжка няма автоматично да бъдат по-евтини.
В същото време такава втора ескадрила никога не е била включвана като реално финансиран приоритет в различните варианти на инвестиционната програма на Министерството на отбраната.
А сега, след инцидента с дрона, изведнъж спешният приоритет стават антидрон системите. Следващия месец може да възникне друг инцидент и да се появи нов „най-спешен“ проект.

👎Това не е отбранителна политика. Това е поведение на пожарна команда.👎

👉 Отбранителната политика означава избор
Отбранителната политика означава да погледнеш 10–15 години напред и да определиш: какви са заплахите и предизвикателствата; с кого ще ги посрещаме; кои са нашите съюзници и партньори; какви способности са ни необходими; кой ще произвежда техниката; кой ще я поддържа; и как ще разпределим ограничените ресурси.
Дори при значително нарастващ бюджет няма как да бъдат удовлетворени всички изисквания. Ако дадем милиарди за едно, това винаги е за сметка на нещо друго.
Именно затова трябва да има приоритети, последователност и дългосрочно планиране. Това е правене на отбранителна политика. А точно него не виждам в сегашното правителство. Виждам поредица от импровизации и политическа безпомощност.

👉 Колко време още да ги чакаме?
Тук няма оправдание, че сегашното ръководство тепърва се запознава с проблемите. Румен Радев беше президент девет години. Димитър Стоянов е бил началник на президентския кабинет, министър на отбраната и секретар по отбраната. И двамата години наред са имали пълен достъп до информацията, анализите и проблемите на отбраната.
Те не са нови в системата.
Затова въпросът е: колко време още трябва да ги чакаме?
След десет години наблюдение на процесите би трябвало да има готовност за решения, а не за импровизации.
Единия месец — нова изтребителна ескадрила. Следващия — антидрон системи. Утре ще се случи нещо друго и ще се появи поредният спешен приоритет.
България има нужда от нещо много по-просто и същевременно много по-трудно: ясна стратегия и разбиране как се прави отбранителна политика. Точно това в момента не виждам.

За повече може да видите пълния запис на интервюто.

"Правителството по никакъв начин не ни информира кое е хипотеза, кое е възможен вариант, кои са реално установените факти", каза бившият министър на отбраната