What are the opening hours?

Monday 09:30 - 18:30 Tuesday 09:30 - 19:00 Wednesday 09:30 - 19:00 Thursday 09:30 - 18:30 Friday 09:30 - 18:30

http://www.facebook.com/profile.php?id=100034886318062

Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София, Улица „Тича"№6; ул. „Цар Иван Асен II" №11; кино „Влайкова", Sofia (2026)

20/09/2026

Гениален, болезнено точен и вечен! Станислав Стратиев ни напусна на днешната дата пред 2000 г., но описаният от него „български модел“ сякаш е огледало на днешния ни ден...

„Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.
Мълчанието винаги ще е злато…“

Актьорът Славчо Пеев, който участва в почти всички негови пиеси, споделя в интервю пред БНР:

„Пазя спомена за едно момче. Остана си момче до края. До края гледаше на света като дете. Много беше точен към нещата, които стават, към всичко, което ни заобикаля. Винаги сериозен, сериозен, ама сериозен – а той се шегува. Невероятно чувство за хумор! Така е и в неговите пиеси. Има доста хора, които взимат едно или друго от Стратиев. Много хора го смятат за свой учител. Той научи на истина цяло поколение. Да се казва това, което е, а не измисленото. И то в такива моменти в страната, в които това беше невъзможно.“

Поклон пред паметта на твореца!

●●●
„Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите. Тук – Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас – цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник. В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има, но не са те. И не знаеш какво е. Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата. Знаеш само, че е най-високата на Балканите. Или най-широката.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.

Българският модел е, когато „мълчанието е злато“, а „преклонена главичка остра сабя не я сече“ и „по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре“, защото „кроткото агне от две майки суче“. И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила. И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.“

– Станислав Стратиев (из сборника „Българският модел“, 1991 г.)

19/09/2026

Честит рожден ден на Теодора Димова! 💐

Тя е сред най-известните и четени съвременни български писатели. Работила е също като журналист, преводач, преподавател по английски език и редактор в „Радиотеатър“ на БНР. Едва 6-годишна загубва баща си – писателя Димитър Димов.

Теодора Димова е автор на пиесите „Без кожа“, „Змийско мляко“, „Кучката“, „Любовници“, „Невинните“ и др., играни в различни театри в страната и чужбина. Позната е и с романите си „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“, „Влакът за Емаус“, „Поразените“ и др.

„Майките“ е най-превежданият и награждаван неин роман. По-късно е адаптиран за театралната сцена от режисьора Стилиян Петров под заглавието „Невинните“. В основата на сюжета е детската агресия, представена като огледало на нашето общество.

„Опитах се да открия корените на зверството. Не зная дали съм успяла. Това, което със сигурност разбрах, е, че не децата ни са виновни“, споделя авторката. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, сред които немски, френски, руски, полски и унгарски.

През 2022 г. Теодора Димова получи престижната френска награда „Фрагонар“ за романа си „Поразените“. Публикуван за пръв път през 2019 г. (изд. „Сиела“), той разказва за тежката съдба на три жени и едно дете, преминаващи през ужаса след деветосептемврийския преврат.

Именно тази творба ѝ донесе Голямата награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд „13 века България“ (2019 г.) и литературната награда „Перото“ в категория „Проза“ (2020 г.). Неговото своеобразно продължение – романът „Не ви познавам“, донесе на авторката престижната литературна награда „Хеликон“ в края на 2023 г.
През 2023 г. писателката стана носител на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Националната Вазова награда за литература.

През ноември 2024 г. Теодора Димова бе удостоена и с наградата „Богдан Богданов“ на Нов български университет, учредена в памет на големия български учен и основател на университета. Отличието ѝ бе присъдено за изключителния ѝ принос към българската литература, култура и ярка гражданска позиция.
Днес тя продължава да пише и да говори открито по важни обществени и културни теми.

18/09/2026

На 18 септември се навършват 81 години от рождението на незабравимата актриса Катя Паскалева.

Нека си спомним за нея с един вълнуващ откъс от книгата на журналиста Георги Тошев „Катя Паскалева. Жените в мен“:

„Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Наричаше себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещаваше само на сцената и на снимачната площадка. В живота беше обикновена, плаха, понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издаваше таланта ѝ на филмова звезда.

Играта беше най-добрият ѝ приятел – дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка...

Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Беше артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога...

Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си – да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни.“

Актрисата смята за своя съдба емблематичната роля на Мария в „Козият рог“ – филмът, който остава на крачка от номинация за „Оскар“.

Сред незабравимите ѝ превъплъщения на екрана са и ролите във филмите „Матриархат“, „Иван Кондарев“, „Вилна зона“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Равновесие“, „Ева на третия етаж“ и много други.

На театралната сцена тя създава десетки забележителни образи, работейки с колоси на българската режисура като Боян Дановски, Крикор Азарян, Леон Даниел и Вили Цанков.

Голямата актриса ни напусна твърде рано през 2002 г. Катя Паскалева си отиде от този свят през 2002 г., но нейните забележителни роли остават завинаги в златния фонд на българската култура.

***
КНИГИ ОТ НАШИЯ ФОНД:
• „Катя Паскалева. Жените в мен“, Георги Тошев (Изд. „Сиела“)

17/09/2026

Честит празник, София!
Името си градът получава от храма – базиликата „Света София“, която е сред най-старите действащи църкви в Европа. Значима архитектурна ценност от ранните векове на християнството.
17 септември - датата, на която православните християни почитат паметта на светите мъченици София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов, е избрана за празник на град София с решение на Столичния общински съвет от 1992 г.

Снимки: Иван Шишиев {Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia}

17/09/2026

На 17 септември 1898 г. е роден Христо Смирненски .
„Слънчевото дете на българската поезия“, както го нарича Антон Страшимиров. Този, който възпя цветарките, гаврошчетата, този, който написа: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна…“

Съвременници и приятели на поета си спомнят преди всичко лъчистите му очи, които винаги се смеят, и неговата неотразимо ласкава и топла усмивка.

С износена куртка така, както го описва сестра му Надежда Измирлиева, неспокоен и вечно забързан, Христо Смирненски влиза от редакция в редакция. Всеки ден от краткия му живот е изпълнен с трескава дейност и духовно напрежение. Негов приятел от родния му Кукуш разказва: „Каквото и да работеше…Винаги и навсякъде – весел, отзивчив, добър приятел. Пишеше по всяко време на денонощието, на всякаква хартия – ту върху гърба на свой приятел, ту легнал на някоя поляна, ту на лунна светлина, ту на лоена свещ в стаята.“

Знете ли как Христо Измирлиев стана Смирненски? Писателят Христо Бръзицов разказва:
„Вече казахме, че списанието (сп. „Смях и сълзи") бе освен хумористично, още и литературно. И беше естествено да печати и „сериозни" творби (макар Смирненски да твърдеше, че от хумора по-сериозно няма). И така, по едно време Христо Измирлиев, който се подписваше с псевдонима Ведбал (и някои други), поиска да излее мъката си по смъртта на един свой приятел, убит на фронта. Но как да подпише такова тъжно стихотворение с псевдонима Ведбал? Още като видят името, почват да хихикат... Набраха се и една-две „сериозни" теми, явно авторът трябваше да излезе с друго име, друг псевдоним. Но какъв? Труден е изборът на второ име, когато то ще те съпровожда цял живот и ще затрупа завинаги първото ти име. Кой знаеше първите имена на Елин Пелин, Чудомир, Ран Босилек...
Когато сред приятелите редактори Измирлиев повдигна своя въпрос - някой му препоръча да излезе с гражданското си име: Христо Измирлиев. Но той побърза да възрази:
- Измирлиев... много непоетично... Това звучи като софийската бакалница „Измир" срещу битпазар.
От дума на дума се стигна до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което от своя страна... звучи поетически. И така бе „кръстен" без поп нашият общ приятел - общобългарски - Христо Измирлиев на Христо Смирненски, за да премине в българското вековечие."

Христо Бръзицов, из мемоарната книга „При големи хора по халат и чехли", изд. „Христо Г. Данов"

16/09/2026

От уволнение до 110 милиона продадени книги с инвестиция от едва 3,99 лири! И защо Том Круз се оказа „твърде нисък“ за ролята на Джак Ричър?

Днес Лий Чайлд е сред най-популярните автори на трилъри в света, а неговият легендарен персонаж Джак Ричър е оглавявал класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ цели 11 пъти!

Всичко обаче започва съвсем неочаквано. След като е уволнен от работата си в телевизията, Лий си купува няколко тетрадки и молив за скромните 3,99 лири. С тях написва първия си роман – „Място за убиване“. Днес поредицата наброява над 20 заглавия, преведени на 50 езика и продадени в над 110 милиона екземпляра в цял свят!

Дори да не сте чели книгите, със сигурност сте гледали филмите с Том Круз. Филмовите права за всички романи са откупени, но авторът обяви, че следващите екранизации ще бъдат с друг актьор. Причината? Със своите 170 см Том Круз се оказа твърде нисък за двуметровия (193 см) Ричър!

Пред Entertainment писателят споделя и забавната история зад името на героя:
„Тъкмо бях загубил работата си. Бях започнал да пиша първата книга, когато една вечер съпругата ми каза: „Ела с мен утре до магазина“. Тя е дребничка, а аз съм висок. В супермаркета винаги се намираше някоя възрастна дама, която да помоли: „Ще свалите ли онази кутия от най-горния рафт?“. Тогава жена ми се пошегува: „Ако не ти провърви с писането, винаги можеш да станеш reacher (достигач) в супермаркета“. Помислих си, че това всъщност е страхотно име!“

Макар да започва кариерата си на 43-годишна възраст, вече три десетилетия Лий Чайлд издава по един хит всяка година. На български език романите му ни очакват в каталога на Издателство „Обсидиан“.

15/09/2026

На 15 септември отбелязваме 136 години от рождението на Агата Кристи. Тази ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща дама е най-известната авторка на криминални романи в света. Нейните 80 произведения са преведени на над 40 езика и са продадени в тираж от над 2 милиарда екземпляра. Емблематичните ѝ герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл ѝ спечелват заслужено признание и титлата „Първата дама на криминалния жанр“.

Като дете Агата Кристи е била изправена пред реалната опасност да остане необразована. Майка ѝ е била против това дъщеря ѝ да се научи да чете твърде рано, поради което бъдещата писателка се научава сама на 5-годишна възраст.

През 1914 г. тя се омъжва за Арчибалд Кристи – пилот от Кралския летателен корпус. По време на Първата световна война Агата работи като доброволка в диспансер и аптека. Именно там тя придобива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло – детайл, който по-късно се превръща в запазена марка за голяма част от убийствата в романите ѝ.

Малко известен факт е, че Кристи е страдала от дисграфия – вид нарушение, което прави почерка ѝ изключително нечетлив. Поради тази причина тя е диктувала повечето от творбите си на стенограф. Освен романите, забележително е и драматургичното ѝ творчество. Пиесата „Капан за мишки“, която и до днес се играе с огромен успех в Лондон, официално е най-дълго поставяната театрална постановка в световната история.

Интересна е и съдбата на най-продаваната ѝ книга. Оригиналното заглавие „Десет малки негърчета“ е определено като обидно и проява на дискриминация от американската преса и претърпява няколко промени. Първоначално в САЩ романът излиза като „Десет малки негърчета“, а по-късно, заради изискванията за политическа коректност, е преиздаден с настоящото си официално заглавие – „И тогава не остана никой“.

Най-голямата мистерия в живота на писателката обаче се разиграва извън страниците на книгите ѝ. През 1926 г., след съобщение от съпруга ѝ, че иска развод, Агата Кристи изчезва безследно за 11 дни. Колата ѝ е намерена изоставена, което предизвиква мащабно издирване с участието на стотици доброволци и колегата ѝ Артър Конан Дойл. В крайна сметка тя е открита в луксозен хотел, регистрирана под фамилното име на жената, в която съпругът ѝ е влюбен. И до днес не е напълно ясно дали става дума за временна амнезия или за перфектно планирано отмъщение.

Малко преди смъртта на писателката, британската кралица Елизабет Втора ѝ присъжда титлата „дама командор“ (еквивалент на титлата „сър“ при мъжете) като признание за нейния изключителен принос към литературата и изкуството.

„Няма нищо по-увлекателно от човешкия ум. И нищо по-непредвидимо.“ – Агата Кристи

15/09/2026

Успешна учебна година на всички български деца и учители!
Нека този ден бъде старт на едно ново и интересно начало с много успехи, приятни емоции и полезни знания!
А ние от библиотеката отново с радост ще помагаме! 📖

13/09/2026

„Няма значение кой си и как изглеждаш, стига някой да те обича.“ – из „Вещиците“

110 години от рождението на Роалд Дал – Разказвачът на вълшебства

Световноизвестният английски писател от норвежки произход е роден на 13 септември 1916 г. Обичан еднакво от малки и големи, той остава в историята на литературата със своите неподражаеми разкази с неочакван край и вечни детски произведения.

Животът му обаче далеч не е бил само приказка. Едва 4-годишен, Роалд остава без баща и по-късно е изпратен в строг интернат. Грубото и безпощадно отношение към децата в училището оставя дълбок отпечатък у него. Години по-късно той пресъздава тези преживявания в книгите си, където малките герои често намират изобретателни начини да си отмъстят за жестокостта на възрастните.

В началото на Втората световна война бъдещият писател постъпва в Кралските военновъздушни сили като пилот на изтребител. След като оцелява при тежка катастрофа и е сериозно ранен, той е принуден да спре да лети и до края на войната работи за британското разузнаване.

Дал започва да пише за деца едва когато самият той става родител. Автор е на абсолютни класики като „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Матилда“, „Вещиците“, „ГДВ“ (Големият Дружелюбен Великан), „Фантастичният господин Фокс“ и „Дани – шампион на света“. Не по-малко ярки са и творбите му за възрастни – като емблематичния сборник „Разкази с неочакван край“. Помните ли знаменития телевизионен сериал по тях? 🙂

Огромният му талант го извежда на първо място в класацията за любими автори на Великобритания в края на хилядолетието. Днес само на Острова се продават по над 1 милион негови книги годишно, а магията на историите му оживява в десетки успешни екранизации.

Писателят умира на 23 ноември 1990 г. и оставя голямо благотворително наследство. Десет процента от авторските възнаграждения от всички негови книги се даряват на фондация „Роалд Дал“, която подкрепя специализирани детски клиники и благотворителни каузи.

11/09/2026

На днешния ден, 11 септември, е роден американският писател О. Хенри. Истинското му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като негов емблематичен псевдоним.

През живота си той е бил фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант, но в историята на световната литература остава със славата си на истински майстор на късия разказ.

Неговите герои в са съвсем обикновени хора, а историите му винаги ни изненадват със своя неочакван край. За краткия си живот О. Хенри публикува стотици разкази. Благодарение на неговия талант познаваме прерията, пустошта, Ню Йорк и провинциална Америка от края на XIX и началото на XX век.

Много от неговите творби са преведени на български език, сред които сборниците „Стражари и апаши“, „Разкази за Коледа“, „Тиктак“ и др.

Днес най-прочутата американска награда за къс разказ носи неговото име. Нейни носители през годините са автори като Стивън Кинг, Уилям Фокнър, Рей Бредбъри, Джон Чийвър, Е. Л. Доктороу, Дж. Д. Селинджър и Труман Капоти.

Сред най-известните творби на О. Хенри е „Даровете на влъхвите“ — прекрасен разказ за влюбените Дела и Джим, които нямат пари за коледни подаръци. За да зарадва другия, всеки от тях е готов да жертва най-скъпото нещо, което притежава. Така двамата ни показват истинския смисъл на обичта и си подаряват най-ценния подарък, за който все още няма измислена мерна единица.

***
„Много беден мъж живял заедно със съпругата си в стара къща. Един ден жена му, която имала много дълга коса, помолила мъжа си да ѝ купи гребен, за да може да сресва косата си. Мъжът с тъжен поглед свел глава и отвърнал, че няма пари за гребен и дори няма пари, за да поправи счупения си часовник. Жената не казала нищо.

На другия ден, на път за работа, мъжът се отбил при един часовникар и продал повредения си часовник за жълти стотинки, а с парите купил гребен за жена си.

Когато се прибрал вкъщи вечерта, останал изненадан – тя била с късо подстригана коса. Жената продала косата си и държала в ръка чисто нов часовник.

Сълзи рукнали от очите на двамата съпрузи, не заради новите им придобивки, а заради силната им любов един към друг.“

Да обичаш е лесно, да бъдеш обичан е прекрасно, но няма по-невероятно чувство от това да обичаш човека, който те обича. Това е всичко!

(Текстът е популярна адаптация по мотиви от разказа „Даровете на влъхвите“ от О. Хенри)

Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София

20/09/2026

19/09/2026

18/09/2026

17/09/2026

17/09/2026

16/09/2026

15/09/2026

15/09/2026

13/09/2026

11/09/2026

Address

Opening Hours

Telephone

Website

Alerts

Contact The Organization

Shortcuts

Share

Category

Listing takedown request

Monday	09:30 - 18:30
Tuesday	09:30 - 19:00
Wednesday	09:30 - 19:00
Thursday	09:30 - 18:30
Friday	09:30 - 18:30