Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София

Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София Обществена библиотека, обслужва потребители от ул.„Цар Иван Асен II";района на СУ и „Орлов мост"

Ървин Ялом е роден на 13 юни 1931 г. Световноизвестен учен, уважаван психотерапевт, теоретик и практик, преподавател и а...
13/06/2026

Ървин Ялом е роден на 13 юни 1931 г. Световноизвестен учен, уважаван психотерапевт, теоретик и практик, преподавател и автор на романи, превърнали се в класика в жанра, и няколко учебника по психотерапия, които се ползват и до ден днешен.
Той е един от най-четените психотерапевти. Книгите му „Когато Ницше плака“, „Изцелението (на) Шопенхауер“, „Проблемът (на) Спиноза“, „Палач на любовта“, „Да се взреш в слънцето“ и др. са международни бестселъри, преведени на над 30 езика и са продадени над 4 млн. екземпляра в цял свят. Повечето от тях разрушават всякакви табута. Романът „Когато Ницше плака“ само в Германия е продаден с тираж над 1 млн. екземпляра. Единствено този от романите му е преработен и филмиран през 2007 г. с участието на Арманд Асанте и Бен Крос .
Проф. Ървин Ялом е спряган за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Носител е на международна награда „Зигмунд Фройд“ за психотерапия, както и на наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в същата област.
Той продължава да пише. Има четири деца, а със съпругата му Мерилин бяха заедно повече от 60 години. И днес, когато нея вече я няма, световноизвестният психотерапевт продължава да твърди, че семейството му винаги е било център на живота му.
***
„В шахмата, както и в живота: когато партията е завършила, всички фигури - пешки, царици и царе се оказват в една кутия."
• „Вие искате да летите, но не можете да започнете летенето с летене. Първо трябва да ви науча да вървите, а първата стъпка ще направите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, далеч по-лесно е да се оставиш друг да те управлява, отколкото сам да се управляваш."
• „Бракът е свещен. Но по-добре да разрушите брака, отколкото да позволите той да ви разруши."
• „В наше време никой не умира от горчивите истини - твърде голям е избора на противоотрови."
• „Колкото повече човек има в себе си, толкова по-малко ще очаква от другите."
• „Мечтая за любов, която е повече от това двама души да изпитват нужда да се притежават…Мечтая за любов, в която двама души споделят една обща страст в търсенето на по- висшата истина. Може би не трябва да го наричам любов. Може би истинското му име е приятество.“
• Всяко „да“ има свое „не“.
• „Относителното щастие на човека произтича от три източника: онова, което той е, онова, което притежава, и онова, което представлява в очите на останалите. (Второто и третото могат да ни бъдат отнети.)"

На 12 юни 1904 г. е роден един от най-видните български поети и преводачи на XX век Атанас Далчев. Той е талантлив, обра...
12/06/2026

На 12 юни 1904 г. е роден един от най-видните български поети и преводачи на XX век Атанас Далчев. Той е талантлив, образован и различен. Не само прекрасен поет, чиито произведения са включени в учебните училищни програми. Забележителна е дейността му като един от най-добрите ни преводачи. След завършване на висшето си образование заминава за Франция, където учи в Сорбоната. Доброто усвояване на френски език по-късно ще му помогне в преводаческата му дейност. Прекарва известно време в Италия, където живее неговият брат и там слуша лекции по история на изкуството. Атанас Далчев владее свободно руски, немски, английски, испански, италиански и френски език и превежда за пръв път класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, на Антон Чехов, Федерѝко Гарсѝя Ло̀рка, Емили Дикинсън и др.
Подложен на силен натиск след 9 септември 1944 г., Далчев спира да пише. Той работи в Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. Тогава е принуден почти денонощно да се занимава с преводаческа дейност, за да издържа семейството си.
Атанас Далчев е сред най-големите таланти в световната поезия. Стиховете му са превеждани на десетки езици, един от малкото български поети, преиздаван дори в Южна Америка. Когато го обвиняват, че публикува само силните си поеми, а слабите крие, той отговаря: „Моята тайна е, че дори не пиша слабите си стихове".
***
Молитва
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просяк.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

Атанас Далчев
facebook.com/440463609452742/videos/368951387406123

Скъпи съкварталци и приятели от „Нашата улица „Цар Иван Асен II“, имаме прекрасен повод за гордост и огромна благодарнос...
11/06/2026

Скъпи съкварталци и приятели от „Нашата улица „Цар Иван Асен II“, имаме прекрасен повод за гордост и огромна благодарност! 😊
Нашата библиотека получи безценно дарение лично от човека, който преди години ни събра в тази група – Пейо Колев . Той ни изненада с две свои уникални книги- албуми, които са плод на дългогодишен и огромен труд.
В тях ни очаква истинско пътуване във времето:
* „Намерената България“ (изд. Фондация „Българско изкуство и култура“) – събрала уникални архивни снимки от различни кътчета на цялата ни страна.
* „Бомбардирана София“ (изд. „Българска история“) – съхранила исторически кадри от тежките моменти през 1944 г.
Книгитe пристигнаха и със специално лично послание и автограф от автора.
Пейо, благодарим ти от сърце за щедростта! За нас е чест, че тези книги вече са част от фонда на библиотеката ни и ще останат за поколенията.

6 години без проф. Вера Ганчева - изтъкната преводачка от скандинавски езици, автор и университетски преподавател. За пр...
10/06/2026

6 години без проф. Вера Ганчева - изтъкната преводачка от скандинавски езици, автор и университетски преподавател. За превода си на „Пипи“ тя получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен.
Вера Ганчева е първата преводачка на „Пипи Дългото чорапче”(от оригинал), две от повестите за Карлсон и на „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен на български, както и на творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген и други.
Дългогодишен директор на издателство „Народна Култура“. През 1991 г. основава издателство „Хемус“, а в периода 1996 – 1997 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
От средата на 90-те години преподава история на скандинавските литератури в специалност „Скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 2009 г. е професор.
Вера Ганчева беше омъжена за Владимир Башев, който загива в катастрофа (на 32 г.). Тя остава вярна на талантливия поет, чиито стихове издаваше отново и отново през годините в прекрасни стихосбирки.
За работата си като литературовед и преводач е удостоена с много награди. Три пъти е удостоявана с наградата на Шведската академия. На 10 януари 2008 г. е удостоена с най-високия шведски орден за чужденци кралския „Северна звезда“ за съществения ѝ принос към разпространението на шведската култура.
В изпълнение на завещанието на проф. Вера Ганчева Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий” получи дарение от Фондация „Вера Ганчева”. Това са около 350 заглавия от българска и шведска литература в областите: история, езикознание, литературна критика, културно наследство, география, албуми за Швеция, Стокхолм и Скандинавието.
Поклон!

Вера Мутафчиева си отиде на 9 юни 2009 г., малко след като в аулата си Нов български университет отбеляза 80-годишния ѝ ...
09/06/2026

Вера Мутафчиева си отиде на 9 юни 2009 г., малко след като в аулата си Нов български университет отбеляза 80-годишния ѝ юбилей.
Историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН, доктор на историческите науки, с десетки научни публикации в България и чужбина. Автор на романи, повести, есета с историческа и съвременна тематика.
Нейният дядо Стоян Мутафчиев (Комитата) е опълченец от III-а Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора. Баща ѝ е акад. Петър Мутафчиев – виден историк византолог, чиито научни трудове обаче са забранени след 9 септември 1944 г. Сред най-знаменитите му научни изследвания са „История на българския народ” в два тома и „Книга за българите”.
Успехът на Вера Мутафчиева се дължи на рядката комбинация между професионален историк и увлекателен писател. Тя създаде култови романи и художествена проза като „Случаят Джем", „Летопис на смутното време", „Последните Шишмановци",„Книга за Софроний", „Процесът 1873", „Предречено от Пагане", „Аз, Анна Комнина". Тя е сценарист на най-гледания филм в българската история „Хан Аспарух", Тя е блестяща и в мемоарната литература, която създаде – книгите „Бивалици", "Не/бивалици" и „Разгадавайки баща си" - посветена на баща ѝ.
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда за 1980 г. Тя е първи носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен, първи носител на Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“, на държавната награда „Паисий Хилендарски“, на Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос, на Национална литературна награда „Иван Вазов“.
Умира след кратко, но тежко боледуване. Прахът ѝ бе разпилян в Егейско море по нейно желание при́живе.
***
„Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.”
из „Не/бивалици”

Да си спомним за Евтим Евтимов – поетът на любовта, който ни напусна на 8 юни 2016 г.Автор е на повече от 40 книги. Мног...
08/06/2026

Да си спомним за Евтим Евтимов – поетът на любовта, който ни напусна на 8 юни 2016 г.

Автор е на повече от 40 книги. Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ ( Веселин Маринов) и „Обич за обич“ ( Георги Христов)...Над 100 песни, написани в съавторство с големия Тончо Русев.
Създателят на едни от най-въздействащите и чувствени стихове в българската поезия е толкова обичан, защото лириката му е истинска, без литературни пози, преднамереност и преструвки. Самият поет неведнъж е споделял: "В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го."
През 2006 г. е удостоен с орден „Стара планина“, а през 2020 г. на името на Евтим Евтимов кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“

~~~
Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко́ на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг…

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня,
който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг…
~~~
Съновидение
Ако бях шивач, аз щях да ти ушия
рокля от небето, шапка от луната,
чанта от звездите, поглед от магия,
за да станеш ти княгиня непозната.
Ако бях зидар, за тебе щях да вдигна
църква за любов, направена за срещи,
знаме да ти вдигна, до олтар да стигна,
а ръцете ти да са венчални свещи.
Ако бях художник, щях да нарисувам
само твоя образ. Никакви икони!
Без молитви вечни. Без поклони –
ще поискам само тебе да сънувам.
Аз обаче съм поет безумен
и не съм готов за нещо по-голямо.
Мога само да подреждам думи
и понякога да те измислям само.
Евтим Евтимов

На 7 юни 1952 г. в Истанбул е роден Орхан Памук - един от най-известните в цял свят турски писатели. Той влиза в история...
07/06/2026

На 7 юни 1952 г. в Истанбул е роден Орхан Памук - един от най-известните в цял свят турски писатели. Той влиза в историята като първият турски писател, на когото е присъдена Нобелова награда. Носител е и на други международни награди.
През 2005 г. сп. „Тайм" го включва в списъка със 100-те най-влиятелни личности в света, а според онлайн анкета през 2008 г. е на четвъртото място в списъка на „Топ 100 интелектуалци-общественици". Неговите произведения са продадени в над 13 млн. копия и са преведени на повече от шестдесет езика - вкл. грузински, малайски, чешки, датски, японски, каталонски, английски, немски и френски.
В романите личи интерес към изтока, афинитетът към османската култура. Едновременно с това, със съдбите на героите му се повдигат въпроси за сблъсъка и взаимодействията между „източно" и западно". В родината му, всеки роман на Орхан Памук става бестселър - въпреки недоволството от страна на ислямските фундаменталисти. Харесват го и в цял свят - изказът му е чист, богат и енигматичен, а темите, които засяга, не признават табута.
Освен възторга сред читатели и критици, който предизвиква с романите си, Орхан Памук е главен участник в събития, които се превръщат в ценен „урок" за пътя към демократичност. През 2005 г. е обвинен в „обида срещу турската власт" и заплашен с лишаване от свобода. Това се случва заради изявленията му във връзка с арменския геноцид от 1915 - 1917 г. Дори след повдигането на обвинението, той не се отказва от думите си и повтаря мнението си в реч, дадена по време на церемония по награждаването в Германия: „Повтарям, казах силно и ясно, че един милион арменци и 30 000 кюрди са били убити в Турция". Събитието предизвиква международен скандал. Европейският парламент обявява, че ще изпрати делегация от петима евродепутати, за да наблюдават процеса.
В международната реакция се включват и осем световноизвестни автори - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Льоса. Те издават съвместна декларация, подкрепяща Памук, а обвиненията срещу него окачествяват като нарушаване на правата на човека. Обвиненията срещу Орхан Памук отпадат, а това е голяма победа не само за него.
С изключение на три години, прекарани в Ню Йорк, Орхан Памук все още живее в същата сграда в Истанбул, в която е отраснал.

На 6 юни 1799 г. е роден Александър Пушкин. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет...
06/06/2026

На 6 юни 1799 г. е роден Александър Пушкин. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.
Роден е в Москва в бедно аристократично семейство. Учи в Царско село, а след завършване на образованието си е назначен на държавен пост в Петербург, където води бляскав светски живот. От ранна възраст пише поезия. а първата си значима творба „Руслан и Людмила" публикува на 21 години.
Въпреки разточителния си начин на живот, той е страстен привърженик на социалната реформа. Стихотворението му „Ода за свободата“ така разгневява императора, че поетът е прогонен от Петербург за 6 години. Това е периодът на създаване на едни от най-изящните му творби „Кавказки пленник“ и „Цигани“.
Пушкин пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира. Този стил оказва влияние на по-късните руски писатели.
От 1823 г. в продължение на осем години Пушкин създава своето най-известно произведение - романа в стихове „Евгений Онегин". С пълно основание руският литературен критик Белински нарича романа „енциклопедия на руския живот", защото в него е възпроизведена с голяма пълнота картината на руското общество през един от най-драматичните моменти от неговото развитие.
Голяма част от произведенията на Пушкин са считани от критиците за шедьоври, други са екранизирани, а трети - дават основа за множество музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгений Онегин" или „Борис Годунов" на Мусоргски. Писателят е известен и с приказките си за деца, като най-популярна и до днес си остава „Рибарят и златната рибка".
През 1826 г. Пушкин получава разрешение от императора да се върне в Петербург. Жени се за красивата Наталия Гончарова, но нейните светски амбиции го вкарват в дългове. За да защити честта на жена си, е принуден да участва в дуел, по време на който е смъртоносно ранен и умира два дни по-късно. Датата е 10 февруари 1837 г., той е само на 37 години, а руската интелигенция е шокирана от неочакваната смърт на поета.
Един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би защото самият Пушкин е бунтар и поради политическите си убеждения е в конфликт с правителството.
Малко известно е, че най-големият син на поета ген. Александър Александрович Пушкин, се включва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Полкът му участва в боевете при градовете Елена и Котел.

На 5 юни 2012 г. е починал един от основоположниците на съвременната научна фантастика и ненадминат литературен гений Ре...
05/06/2026

На 5 юни 2012 г. е починал един от основоположниците на съвременната научна фантастика и ненадминат литературен гений Рей Бредбъри.
Той е един от най-почитаните разказвачи на Америка. Някои от популярните му произведения са “451° по Фаренхайт”, “Марсиански хроники”, “Вино от глухарчета”, „Смъртта е занимание самотно“, "Сбогом, лято", "Възпявам електрическото тяло" и др.
Писал е за театъра и за киното. Негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по “Моби Дик” на режисьора Джон Хюстън. Адаптирал е 65 от своите разкази за телевизионната поредица “Театърът на Рей Бредбъри”.
Писателят е носител на много награди, сред които американската Национална литературна награда и Световната награда за фентъзи за цялостно творчество. Има номинация за "Оскар" и награда “Еми” за телевизионната си пиеса “Дървото на вси светии”.
Заради популярността на Бредбъри от НАСА на негово име е наречен астероид, а на Луната има Кратер на глухарчето, кръстен на повестта „Вино от глухарчета“.
Въпреки, че в творчеството си пътува в бъдещето и в Космоса, Рей Бредбъри не обича технологиите. Той не може да шофира, а на самолет се качва за първи път, когато е на 62 години.
На български език са преведени и издадени много книги и сборници с разкази на писателя.
***
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в ......тях. Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа; градинарят ще остане там цял живот."
"451 градуса по Фаренхайт"

На 4 юни 1875 г. е починал Иларион Макариополски - една от най-смелите и вдъхновяващи фигури от нашето Възраждане.Иларио...
04/06/2026

На 4 юни 1875 г. е починал Иларион Макариополски - една от най-смелите и вдъхновяващи фигури от нашето Възраждане.
Иларион Макариополски ( със светско име Стоян Стоянов Михайловски), е роден в гр. Елена през 1812 г. Получава високо за времето си образование. Приема монашество в Хилендарския манастир), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Близък приятел и сподвижник на Георги Раковски.
Ръкополагането му за макариополски епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.
Представете си празничната служба на 3 април 1860 г. (тогава Великден) в Цариград. Храмът е препълнен с българи. В най-тържествения момент, Иларион умишлено нарушава църковните канони и НЕ споменава името на вселенския гръцки патриарх.
Вместо това изрича думите: „...и всякое епископство православних“ – формула, с която символично обявява, че българите вече не признават чуждата църковна власт. Този бунт остава в историята ни като „Българският Великден“ и дава официалния старт на битката за духовна свобода!
„Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български календар, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото ни летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки..."
(Тончо Жечев, "Българският Великден или страстите български")
Цялата акция е била предварително внимателно подготвена. Тук огромна роля изиграват българските възрожденци в Цариград, начело с Иларион Макариополски. След акцията всички общини се отказват от гръцките си духовници и признават Иларион за свой църковен глава.
Заради дързостта си той прекарва години в заточение, но никога не се предава.
На 27 февруари 1870 година, след 30-годишна борба, българите постигат своята църковна независимост. Учредена е Българската екзархия с пръв екзарх Антим I. Иларион Макариополски е един от кандидатите за екзарх, но бива отхвърлен от Високата порта. През 1872 г. е ръкоположен за Търновски митрополит.
Умира на 4 юни през 1875 г. и е погребан е в двора на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.
Той е един от великите умове на нашето Възраждане. Дори самият Георги Раковски казва, че името на Иларион Макариополски трябва да се споменава винаги и да се отдава почит на тази личност.

Address

Улица „Тича"№6; ул. „Цар Иван Асен II" №11; кино „Влайкова"
Sofia
1124

Opening Hours

Monday 09:30 - 18:30
Tuesday 09:30 - 19:00
Wednesday 09:30 - 19:00
Thursday 09:30 - 18:30
Friday 09:30 - 18:30

Telephone

+359893643779

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Библиотека при ОНЧиталище „Антон Страшимиров - 1926", София:

Shortcuts

Share

Category