ОБЩИНА СМОЛЯН
Град Смолян е общински и областен, административен и културно- просветен център на региона на Средните Родопи.
Градът заема по-голямата част от котловината на река Черна. По двата бряга на реката в посока запад-изток се намират трите големи квартала - Смолян , Райково и Устово . Планинският град съчетава модерното строителство и традиционната родопска архитектура.
Община Смолян
се състои от 86 населени места (1 град и 85 села), от които 23 кметства и 20 кметски наместничества.. В нея се включва и част от националния курорт Пампорово с местността Райковски ливади.
На север община Смолян граничи с общините Чепеларе и Лъки, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, на запад с община Девин, а на юг с Република Гърция.
Смолян обхваща територия от 854 кв.км. Общината е с най-голяма територия от всичките 10 общини в област Смолян. Териториaлни баланси:
горски територии: 540 147 дка или 63.2 %;
земеделски територии: 232 127 дка или 27.1 %;
населени места: 16 197 дка или 1.9 %;
водни течения и площи: 3845 дка или 0.5 %;
територии за добив на полезни изкопаеми: 58 122 дка или 6.9 %;
територии за транспорт и инфраструктура: 3559 дка или 0.4 %.
История
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолянската община датират от края на бронзовата епоха - XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките). IV-V в. е времето, когато родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.), и в тези земи протича процес на формиране на българската народност.
Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500-3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: “Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър”.
През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която влиза в новообразувания Гюмюрджински окръг. След Първата световна война - през 1920 г., се формира Пашмаклийски окръг с 3 околии - Пашмаклийска (Смолянска), Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска). През 1932 г. се извършва ново административно делене, при което Пашмаклийска и Дьовленска околия преминават към Пловдивски окръг, а впоследствие - през 1934 г., към Пловдивска област. Тогава градът от Пашмакли се преименува в Смолян. В новото административно делене през 1959 г. се създава Смолянски окръг. Той съществува до 1987 г., когато административно окръгът преминава към новосъздадената Пловдивска област. През 1999 г. на базата на границите на бившия Смолянски окръг се формира Смолянска област.
Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център, а Устово — търговски.
