03/05/2026
Климент Шопов:
На 2 май взех участие в конференцията на Patriots Network в Париж, където имах възможност да изразя позицията си по ключови въпроси за бъдещето на Европа. В дискусията участваха политици, депутати, евродепутати и активисти, сред които и Томи Робинсън, човек, който неколкократно е бил арестуван заради гражданските си позиции и който организира митинги във Великобритания с участие на над милион души.
Първо обсъдихме енергийната зависимост на Европа. Според мен ни е необходим разнообразен енергиен микс, за да запазим индустрията си конкурентоспособна и стабилна в условията на международни сътресения. Европа обаче върви в друга посока, заменя една зависимост с друга. Отказа се от въглищата, за да внася газ от Русия. След санкциите започна да внася газ от Катар и САЩ. Затвори ядрени централи, за да ги замени със слънчеви панели, произведени в Китай. Днес се говори за почти пълно разчитане на възобновяеми източници чрез програмата AccelerateEU, но отново става дума за технологии, произведени в Китай. Ние се нуждаем от диверсификация, за да намалим риска, трябва да запазим въглищната енергетика, да изградим нови ядрени мощности, да поддържаме доставки на газ и да допълним с възобновяеми източници за битови нужди.
По темата за сигурността подчертах, че е тревожен тонът на някои европейски лидери, които говорят за подготовка за конфликт с Русия. Според мен тази ескалация в отношенията между Запада и Русия доведе до конфликта в Украйна. Това мнение беше споделено от значителна част от аудиторията, която беше предимно френска, както и от други европейски политици, присъстващи на събитието. Подчертах също, че Европа няма нужда от обща армия под ръководството на военнолюбци от Европейската комисия. Европа има сериозни вътрешни проблеми, най-вече свързани с миграцията, и именно върху тях трябва да се съсредоточи. Разделено общество, съставено от културно несъвместими групи, не може да бъде основа за обща отбрана. А и ние не искаме Европа отново да бъде въвлечена във война.
В заключение засегнах темата за суверенитета и опитите на Брюксел да се намесва в националните решения. Като пример посочих миграционната криза от 2015 г. и действията на Европейската комисия срещу Полша и Унгария. Дадох пример и с България, където Комисията оказа натиск, изисквайки разяснения относно закона за забрана на ЛГБТ пропагандата в училищата. Образованието е сфера, в която ЕС няма правомощия да хармонизира законодателството, и въпреки това се упражнява натиск. Европейският съюз трябва да се върне към един от основните си принципи, субсидиарността. Това означава решенията да се вземат на възможно най-ниско ниво, а при необходимост на по високо, но с уважение към националния суверенитет. Това виждане също срещна подкрепа сред аудиторията.
Ще завърша с едно ясно послание, вярвам в Европа на суверенните нации, които си сътрудничат с уважение.
