Християндемократически клуб към ДСБ - Сливен

18/01/2026

10/11/2025

ПОЗИЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДСБ, ПРОВЕДЕН НА 8-9 НОЕМВРИ 2025 Г., ОТНОСНО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ ЗА 2026 Г.

Министерството на финансите представя бюджета за 2026 г. като балансиран и съвместим с правилата на ЕС. На хартия дефицитът е 3% от БВП, държавният дълг – 31%, а растежът – 2,7%. Зад тази номинална стабилност обаче стоят системни грешки, които подкопават устойчивостта на публичните финанси.

1. Оптимистични прогнози, прикриващи реалния риск

Министерството на финансите залага инфлация 3,5% и реален растеж 2,7%, въпреки че през 2025 г. икономиката се разширява основно заради поскъпването на стоките и услугите. Въвеждането на еврото и ръстът на заплатите ще задържат инфлацията около 4–4,5%. Така се подценяват бъдещите разходи и се поддържа илюзия за стабилен дефицит. Това дава възможност да се отлагат разходи и след това да се отпускат допълнителни средства, което ще изтласка реалния дефицит над отчетеното ниво.

2. Приходи на ръба на реализма

Очакваното увеличение на приходите с 12% спрямо 2025 г. предполага 3 млрд. лв. повече събираемост – нещо непостигано при слаб растеж. Новите мерки – двойно по-висок данък върху дивидентите, по-широк контрол върху рисковите стоки и е-системи – ще дадат ефект едва след средата на годината. Приходният план изглежда свръх оптимистичен и вероятно ще се балансира чрез еднократни постъпления и счетоводни маневри, както стана през 2025 г.

3. Разходите – мотор на инфлацията

Бюджетът за 2026 г. не ограничава, а увеличава потреблението. Вместо да охлажда икономиката, той я подгрява.
• Заплати: увеличение с 5% за всички в бюджетната сфера. При нисък растеж това означава, че държавата разширява реалния си дял в икономиката и натиска частния сектор да повишава заплатите след нея. Така се поддържа спиралата „заплати–цени“.
• Пенсии: ново осъвременяване по швейцарското правило при вече над 20 млрд. лв. годишен разход. Дефицитът на ДОО надхвърля 6 млрд. лв., но правителството не предлага мерки за ограничаване. Всяко увеличение с 1% добавя около 200 млн. лв. към разходите.
• Автоматична индексация: най-тежкият проблем. Механизмът за автоматично повишаване на минималната заплата (50% от средната) пренася инфлацията директно в бюджета. От 2026 г. минималната заплата скача с 18%, което увеличава всички индексирани плащания – обезщетения, социални помощи, пенсии. Натискът върху бюджета е 1,2–1,5 млрд. лв. годишно, без нови приходи.

Така държавата законово си гарантира, че ще харчи повече при всяка нова вълна на поскъпване. Вместо автоматичен стабилизатор, бюджетът се превръща в автоматичен ускорител на инфлацията.

4. Превишаване на законовия лимит

Разходите по КФП – 45,8% от БВП – нарушават чл. 28 от Закона за публичните финанси, който изисква, ако бъдат превишени, те да се върнат под 40% в рамките на три години. Средносрочната прогноза 2026–2028 г. обаче поддържа нива над 43%. Така изключението се превръща в правило, а законът – в декларация без сила.

5. Маскиран дефицит и „финансиране вместо разходи“

Министерството на финансите продължава практиката да отчита капиталови трансфери и вноски в държавни предприятия като „финансиране“. По европейската методология (ESA 2010) тези операции са разход. Ако бъдат прекласифицирани, реалният дефицит ще бъде между 3,5 и 4% от БВП, а не 3%. Така България рискува да влезе в еврозоната с номинално спазен, но фактически нарушен Маастрихтски критерий.

6. Дълг и лихви

Дългът остава под 60%, но расте прекалено бързо – от 24% през 2023 г. до близо 28–29% през 2026 г. Неясно защо в бюджета е посочено 31%. Това предполага скрит дългов буфер – емисии, които ще финансират бъдещи проекти без отчетност. Лихвените разходи ще нараснат с 400–500 млн. лв., което ще изисква нови заеми и ще поддържа натиск върху фискалния резерв.

7. Ефектът от еврото

Бюджетът не отчита ценовия ефект от въвеждането на еврото. Очакваният скок в цените от 1–1,5% ще увеличи номиналните разходи и временно ще свие приходите от ДДС, тъй като потреблението ще бъде изтеглено в края на 2025 г. Това може да доведе до временен ликвиден дефицит още през пролетта на 2026 г.

Заключение

Бюджет 2026 продължава модела на „управляем дефицит“ – номинално в норма, но реално подкопан от автоматично растящи разходи и прикрит дълг. Разходите за заплати и социални плащания вече поглъщат над половината от всички публични средства. В такава среда всеки номинален растеж ще бъде изяден от вътрешното потребление. България рискува да влезе в еврозоната с „европейски“ показатели само на хартия, но с реален дефицит и инфлационна инерция, характерни за хронично прегрята икономика.

Мерки:

Преди приемането на бюджета е необходимо публикуване на реална ESA-оценка на дефицита и независим стрес-тест на приходите и разходите. Без това България ще повтори 2025 г. в по-голям мащаб – с балансиран бюджет на думи и прекомерен дефицит на дела.

09/11/2025

РЕЗОЛЮЦИЯ
НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
ПП "ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ"

На заседание, проведено на 08.11.2025 г., Изпълнителният съвет на ПП „Демократи за силна България“ (ДСБ):

Констатира, че правителството и парламентарното мнозинство установяват модел и стил на управление, които застрашават основите на националното съгласие, посоката на развитие и споделени ценности. Налагането на решения по ключови за националната сигурност и икономика въпроси, взети по непублични и нелегитимни механизми с неприкрита корупционна мотивация и узурпирането на репресивната власт за разправа с политическите опоненти, уронва подкрепата в представителната демокрация, пазарната икономика и членството в ЕС. Стилът на публично говорене и на властта, и на популистката прокремълска опозиция руши базовото обществено приличие и норми на човешко общуване:

1. ПП „Демократи за силна България“ категорично няма да подкрепи предложения проект на държавен бюджет за 2026 г:

• Като изразява дълбока загриженост, че проектобюджетът, по корупционни и популистки съображения, изправя страната пред опасността да влезе в еврозоната с фискален профил, който формално изглежда съобразен с европейските правила, но фактически я поставя в риск от откриване на процедура за прекомерен дефицит още в първата година след присъединяването.

• Ще настоява за публикуване на реална оценка на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA) на бюджетния дефицит, както и за провеждане на независим стрес-тест на приходната и разходната част.

2. Потвърждава своята последователна позиция, че България трябва твърдо и без колебание да участва, заедно със своите съюзници и партньори, в налагането на санкции срещу Руската федерация, като част от общата политика в защита на международното право и сигурността:

• Счита, че промените в законодателството относно санкциите срещу Лукойл са закъснели, а във вида, недемократично наложен oт управляващото мнозинство, изключително неразумни и опасни. Правителството трябва да осигури избор на авторитетен западен оператор с доказан международен опит и безупречна репутация, който да гарантира прозрачност, стабилност и доверие в процеса и перспективи за развитие пред рафинерията, която е основен елемент на българската икономика и сигурност.

• Призовава европейските институции да предложат обща правна рамка за прекратяване на дейността на руските нефтени и газови компании на територията на ЕС, съобразена с европейските санкции срещу Кремъл и гарантираща запазване и увеличаване на производствения капацитет в ЕС. Възлага на представителя на ДСБ в ЕП да предложи мерки в тази посока.

3. Отчита нарастващата тенденция към крайна радикализация на публичното говорене в България от страна на политическите партии и техните представители от целия политически спектър и споделяйки разбирането, че политиците носят висока морална и институционална отговорност за съхраняване на приличието и цивилизования диалог в обществото, възлага на народните представители от ПП „Демократи за силна България“ да внесат проект на декларация за категорично въздържане от използване на език на омразата в различните му измерения, в това число – реторика, която дехуманизира, маргинализира и противопоставя едни на други различни групи от обществото, която да бъде утвърдена с акт на 51-ото Народно събрание.

4. Възлага на председателя на ДСБ, в качеството си на зам.-председател на Народното събрание, да сезира заместник-генералния секретар на НАТО, отговарящ за разузнаването и сигурността на Алианса и директора на Органа по сигурността на НАТО (структура, отговаряща за контраразузнавателното противодействие) във връзка с търпимостта на управляващите към руското влияние, присъствие и особено към руските пропагандни канали.

В заключение - изразява твърда убеденост, че предстоящите президентски избори през 2026 г. представляват историческа възможност за преобръщане на описаните опасни политически и икономически тенденции в полза на европейска, почтена и демократична политика.