27/05/2026
РУБРИКА "ЦЕННИ КНИГИ В АРХИВИТЕ"
Днес в рубриката „Ценни книги в архивите“ Ви представяме книгата „Кратка бългаска история” от Добри Войников, първо издание от 1861 г. Книгата е издадена в печатницата на Л. Соммер, Виена.
Книгата е запазена във фонд № 656К – Войников, Добри Попов, оп. 1, а.е. 7. За съжаление липсват титулната страница и последната кола.
С живота и делото на Добри Войников са свързани историята на българската драма и театър, развитието на музикалното и хорово дело в България, на българската журналистика, историография, граматика, педагогика, образование и др. Той може да бъде определен като енциклопедична личност, допринесъл за основополагането и развитието на всяка една от по-горе изброените сфери, както във възрожденска България, така и по-късно във вече младата българска държава, която за съжаление, поради ранната си кончина той не e могъл да види.
Добри Войников е роден на 10 ноември стар стил (22 ноември нов стил) 1833 г. в Шумен. Като ученик в класното училище, прави впечатление със своя буден ум на Сава Филаретов. Тъй като отрано остава сирак, неговия свако Андрей Хаджистоянов, който по това време бил и училищен настоятел, му обещал да го изпрати на учение в Цариград, но през 1855 г. заболява от холера и умира. Неговите братя обаче изпълняват обещаното и Добри Войноков заминава да учи в Цариград във френския колеж „Сен Беноа”. През 1858 г. се завръща в родния си град Шумен, където е поканен за учител в класното училище. Още на втората година, той поема ръководството на училището от Сава Филаретов. Тук Войников прави много нововъведения – въвежда изучаването на българската история. Тогава е нямало учебници и негова първа грижа е била осигуряването с такива. Съставял е уроците сам, като ги е давал в ръкопис на учениците, а по-късно от тези ръкописи се ражда книгата „Кратка бългаска история”, в която четем и днес актуалните слова:
„Струва ми се, че нашият народ има много по-голяма нужда да познава историята си, отколкото друг някой народ, защото при другите народи, народните им паметници и предания, мисля, да не са пострадали толкова от неприятелска страна, колкото българските – от народните ни паметници ние не виждаме днес друго освен жалостни някои останки, а народните ни предания са изчезнали като да река съвсем из паметта на народа ни! Следователно и народното чувство, което най-добре може да уварди целостта на един кой да е народ, е изгаснало въобще в сърцето на българския днешен народ!”
Той съставя учебници по история, граматика, словесност, сборници с поучителни басни. Един от най-ценните му приноси е въвеждането на нотното пеене, както и на многогласното пеене. Той е съчинявал и ученически разговори – първите му опити в театралното изкуство, които учениците са представяли на ученическите тържества.
Войников добре е владеел цигулка, китара и отчасти пиано. Цигулка е учил при унгарския емигрант Михай Шафран, който създава първия български оркестър през 1850 г. в Шумен. Войников е достоен негов ученик и по-късно, сам той бидейки учител, създава ученически оркестър, като изпълненията на оркестъра са били част от ученическите тържества.
Поради обществено-политическата си дейност - като организатор на т.нар. „млади“ в борбата за църковна независимост, като читалищен деец и оратор – неизменно в своите речи е наблягал на патриотична тематика, е принуден да емигрира в Румъния, където много българи са намирали убежище. През 1864 г. той се установява в Браила, където е поканен да бъде учител и директор на българското училище. Още на следващата 1865 г. Войников организира българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. На 11 май 1868 г., по повод честването на Кирил и Методий, в Браила е представена пиесата му „Покръщение на Преславский двор”, в която по покана на автора на театралната сцена се изявяват първите български актриси. Това са Матилда Попович (княгиня Ирина) и Александрина Радионова (царица Радослава). За пръв път в историята на българския театър играят жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). По спомени на негови съвременници, Войников се прочува с театралните си представления, не само в Браила, но из цяло Влашко. Неговият племенник Анастас Стоянов пише: „Щом се чуе, че ще се дава българско представление, от всички страни се стичаха не само българи, но и други народности да видят българския театър. Българите, с дълбоко внимание слушаха и гледаха подвизите на прадедите си, за които дотогава не знаеха нищо. Не можеха да се нарадват те на българските актьори. А Войникова, на когото се дължеше всичката слава, носеха на ръце.”
През 1866 г. в Букурещ се представя пиесата „Райна княгиня”, на което присъства и самият румънски княз Карол. Залата е препълнена, а представлението минава блестящо. Войников е викан 7-8 пъти на сцената с аплодисментите на публиката. Князът го извиква, за да му благодари за блестящата игра на трупата, а след като узнал, че представлението е с благородна цел – събиране на средства за подпомагане на българското училище в Браила, дори дал дарение.
Освен заниманията с театъра, Войников редактира и издава седмичника „Дунавска зора”, печатан в печатницата на Димитър Паничков в Браила. Вестникът е с патриотично съдържание и се чете не само в Румъния, но се пренася и в България, като колоните му са трибуна за така актуалния тогава църковен въпрос.
От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
