15/06/2026
Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „градушкари“) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е покровител на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е покровител също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата. В по-друг смисъл: „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“.
