Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в Област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември.
Географско положение и население
Септември е разположен на площ от 22,454 кв.км в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Благоприятно е транспортногеографскот
о му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от столицата на страната. Чрез живописното Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград. Населението на града възлиза на 8 648 души.
Септември е важна разпределителна жп гара. От гарата тръгва единствената функционираща теснолинейка в България. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември-Велинград-Банско-Добринище. Гарите с нормално и теснопътно междурелсие са долепени една до друга. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линията Свиленград-Калотина, има важно значение за товарните превози.
Климат и води
Септември попада в преходноконтиненталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Бистрица и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, които са неизползваеми. В село Варвара и град Белово има находища на минерална вода.
История
Септември (Загоре, Саръханбей, Саранбей, Сараньово) е наследник на старо римско селище, а след това на българско селище защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура. Старото селище пазело и входа към Чепинската котловина в Родопите. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 км западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. Ако съдим по данните, намерени в Баткунския манастир, това селище е било заселено от славяни, които му дават името Загоре. С идването на власт на османските турци (1393 г.), населеното място е унищожено и до края на 15 век вероятно не е съществувало. В края на XIV и началото на XV век със заселването на татарите и основаването на Пазарджик (1485 г.), арменски татари от Сараханска област слагат началото на ново село. Един от военните ръководители, според Стефан Захариев, Саръхан бей, оценил изгодното кръстопътно географско положение и основал село, носещо неговото име. Селото било построено върху останките на средновековно селище със звучното име Загоре, намиращо се в днешната местност Керемидпара. Според Стефан Захариев старият град е бил на четири часа и половина път от Пазарджик. В създаването му участват и българи. В стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с голямо преобладаване на българите. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи. С прокарването на жп линията Свиленград – Белово през 1873 г. в близост до село Саранбей се създава жп гара със същото име. Саранбей са се наричали и селото и гарата до 1934 г., когато се преименуват в Сараньово. След преврата на 09. 09. 1944 г. поради активното участие на населението в Септемврийското въстание (1923 г.) и големите икономически промени, селото и гарата са наречени Септември. През 1956 г. село Септември и гара Септември се сливат в едно селище.[1] През 1964 год., поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, селото придобива статут на град. От 1977 г. градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове. В града е живял известният борец против комунизма Илия Минев.
Икономика
Икономиката е слабо развита, но ключова роля играе мястото на града до магистрала "Тракия", пътя за Велинград и Банско, железопътната гара и сравнително добре квалифицираното население. Има модерна по рода си фабрика за производство на билкови продукти по рецептите на д-р Милко Тошков, притежаваща сертификати за производство по европейските стандарти.
Градът разполага с просторна жп гара, "Хеброс" Винпром, който държи челните места в България по износ на вино за Русия, действа предприятие за преработка на дървен материал "Победа" и Завод за ремонт на колооси на вагоните. Градът получи финансова подкрепа по програмата „Красива България“ и разкраси центъра си. Вагоноремонтния завод е най- голямото предприятие н града, с най много персонал и най- високи средни заплати. Във ВРЗ се произвеждат колооси и се ремонтират пътнически и товарни вагони, приемат и се изпълняват много поръчки от чужбина.
Второто предприятие, което е свързано с железопътния транспорт, е Локомотивното депо в Септември. В депото се извършват ремонти на локомотивите от серии 52-000, 75-000, 77-000, 81-000. Също така депото притежава единствения в света уникат маневрен теснопътен локомотив "Хеншел" серия 80-000.
Възстановен е и парен локомотив 609-76, който заедно с ретро вагончета се използва за атракционни пътувания. В миналото е имало проект железопътния път до Добринище да се продължи до Бяло море. Новитите международнополитически реалности дават възможност този проект да бъде реализиран — това би повишило значението на теснопътната жп линия и ще се отрази благоприятно на икономиката в град Септември.
Културни дейности
През последните години в града са изнасяли представления: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.
Народно Читалище "Пробуда". Читалище "Пробуда" - град Септември е учредено на 28 декември 1935 г. от будни и културни хора. И днес то продължава дейността си на територията на град Септември и общината, съхранява и развива всичко добро и ценно, завещано от предшествениците ни. С решение № 1542/10.07.1997 г. НЧ "Пробуда" е регистрирано в окръжен съд гр. Пазарджик. С вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел, читалището придобива качеството на юридическо лице. Читалището е вписано в регистъра на народните читалища в Министерството на културата под № 87 /11.07.2001 г. През 2005 г се чества седемдесетгодишен юбилей. Богата и разнообразна е културно-просветната дейност през всичките тези години. Към читалището сега работят:
-детски танцов състав "Септември" с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
-танцова школа по модерен балет "Яница", с ръководител Кремена Шопова
-женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.
ФТА”Загоровче”е създаден през 1985 г.
От 2003 г. съставът, се регистрира като Сдружение за музикално и танцово изкуство „Загоровче” В песните и танците на ансамбъла са представени различни етнографски области на България,богатството и красотата на нашия фолклор, съчетавайки българските ритми, колоритните костюми и неповторимата музика, които грабват сърцата на публиката.
Доказателство за това са многобройните му участия и награди от национални и международни фестивали и конкурси.
Съставът има над 1600 концерта в страната и чужбина. Участвал е на международни фестивали в Сърбия, Русия, Украйна,Турция, Кипър, Унгария , Румъния и Македония.
Носи древното име на град Септември – Загорово.
Хореографите, които са работили с него през годините са Агрипина Войнова,Милена Ламбрева и Йордан Зеленгоров,който е и настоящият хореограф на състава.Корепетитори са били Здравко Николов и Илия Чалъков.
В момента във ФТА”Загоровче” работят над 150 човека, разпределени в 5 възрастови групи.
