Visit Tuhovishta

09/09/2026

Слово на г-н Атанас Трендафилов (бивш учител и директор в Туховища през 1957 г.) по време на честването на 70 годишнината на нашето училище през 1996 г.

"Скъпи ученици, колеги и съселяни — бих казал, защото тук минаха най-хубавите години от моя живот. Във вашето село аз престоях цели тринадесет години. Първата година бях учител, след това бях директор на училището, а последната година отново бях учител.

Имам много, много спомени оттук. Но за всички не може да се говори. Не може човек и да си спомни всичко, защото оттогава мина много време. Оттук аз заминах за село Дъбница, където престоях двадесет и две години, а понастоящем съм пенсионер.

Когато дойдох тук, през 1957 година, на 7 септември, от Гоце Делчев дотук идвахме пеша. Нямаше никакъв превоз. Но не само нуждата ни е карала — нас, учителите. Ние, учителите, сме направени от друго тесто. Ние се влюбваме в децата, влюбваме се в тези малки хора, които растат и които по-късно стават различни в живота. Именно тази любов е карала и нас пеша да идваме от Гоце Делчев дотук — къде през Сатовча, къде през Вълкосел, къде през Беслен. И знаете ли колко пъти съм пял песни, когато съм пътувал? Защото, когато човек пее, той се разтоварва. Ние по този начин сме се разтоварвали тогава.

Минаха много години. Дойде рейсът в Сатовча, след това във Вълкосел и в Слащен, и когато дойде в Туховище, аз вече трябваше да напусна оттук, защото бях преместен в друго село.

За спомени може да се говори много. Ние бяхме тук първата година седем учители. Бяхме много задружни. Сега не знам как са колегите тук, но мисля, че няма да отстъпват на предшествениците, които са били тук. Толкова сме били задружни, че всяка вечер — селяните може би си спомнят — всяка вечер тук се свиреше на китара и на цигулка. Всяка вечер, без изключение. Ходехме заедно винаги, правили сме пастърма заедно, варили сме боб и не знам още какви работи. Всички заедно бяхме винаги. Сплотяваше ни тогава времето, сплотяваха ни може би трудните условия, на които бяхме тогава оставени.

Но времето се мени и ние се меняхме. Измени се много. Много години учехме тук, и в джамийското помещение. И когато вашият директор каза, че наистина — в името на господин Сандалов и на другото ръководство, на господин Фетах и другите, които бяха по онова време — ние сме ходили къде ли не, за да искаме да се направи училище. Защото виждахме, че не може в такова училище да се учи. Това училище започна да се строи през 1961 година и се построи за много кратък срок. Знаете ли какви главоболия е било? Не само училището, ами и тази сграда, която е отзад. Идваха ли тук да ни броят керемидите? А ние с господин Сандалов керемидите ги докарахме от други места по онова време.

И много, много още други спомени има, но да не си спомняме за тях. По-важно е днес в какво положение се намират и училището, и селото. Извинявайте, ще се върна малко към селото. Едно време вашето село — старите тук го знаят, младите не знаят — вашето село беше просто затрупано. Аз съм намирал къщи, които имаха кожи вместо стъкла. Мога да ви цитирам имена, но не е хубаво. Това показва, че хората тогава бяха бедни. Но времето минаваше, те забогатяваха, оформяха се като добри граждани на нашата страна.

Училището, в което се намираме сега, може би е изменено отвътре — не съм влизал — но аз си го спомням като китна градина. Ние тук бяхме направили алеи, които още стоят, разбира се, поправени с още много труд. С началните ученици — вижте колко са малки тези деца — с началния курс всеки ден работехме в трудовите часове, извън учебните часове сме работили, за да подравним тук и да направим нещо горе-долу. Всичко това е подравнено на ръка. Отзад, когато равнявахме, тогава вече имаше булдозер — правеха пътя — и хващахме по нещо такова. Но тези по-големите, вашите майки сега, вашите бащи, си спомнят колко труд са дали тук, на това място, за да се подравни, да заприлича горе на един двор.

Аз много се вълнувам и не искам повече да ви отнемам от времето. И съм много благодарен на колектива на училището, който ме покани днес тук, за да видя отново тези хора, с които съм прекарал толкова хубави дни. Те ме уверяват, че моето име наистина се споменава тук, във вашето село. Аз съм сигурен в това. Защото много престоях тук, много дадох за вашето село, и с никого, по никакви причини, при никакви обстоятелства досега не съм имал ежби или нещо друго, да съм накърнявал някого, и така нататък.

Благодаря още веднъж на вашите учители и много се радвам. Като ми каза директорът, че колективът е почти от селото — аз ще имам възможност да се запозная кои са тези млади хора, защото не ви познавам, младите. Старите, които съм ги учил, ме срещаха и ме познават, но аз някои от тях вече не познавам. Вие знаете, времето заличава спомените, но когато се възобновят наново, те пак придобиват нов вид. Благодаря ви много. Много съм развълнуван."

05/09/2026

На 8 ноември 1996 г. в село Туховища се събраха хора, които не бяха се виждали от години. Бивши учители, бивши ученици, родители, гости от Сатовча и Благоевград. Събраха се, за да отпразнуват 70 години училище.

Господин Маламишев от Общинска администрация — Сатовча, каза нещо, което не може да се забрави:

„Възникнало през 1926 г. като слаб лъч светлина сред неграмотността, мрака и невежеството, то се утвърди като ярка крепост на българския дух в Западните Родопи."

И ето днес, 100 години по-късно, тази крепост още стои. Това не е просто юбилей. Това е доказателство, че едно малко село може да създаде нещо трайно — нещо, което надживява поколения.

По случай 100-годишнината извадихме, реставрирахме и споделяме тези снимки защото вярваме, че колкото повече се отдалечаваме от един момент, толкова по-ценен става той.

01/09/2026

Ето че септември настъпи, месецът на училището. Ако не успяхте да изгледате целия запис от честването на 70-годишнината на училището, публикуваме приветственото слово на директора — г-н Меджитов. От него ще научите за историята на училището и за трудностите, които то е преодоляло по пътя към своята 100-годишнина.

8 ноември 1996 г.

"Всички ние — учителите и учениците от Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ — ви приветстваме с добре дошли в село Туховище и изразяваме сърдечната си благодарност, че заедно с нас ще споделите радостта от днешния 70-годишен юбилей. За пръв път в своята 70-годишна история на училището тук се събират интелигенцията на селото, бивши и настоящи учители и ученици.

През месец септември 1926 г. в село Туховище официално е открито първоначално българско училище. Не съществуват данни преди това да е развивана просветна дейност под различни форми. Училището се превръща в място за задоволяване на потребността на хората от знание, за просвещение и усвояване на българското четмо и писмо, на българската писмена и устна реч.

В исторически план 70 години не са дълъг период, но за село Туховище това е период, свързан с промяна в материалния и духовния живот, с промяна в социалната структура и културните потребности. Промените в начина на мислене и социалната психика са неделимо свързани с развитието и успехите на просветното дело в село Туховище — с разностранната и ползотворна културно-просветна дейност на учителите от различни краища на България.

Несъмнен интерес за нас предизвиква въпросът къде, кога и как точно започва училището преди 70 години и как продължава неговото развитие днес. Основател на първото българско светско училище в село Туховище е Никола Маринов — роден в село Ичера, Сливенска околия, който по стопански начин, с активното участие на местното население, е построил първата училищна сграда, като през учебната 1926/1927 година записва първите ученици.

Никола Маринов, заедно със съпругата му Анка, също учителка, прекарва тук три години — до 29 ноември 1929 година, когато поради семейни недоразумения Никола Маринов слага край на живота си. А съпругата му остава до края на учебната 1929/1930 година. Тленните останки на първия учител Никола Маринов са заровени в училищния двор. По-късно гробът му е ограден с бели каменни плочи, а през 1988 година тленните му останки са издирени и символично погребани зад паметната плоча в двора на днешното училище.

Първите апостоли на българската духовна просвета сред местното население са учителите Никола Маринов, Анка Маринова, Иван Тодоров, Събка Пеева и други. Трудът на учителите през първите години е съпроводен с много лишения, свързани с лошите битови условия, с трудностите по прибиране и задържане на подлежащите ученици, което обуславя и голямото текучество на учителите.

До учебната 1949/1950 година училището е начално. Отделенията, в зависимост от броя на учениците, са били слети или са съществували поотделно. От учебната 1950/1951 година училището е преобразувано в основно — до 6-и клас. Това е нова придобивка за хората, тъй като дотогава учениците след 4-то отделение са пътували до село Слащен, а това е давало негативно отражение както върху посещаемостта, така и върху успеха и възпитанието на учениците.

Като основно училището съществува до учебната 1958/1959 година, когато поради намаления брой ученици прогимназиалният курс е закрит. Училището вече не разполага със собствена сграда и учебните занятия се водят в други помещения, крайно неподходящи за учебно-възпитателна работа. През периода 1950/1951 – 1957/1958 година всички класове съществуват самостоятелно; няма слети паралелки.

Нуждата от ново училище става все по-остра. Хората с радост говорят за новото училище, което да даде простор за своите питомци. Пет години училището не разполага със собствена сграда. За построяването на сегашната училищна сграда през 1962 година следва да отдадем заслужено признание на господин Сандалов от селото, по това време председател на общинския съвет село Слащен, както и на директора по това време господин Атанас Трендафилов, които са използвали своето влияние пред висшестоящите инстанции и са съдействали за построяването на новото училище в село Туховище — най-голямата и просторна училищна сграда в Чеча. Училищната сграда е построена за рекордно кратък срок — една година, с активното участие на местното население.

От учебната 1967/1968 година в село Туховище отново е открита прогимназия. Обособява се основно училище — от 1-ви до 7-и клас, като учениците в 8-и клас продължават да се учат в село Слащен. Това продължава до учебната 1974/1975 година, когато е открита и 8-класна паралелка — налице е още една придобивка за селото. Като основно училището съществува и до днес.

През всичките тези години в училището са работили много учители — редовни и нередовни, от различни краища на страната. Почти ежегодно се е сменял учителският състав. За съжаление, въпреки явните възможности на учениците и опитите на някои от местните хора да изучат децата си, резултат все още няма — с малки изключения, по-голямата част от завършващите основно образование не продължават в по-горна степен учебно заведение. Първите плахи опити за масово продължаване на образованието са направени през 1975 г. — и то само от момчета. Причините за изоставането в сравнение с останалите села по отношение на завършено средно образование са както от религиозен, така и от финансов характер.

За отбелязване е обаче фактът, че през последните 10 години настъпи истински бум в обезпечаването на училището с местни редовни учителски кадри. В момента училището ни е едно от тези, обезпечени с редовни учителски кадри по всички общообразователни и по-голямата част от така наречените технически предмети.

На сегашната училищна сграда са правени подобрения и разширения и днес всичките девет паралелки се обучават на две смени. С активното съдействие и финансова помощ на Народна просвета — село Сатовча, през 1987 година бе построен един от най-просторните и добре оборудвани ученически столове в общината.

Нашите усилия за в бъдеще ще бъдат насочени към поддържане на сегашната училищна сграда, която с годините все повече се амортизира. Средствата, които се отделят за това в днешните тежки икономически условия, в които се намира страната, са все по-скъдни. Усилията ни като училище и колектив са в посока на утвърждаване на демократичните принципи в училище, опазване на училищното имущество, трайно овладяване на знанията и дисциплина в училището и извън него.

Училището като институция е оцеляло през годините. Ще оцелее и при сегашните трудности. Всеотдайният труд на учители и ученици е гарант, че просветното дело в село Туховище има сигурно бъдеще.

Честит 70-годишен юбилей! Високи творчески успехи на всички учители и ученици!"

29/08/2026

По случай невероятната 100 годишнина на нашето скъпо училище, започнахме дълга архивна работа. Изровихме старите ленти от тържеството по случай 70-годишнината, заснето на 8 ноември 1996 г. С помощта на новите технологии възстановихме снимките, върнахме цветовете, и се постарахме да останем максимално верни на оригинала. Нито един детайл не е измислен. Всичко, което виждате, се е случило в онзи ноемврийски ден, преди 30 години.

Този хубав ден имаше деца на сцената, облечени за празник. Имаше учители с блясък в очите. Имаше хора, дошли от цялата страна, бивши ученици, бивши учители, хора, за които Туховища е белязало живота. Събрани за 70-годишнината на училището.

Векът от 1926 – 2026 г. не е просто число. Това е живот на цяло село. Това са поколения деца, влезли в тези врати без нищо и излезли с нещо, което никой не може да им вземе. Това е история, която заслужава да бъде разказана.

Тази публикация е по инициатива да честваме единият век на нашето мило училище. Ще споделим още архивни материали, истории и спомени от историята на училището ни и на цялото село. Следвайте страницата, предстои още много.

Разпознайте лицата, кажете от кой випуск сте, разкажете случка от времето, когато вие или вашите родители са учили в Туховища. Всеки коментар е камък в историята на 100-те години и тя се гради заедно.

26/08/2026

Настъпва скоро септември и с него идва връщането на училище. Само че тази година това завръщане ще е много по-специално. През 2026-та, училището в Туховища навършва 100 години от създаването му. Това е невероятно постижение, до което много малко народни и световни училища са стигнали. Малко родопско селце с непрекъснато обучение вече цял век! Истинска гордост.

По случай уникалният юбилей и гордостта, с която посрещаме 100-те години на нашето училище, ще ви зарадваме идните дни с няколко изненади. Последвайте ни, за да не изпуснете нищо!

Припомнете си и честването на 70-тата годишнина на нашето училище през 1996 г.

В записа ще чуете бившия директор г-н Атанас Трендафилов да разказва как през 1957 г. е идвал пеша от Гоце Делчев до Туховища, защото нямало никакъв превоз. И как по пътя е пял песни, за да се разтовари.

Кои деца разпознавате в записа и от кой випуск сте вие?

Recording of the 70th anniversary of the primary school of Tuhovish...

30/07/2026

Миналото сякаш се усеща по-далечно, когато е запечатано в черно-бяло. За да го доближим до вас и да не изглежда толкова далечно, възстановихме тази снимка на село Туховища от 1942 г., като ѝ вдъхнахме нов живот с цветове.

Много от тези къщи са живи примери за автентична възрожденска архитектура. Именно поради тази причина село Туховища е посочено като едно от местата, където този тип къщи все още се съхраняват.

Голяма част от къщите на тази снимка и днес стоят на същите си места и са част от културното наследство на селото.

Знаете ли откъде е направена тази снимка и кои къщи разпознавате на нея?

05/03/2026

Туховищкият клин е повече от ястие – той е традиция. Приготвян с диви зелении и царевично брашно, печен бавно на жив огън, този вкус разказва историята на планината.

01/03/2026

Честит 1-ви март! Поля и ливади, обсипани с цветя – Туховища е пъстра картина през пролетта и лятото. Красота, която радва очите и успокоява духа.

Снимки: Ники Николова

25/02/2026

Туховища е дом на десетки видове птици, които изпълват въздуха с живот и песен. Това е идеално място за наблюдение, тишина и връзка с природата.

Снимки: Ники Николова