Вълната е морето - Вилигис Йегер

Вълната е морето - Вилигис Йегер Тази книга е за нас.

13/01/2014

- Можете ли на този фон да говорите и за вашите собствени преживявания?

Вилигис Йегер: Искам да ги оставя да се влеят в преживяванията на онези, с които вървя по пътя. При това не бива да забравяме, че описанието е винаги послешно. Затова и непрекъснато се среща думата „Аз”, макар че в преживяването няма никакво Аз. И така:
„Празнота, която не е празна, от която идват звуци, цветове, чувства и мисли. Това е мета- или супракосмическа празнота. Азът и празнотата са се слели. – Празнотата, божествеността, „нада” може да означава и обилие. Това е обилие, което е бременно с всички възможности. То съдържа всички потенции и е произход и творение. – Пристигнал си, у дома си си, нищо не ти липсва. Смях, но това не е да смееш на нещо, а просто смях. – Щастие, но това не е да си щастлив от нещо. Безгранична любов, но не „аз те обичам”. По парадоксален начин обаче няма нито любов, нито омраза, нито живот, нито смърт, нито Ти, нито Аз, няма граници, нито пространство, нито време. – ТО се съчетава с лекота, саморазбираемост и свобода. – Всяка полярност е премахната. Нищо не е абсурдно, напротив, всичко се разбира напълно от само себе си. Там има биене на барабан. Звуците капят като перли от нищото и изчезват. Няма вътрешно, няма външно. Глътка сок, има го само този интензивен вкус. – Вървеж, само тази стъпка. ТО върви. ТО гледа, То чувства, да, дори толкова противоестествено изглежда това: ТО мисли. Мислите също прокапват като перли и после се загубват.”
Това е моето преживяване, но това преживяване се разкрива във всичко онова, което излагам тук и което съм записал. Затова думите ми често звучат необичайно. Затова и понякога ги разбират погрешно. Те идват от друго ниво. Когато казвам това, то няма нищо общо с някакво елитарно съзнание. Но и не бих могъл да говоря другояче, без да се отрека от преживяването си.

09/01/2014

- Как можем да разбираме това?
В.Й.: Бог и човек се съотнасят помежду си като златото и пръстена. Наистина това са две съвсем различни реалности. Златото не е пръстен, а пръстенът не е злато. Но те мога да се срещнат само в един златен пръстен. Те са съ-съществуващи. Златото се нуждае от форма, за да се прояви, а пръстенът се нуждае от материал материал, за да стане видим. Те са Не-две. Златото се разкрива като пръстен. Така Бог се разкрива като човек. Те могат да се проявят само заедно. За мене това е смисълът на инкарнацията на Иисус. В нея е трябвало да стане видимо, че всичко представлява инкарнация. Божия, от кварките и лептоните до чисто духовните форми, за които нямаме никаква представа. Ние сме „богочовеци”. Мога да кажа също: Бог се е манифестирал като човек.

09/01/2014

- Следователно, за да преживеем сами непосредствено онова, което наричаме Бог, би трябвало да излезем от църковния мрак и да се осмелим да застанем под открито небе?
В.Й.: Не смятам, че за нас има едно Божествено отвъд всякаква структура и пречупване. Не мога да опозная нищо, което не би било фасета на Едното. Първата действителност е винаги всичко. Бог съществува като форма и като не-форма. Също колкото малко е познаваема светлината без Осветеното от нея, няма Бог без форма. Където нищо не е осветено, не виждаме и светлината. Да, нещо повече: днес знаем, че онова, което наричаме "Осветено", в действителност не е нищо друго, освен сноп светлина. Другояче казано: въобще съществува само светлината. И светлината се проявява, като озари себе си. Точно същото е и с Бог. Съществува само Бог, защото сам Бог е битието. И всичко, което съществува, е проявление на битието, сноп битие, така да се каже. И това е, което изпитва мистикът. Той изпитва не чистия, големия Бог отвъд религиите - той не застава пред вратата на църквата и не гледа в слънцето. (Би си унищожил зрението, както казва Платон в своя мит за пещерата.! Той по-скоро изпитва това, че всичко, включително и самият той, е явление Божие - сноп божествено битие. Космосът е епифания Божия. - Затова истинската мистика надхвърля и учението за кармата. Причината и следствието са начини за проявление на Божественото. Ако би трябвало да има прераждане, тогава е вярно следното: преражда се винаги само този божествен принцип. Но нито мистиката на Изтока, нито тази на Запада говорят за прераждане. Тук и Сега е безвремевият миг Божи. Преди известно време някой ме упрекна, че деградирам човека до един вид бойлер. Той не беше разбрал, че ние сме и онова, което преминава през него.

09/01/2014

...религиите са като красивите, пъстри прозорци на една църква. Те дават определена структура на светлината, която преминава през тях. Ако не свети никаква светлина, са матови и не казват нищо. Затова светлината е действително решаващото. Светлината обаче не може да видим с очите си. Тя става видима само когато се разпадне на цветове и се структурира. Същото е и с религиите по отношение на божественото. Те дават на Непонятното понятна структура. Цената, която религиите трябва да платят за това, е редуцирането на Божественото до един отрязък от неговия спектър. Да смятаме този отрязък за цялото би било глупаво. Също толкова глупаво, както да вярваме, че стъкленият прозорец би имал своя собствена способност да свети независимо от светлината, която пропуска. Обратното обаче е също необходимо да видим, а именно че светлината трябва да се пречупи на своя спектър, ако иска не само да се яви, но и да се прояви. Бог се проявява в религиите. Но той никога не може да бъде преживян в тях в цялата пълнота на неговата светлина, ако те не са отворени за преживяването.

09/01/2014

Само като се отпуснеш, стигаш до винаги настоящата, непомрачена от Аза действителност, никога чрез правене. Ние, християните, сме по-склонни да си печелим рая чрез добри дела.

07/01/2014

Нирвана не е разтваряне в една обща каша. Нирвана е преживяването на Тук и Сега, а не състояние в далечно бъдеще.

07/01/2014

Значи необходимо е да следваме прочутите думи на Витгенщайн: „За което не сме в състояние да говорим, за него трябва да мълчим”?

Единственият изход, който ни се предлага, са, както казахме, метафорите, сравненията и образите, за които е ясно, че не предлагат нищо повече от приблизителност. Аз обичам да използвам следното сравнение: ако си представим Първата действителност като безкраен океан, тогава ние сме нещо като вълните в това море. Когато вълната усеща: „аз съм морето”, тогава все още имаме две неща: вълната и морето. В мистичното преживяване обаче се надхвърля и този дуализъм. Азът на вълната изтича и на негово място морето се усеща като вълна. То се усеща в единството на двете и като единство на двете. Тази крачка мистикът не извършва, ТЯ ГО СПОЛИТА. Той вече не разглежда действителността като свое отсрещно, сякаш отвън, а усеща действителността отвътре. Ако продължим сравнението: той узнава: всичко е едновременно вълна и океан. Всичко е форма на израз на тази единствена действителност, съществува и абсолютна свързаност с всичко. Морето е всички вълни, а всички вълни са единство. Всичко е космос, и всичко в космоса е манифестация на все същото космическо битие. Това обаче мистикът изпитва тъкмо защото всички различия между него и манифестациите на битието изчезват. Мистикът не е отвъд Бог и свят. Мистикът е Богът и светът, неделимо Едно. Затова напрежението между двата полюса не се премахва. То е напрежението между единия край на една пръчка и другия. То е напрежението между вълната и морето, между клона и дървото. Ето защо Бог и човек не се и равнопоставят. Морето се разкрива като вълна. Наистина можем да описваме различно морето и вълната, но тяхната същност е водата. Ръката има две страни.Който я погледне с разума си, трябва да разгледа едната страна след другата. Отвътре двете страни се усещат като Едно. Ето защо това е преживяване едновременно на абсолютна празнота и тотална пълнота.

23/10/2013

- Пред прага на една духовна ера ли се намираме?
- "Човекът на бъдещето ще бъде мистик." Ако разбираме това пророчество на Йоахим от Фиоре, аз съм напълно съгласен. Аз обаче не обичам да правя спекулации за идните хиляда години, но - за да отброя малко по-дребни монети: считам, че 21 век ще бъде век на метафизиката. При това движещи сили няма да бъдат философите и теолозите, а представителите на природознанието. Защото те са, които единодушно сочат към една действителност, която вече не можем да докажем рационално - другояче казано: те сочат към онова, което всички религии досега с пълно право са наричали Бог. Фактически ние се намираме в ситуация на огромен прелом. Предчувствам, че се намираме в началото на ускорена еволюция на нашия вид, за която още не може да се види накъде ще ни отведе.

12/10/2013

Вилигис Йегер: Религията е нашият живот и изпълнението на живота е истинска религия. Бог не иска да бъде почитан, той иска да бъде преживяван.

07/10/2013

Кои са най-важните сходства между платоническата философия и мистиката?
- Най-важното сходство виждам в познанието, че няма пропаст, разделяща Бог и свят, а че светът не е нищо друго, освен явление на Божественото - и че съответно спасението не бива да се разбира като прокарване на мост над тази пропаст, а като пробуждане за истинното същество.

14/09/2013

Искате да кажете, че самият Иисус не е претендирал, че е спасителят, изкупителят, избавителят, а че тези названия са теистични интерпретации на неговото дело?
- Иисус сигурно понякога е подкрепял теистичното тълкувание на неговия живот и неговите ученици. Това е естествено на езика от неговото време. Във всеки случай решаващото е, че християнството се е натоварило с тежка ипотека с теологията на спасението, която съвсем не идва от Иисус, а по-скоро е била въведена от Павел. От една страна, защото днес вече почти не е възможно да втълпиш на някой просветен човек, че преди 2000 години един човек е умрял на кръста, за да изкупи вината ни. И от друга страна, защото подценяването на земния свят се е съчетавало с едно презрение към тукашното, с което днес вече не можем да се помирим: презрение към земята, природата, жената, тялото, сексуалността и сетивата. Съзнавам крайността на думите си. Но като погледна назад, към двете хилядолетия християнство, ми се струва, че в тях все пак има много истина...
Както в другите религии, и тук първо изкопават пропаст между Бог и свят и после обещават преодоляване на тази пропаст с отречение и жертвоприношения, както и настъпващото по-късно спасение.

09/09/2013

През хилядолетията преди всичко европейският хуманизъм е бил този, който е предлагал универсален ценностен ред. Но хуманизмът се дискредитира. Преди известно време философът Петер Слотердайк го подложи на остра критика. Той разкритикува хуманизма за това, че не е успял да ни направи същества, които отговарят на собствените си етични претенции. Ето защо той апелира да намерим нови правила за "човешкия парк" на бъдещето. От това ли се нуждаят хората днес?
Зад думите на Слотердайк стои тревожният въпрос накъде отива видят хомо сапиенс, чиято незрялост е очевидна. Нито религиите, нито екзистенциализмът успяха да превърнат човека в по-добро същество. Нито в своята антична форма, нито в християнската, нито в просвещенската си форма хуманизмът не разви значително човека. По-скоро, изглежда, стана обратното. До този извод ни водят поне събитията от двадесети век: след Сталин, Хитлер, Мао, Пол Пот - и това са само най-известните имена, събрани около презиращите човека системи, след всички племенни борби в Африка, след обединяването на безброй хора в Латинска Америка и нарастването на престъпността в целия свят човекът вече не може да се изплъзне от въпроса що е всъщност humanum "Човешкото". Пред лицето на този колосален провал на хуманизма през 20 век въпросът за формирането на човека трябва да се зададе отново. В това Слотердайк е прав. Ницше - на когото той се позовава - впрочем е видял това още преди сто години. В "Тъй рече Заратустра" той сравнява младежката възраст - а ние можем да отнесем това сравнение към целия си живот - с камилата: търпеливо застава на колене и позволява да я натоварят. После се изправя несигурно и понася товара си през пустинята. Там се превръща в лъв. Колкото повече се е влачила, толкова по-силен става лъвът. И после лъвът трябва да убие един дракон. Името на дракона е "Ти трябва!". След като този дракон е убит, лъвът се превръща в дете, което се развива в онова, което е то в най-съкровените си глъбини. Така Ницше се опълчва на свещениците и училището, които уж притежават монопол над възпитанието. Това не означава омаловажаване на възпитанието и възпитателите. По-скоро е ОТЧАЯН ВИК, ЧЕ НЕ СМЕ УСПЕЛИ ДА НАПРАВИМ ОТ ЧОВЕКА ЧОВЕК. Той констатира силен дефицит във възпитанието на човешкия род чрез религията, теологията и философията, чрез училището и политиката. Този дефицит води днес до въпроса за смисъла на възпитанието изобщо. Има ли възможности за социализиране на човека, които осигуряват действително достоен за човека съвместен живот?..
Разумът ни е покварен от застрашителен за живота егоцентризъм. Намираме се в задънена улица, в която ни вкара хипертрофията на рациото, съчетана с един разрушителен нарцисизъм.

Address

Русе
Ruse
7005

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Вълната е морето - Вилигис Йегер posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category