Възраждане - Русе

16/06/2026

113 години от Първата национална катастрофа за България!
16 юни 1913 г. -Денят на престъпното безумие!

Трудно и страшно е да се чете, или да се пише за страшната 1913 г., може би най-страшната година в най-новата история на България. Година жестока, изпълнена с трагични събития и зверства, нечувани зверства над българите в Одринска и Беломорска Тракия във Вардарска и Егейска Македония. Прочетете книгата „Разорението на Тракийските българи” на проф. Любомир Милетич! Книга описваща страшните дни!

Балканската война завършила триумфално. Ако историята свършваше през 1912 г. – прекрасно. Но времето продължавало своя монотонен ход безспирно, накъде ли…

България е в невероятен триумф, след блестящи военни победи,на младата ни държава,победена е Турция, Фердинанд е великодушен към пленения Шукри паша. Според Лондонския мирен договор империята отстъпвала на победителите всичките си владения на Балканския полуостров на запад от линията Мидия на Черно море до Енос на Бяло море, леле колко много земя и то предимно населена с българи.
Но, съюзниците Сърбия и Гърция, които завладели по-голямата част от Македония, изобщо нямали намерение да я делят с България. Македония… Тази Македония! Бившите ни съюзници започнали да изтикват на преден план идеята всеки да получи онова, което неговата войска е завладяла. Леле, каква несправедливост, ние се бихме, а те ни ограбиха. Ами като не мислите, защо не отвоювахте първо Македония и Беломорието, а после сите заедно, съюзници де, да пуцате срещу Цариград. Де ви е бил акълът, управляващи на България?
Липсата на категоричност в клаузите на Лондонския мирен договор също не предвещавало нищо добро.

Великите сили от своя страна вече се готвели за голямата война и арбитърът на ново заформената Балканска каша Русия вече с нов фаворит и това била Сърбия.

Положението ставало страшно за България,само месеци след приключването на първата война, отново замирисвало на нови военни действия. А България този път била сама срещу готови да я разкъсат, смачкат и унищожат съседи. На никой не пожелавай такива комшии. Но вината за последвалите събития си е само българска.
Станалото – станало, България все пак получила голяма част от Източна Тракия, Беломорска Тракия и значителна част от Егейска Македония и територията й ставала близо 170 000 кв. км. Те ти цяла Странджа, равна и богата Тракия, Бялото море, Родопа, Драмското, Сярското и Вардарското поле и още. Луда работа, никой не помислял и спомнял за Чаталджа, за десетките хиляди покосени от холерата, за уморената българска армия, изнесла основната тежест на войната срещу Турция, липсата на съюзници, недостига на достатъчно добро оръжие и кадрови състав.

Нашите близки доскорошни партньори се съюзили,
прегърнали се за обща подялба на Македония, а българите кучета ги яли. Румънци и турци също се ослушвали, чакали сгоден момент да заръфат части от България. И този момент дошъл. О Боже, защо си наказал България с глупави, безотговорни политици, военни и управници. Цар Фердинанд I – това наказание за България, на 16 юни 1913г. чрез своя помощник – главнокомандващ ген. М. Савов дал заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, а те само това чакали и от своя страна предприели офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединила и Черна гора. Станало страшно – касапница за България и българите. През тази година омразата се настанила трайно на Балканския полуостров и си стои тук и не мърда и до ден днешен.
Това престъпно безумие на българските управници си е направо крахът на България като държава, която може да изисква сериозно отношение към себе си, включително и от собствените си граждани. Започваш война, за която си абсолютно неподготвен. Кажи-речи само благодарение на морала и героизма на войската спечелваш толкова, колкото не си и очаквал

– при това напълно достатъчно, за да се развие държавата като мощен стратегически и икономически фактор в югоизточна Европа. И да го профукаш… Каквито и отстъпки да биха били направени в името на запазването на крехкия мир между съюзниците, пак позициите на България в навечерието на задаващата се голяма война щяха да бъдат съвсем, съвсем различни. А България с армия победителка ще да се огледа, ослуша и да сложи тогава оставащите части от Македония на кантара, а до това нещо оставало само една година.
Профукано било и още нещо, дори по-важно. Никога повече националният морал и енергия не достигат такъв висок заряд. Сринат е енергийният потенциал на нацията. А това, както проличава през изминалите оттогава години, е невъзстановима загуба. В резултат на това „престъпно безумие“, България губи завинаги територии, населявани от векове с българи, защото те за кратко време са обезбългарени, а обикновените българи от Тракия и Македония изживяват страшни мъки. Кой ги е наказал, Господи?
Времето неумолимо следвало своя ход… Страшното лято на 1913-та дошло… Смъртта започнала жътва по българските земи. И пак обикновеният български войник и офицер опазили все пак честта на България.

Офанзивата на нашите съюзници била спряна, Българската армия постепенно започвала да надделява след кръвопролитните сражения при Пирот, Царево село /Делчево/, Княжавац, Кочани, Калиманци – новата Шипка и Кресненския пролом. Но за съжаление на 27 юни във войната се включва Румъния, усетила че България е на ръба на пропастта и някой трябва да я бутне. Като на парад власите прекосили северна България. А за да е пълна трагедията, във войната се намесила и Турция на 30 юни, дори без да обявява война на България. Защо ли пък да обявява, насреща и нямало никой. Цяла Източна Тракия била на тепсия и страшното започнало. В Северна и Южна България българска войска… нямало. А ако турските части били продължили своето предвижване по долината на Марица на север, можело да срещнат румънците някъде около София. Какво щеше да стане тогава с нова България – просто не е за мислене, добре, че не е станало, или им е държало влага от здравия пердах от миналата година, защото раненият лъв е най-страшен.
Наистина, престъпно безумие било да имаш четирима противника едновременно и за водиш война срещу армии с обща численост над 1 250 000 души.

България слага оръжие и е принудена да иска мир. Тя първа изпраща свои пратеници на Букурещката мирна конференция на 28 юли /10 авгусг 1913г./, която се превръща в унизително изнудване. Въпреки огромния принос на България за победата над Турция през Балканската война, сърби, гърци и румънци се държат арогантно с българите. Какво било изявлението на сръбския делегат Спалайкович, след като ген. Фичев му отбелязал, че Сърбия не бива да настоява за твърде несправедлив мир, защото се нуждае от българското приятелство в геополитически план. Ето и „братските“ думи на сърбина: „Ние не искаме вашето приятелство. Ние искаме с вас една граница, която да бъде до гърлото ви като един юмрук, с който можем всякога да ви строшим челюстта.“
След Букурещкия миен договор в България с огромно прискърбие разбират, че се е случило страшното –повечето българи в Македония остават под чужда власт. През следващите години българите останали извън пределите на България са подложени на унищожителна асимилация. След Цариградския договор 16/29 септември (уточняващ границите на България и Османската империя в Източна Тракия) България е загубила по-голямата част от завладените през Първата Балканска война територии и десетки хиляди тракийски българи завинаги напускат родния край. Добруджа е изцяло окупирана от Румъния. Малка утеха за българите остава излазът, който получават на Беломорието – излаз, който едва шест години по-късно ще бъде загубен…
Освен териториалните загуби в двете войни България дава и скъпи жертви – 48 000 войници и офицери не се завръщат от фронтовете.

15/06/2026

Преди една година, в дните около Видовден, заедно със съратниците от парламентарната група на Възраждане изкачихме връх Каймакчалан (2524 м.), едно от най-свещените места в българската военна история, днес на границата между Македония и Гърция.

Изкачването не беше случайно. В дните около Видовден всяка година отбелязваме годишнината от създаването на Възраждане, политическа сила, родена от здравите ядра на дълбоките български народностни пластове и създадена да отстоява българския национален интерес, историческата памет и държавния суверенитет. Затова избрахме именно Каймакчалан, място, където българският войник е оставил една от най-светлите и героични страници в историята на нашето Отечество.

През септември 1916 г. на Каймакчалан се водят едни от най-кървавите сражения на Солунския фронт през Първата световна война. Българските части от 11-та Македонска пехотна дивизия в продължение на дни отблъскват ожесточените атаки на многократно превъзхождащ противник. Боевете са толкова ожесточени, че върхът неколкократно преминава от едни ръце в други, а всеки метър земя е платен с кръвта на български воини. Хиляди български войници и офицери остават завинаги по склоновете на Каймакчалан, защитавайки не просто стратегическа позиция, а честта на българското оръжие, достойнството на своя народ и националния идеал на България.

Каймакчалан не е просто планински връх. Той е символ на саможертвата, воинската доблест и непоколебимия български дух. Символ на поколения българи, поставяли дълга към Родината над собствения си живот и доказвали с делата си какво означава да служиш на България.

Днес, година след това изкачване, тези снимки ни напомнят не само за преживяното заедно, но и за нашия дълг към Отечеството и общата ни историческа памет. Защото народ, който забравя своите герои, е обречен да загуби и своето бъдеще. Наше задължение е да пазим спомена за онези българи, които дадоха живота си за Родината, и да предаваме на следващите поколения уважението към тяхната саможертва, доблест и безпримерна вярност към България.

Поклон пред героите на Каймакчалан!

Вечна памет на българските воини, загинали за свободата, честта и бъдещето на България!

Да живее България! 🇧🇬

15/06/2026

Всеки е чувал израза "Ще дойде Видовден", чийто смисъл е, че за всяко дело има отплата, всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.
Оттук е и изразът:
"Ще дойде Видовден" - времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършените прегрешения.

12/06/2026

С дълбока скръб и неизмерима болка съобщаваме, че след тежко и продължително заболяване ни напусна нашият скъп приятел, съратник и брат

АТАНАС КРЪСТЕВ

(1981 – 2026)

Наско беше сред хората, които стоят в основите на нашето общо дело в Русе. Още от първите дни, когато имахме само ентусиазъм и почти никакви ресурси, когато извървявахме пеша километри и разнасяхме материали в малките часове на нощта, когато кампаниите се водеха от шепа убедени хора, той беше неизменно до нас. Тих, скромен, отдаден и винаги готов да помогне.

С труда, таланта и времето си Наско допринесе безвъзмездно за успехите, които постигнахме заедно. Обработи десетки видеоматериали за първите ни кампании, вложи безброй часове работа и енергия, без никога да очаква отплата. Никога не търсеше признание и никога не настояваше за позиции или привилегии. Имаше пълното морално право да заеме челно място сред нас, но предпочиташе да остане верен на себе си. Скромен, честен и всеотдаен човек, за когото каузата и приятелството винаги стояха над личната изгода.

Като талантлив електроинженер Наско мечтаеше да се развива професионално и да реализира своя потенциал. Именно това желание го отведе в Холандия. Там, далеч от родината и близките си, съдбата го изправи пред най-тежкото изпитание. Коварната болест прекъсна плановете и мечтите му, но не успя да пречупи неговия дух, достойнство и воля за живот.

До последно Наско водеше битката си със същата сила на характера, с която посрещаше всички предизвикателства в живота. Неговото голямо и любящо сърце продължи да се бори дори когато тялото му вече нямаше сили. Отиде си твърде млад. Едва на 45 години.

Загубихме човек с огромно сърце, неизчерпаема доброта и неподправена човечност. Загубихме приятел, от когото можеше да се научи много. Загубихме съратник, на когото винаги можеше да се разчита. Загубихме човек, готов да подаде ръка и на бедния, и на богатия, без да дели хората по положение, възможности или убеждения.

За всички нас той ще остане пример за вярност, чест, трудолюбие и братство. Споменът за него ще живее в делата му, в общите ни преживявания и в сърцата на всички, които имаха щастието да го познават.

Отиде си един млад човек, изпълнен с воля и ентусиазъм за живот. Човек, който беше истински Другар. Истински Брат.

Светъл да е пътят ти, Наско.

Ще се видим там горе.

Вечна и светла да бъде паметта ти.

Поклонението ще се състои в неделя от 10:30 ч. в Параклиса на Гробищен парк „Чародейки“.

11/06/2026

09/06/2026

През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г., в България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.

В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП т. с.).

През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която правителството се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.

След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се за военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения. Цар Борис III осъжда това деяние.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни. В преврата активно участват и автономистите от ВМРО.

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен там от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото правителство, той е предаден на чета на ВМРО, водена от Величко Велянов, която го убива.

Под натиск на Коминтерна обаче в БКП се налага мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към прибързано въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г.

Фотография : Изгубена България

Картечен отряд охранява подстъпите от площад Света Неделя към правителствените сгради на 9 юни 1923 г.

04/06/2026

" Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията и то революция народна, незабавна, отчаяна..." Христо Ботев

04/06/2026

И тази година, на 2 ри юни, от Възраждане - Русе почетохме паметта на Ботев, неговите четницити и на падналите за Освобождението на България.