08/06/2026
На 7-ми срещу 8-ми юни 1946 г., по указания на Георги Димитров е наредено да бъдат ликвидирани всички изявени дейци на ВМРО.
Сред тях е Кирил Дрангов един от най-приближените на Иван Михайлов революционери. Изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев. Вечерта срещу 8 юни къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена. При опит да бъде арестуван Кирил Дрангов успява да застреля шестима от обкръжилите го четиринадесет агенти.
Кирил Дрангов е роден в 1901 г., в семейството на българския офицер Борис Дрангов и Райна Дрангова в Лом, където баща му служи.
Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа софийска мъжка гимназия в 1919 година а през 1921 година постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет.
Той е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател. Влиза и в редиците на ВМРО. Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година. Във ВМРО - Дрангов става един от най-приближените хора на Иван Михайлов.
След убийството на Тодор Александров, Кирил Дрангов участва в разгрома на левицата, в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени.
На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов организира убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година. На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938 година в Борисовград.
След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.
В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи: „Той обаче убил шест души от МВР“. Числото е потвърдено от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринадесетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.
На снимката : Кирил Дрангов
Памет Българска
