Община Пловдив - Municipality of Plovdiv

Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Твърди се, че е съвременник на Троя и Микена, но е по-древен от Рим, Атина и Константинопол.
Историците не посочват точна възраст на града. През 1975 година са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско–Микенската култура, които се равняват с откритията на остров Кронос.

Пловдив е известен с културно-историческото си наследство, което датира от времето на траките – най-древното население, за което са намерени писмени източници на Балканския полуостров. Те са носители на изключителна култура, вплела се в други култури.

Развитието на града е свързано с епохата на Филип Македонски, процъфтява през периодите на възход на Римската и Византийската империи, съхранява се до известна степен в годините на Османската империя и отново намира своя възход по време на Възраждането.

Древната история на града оставя трайни следи в архитектурата му. Останки от Античността, Средновековието, Възраждането и съвременната култура съжителстват, вплетени в неустоимата красота на този вечен град.
Пловдив е съхранил в себе си изключително ценни паметници, от които най-впечатляващи са Римският стадион, Античният театър, Одеонът, великолепните цветни мозайки, Акведуктът, крепостните стени, останките от тракийски поселища.

Древните имена на града днес са свързани и се интерпретират в съвременни названия на туристически обекти – хотели, ресторанти и други.
Счита се, че най-ранното име е Кендрисия /Кендрос/. То вероятно произлиза от кедровите гори, за които пишат древни летописци или от тракийското племе – кендриси.Траките първи създават върху Трихълмието укрепено селище, което наричат Евмолпия или Евмолпеида. Учените свързват произхода с тракийския герой Евмолпус или весталките в храмовете – евмолпеи.

През 342 г. пр.н.е. Филип ІІ Македонски /или негови войски/ са завладели града. Това събитие е последвано от нова смяна на името. Градът се назовава Филипополис, което ще рече Град на Филип, а днес пред сградата на Общински съвет е издигната статуя на владетеля. През този период селището се разраства значително, като едновременно с това се превръща в една от отправните точки на колонизаторската дейност.

По време на римския император Claudius империята включва тракийските земи в своите предели и той става център на римската провинция Тракия. Тримонциум (в превод) градът на трите хълма, става отново важно средище на културата и стопанския живот. Тук се събират данъци, коват се монети, строят се бляскави сгради, аристократични домове, внушителни крепостни стени. Римската епоха /І-VІ век/ е един от най-значимите периоди на Античността, през която градът е описан като величествен.

През първата половина на седми век започват първите масови заселвания на славяни, които в съжителство с траките, интерпретират името на града от Филипополис на Пулпудева, а после то се трансформира в Пълдин (Плъвдив) и Пловдив.

Според данните на НСИ към 01.02.2011 жителите на Пловдив са 338 153 жители, а община Пловдив е трета в България след София и Варна.

Пловдив е вторият по големина български град преди и по време на Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души. Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители[3], а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София.

В Пловдив живеят освен българи и турци, гърци, арменци, евреи и роми. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и „Столипиново”.