Небет тепе е последното, седмо тепе, намиращо се в северната, най-висока част на Трихълмието. Името произлиза от турските думи „невбет”- „стража”, и „тепе” - „хълм”. В древността е наречено с името на Музей, най-даровития ученик на Орфей. Старите гърци са го именували и Хълм на музите, а според друго тълкуване означава и Молитвен хълм. По- късно през миналия век са му дадени и имената „Симеон Тъ
рновски” и „Димитър Благоев”.
Хълмът е висок 46 метра от равнището на булевард „Шести септември” и на 206 м от морското равнище. При направените археологически проучвания са намерени останки от праисторическо селище. А през XII век преди новата ера скалният връх прераства в град - Евмолпия, обграден с крепостни стени около светилище и аристократичен дворец. Има запазени поправки на крепостта от VI век по времето на царуването на император Юстиниан Велики. Разкрит е и таен изход (потерна), от който - по засводен коридор със стълбище - се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма. Там, където мие брегове древната река Хеброс (днес Марица). В южната, висока част на тепето е открито и голямо средновековно водохранилище (щерна) - изградена почти изцяло в земята от тухли и камък. То побира около 300 000 литра и вероятно е създадено по времето на Втората българска държава.