03/09/2026
" Може да е удобно да се откъснеш от старото знаме , когато вихрите го брулят , но дали е почтено ! "
В памет на СТЕФАН ПРОДЕВ 15.09.1927 - 03.09.2001
САМОЗАБЛУДА
Смяната на политическия цвят е една от драмите на нашето време . Това не е просто смяна на възгледите , а и на морала . Едно вътрешно разрушаване на човека , което го води до компромиси . То му отнема всичко , което е имал , за да му създаде илюзията , че се променя . Който е чел " В тъмнините на заговора " от Димо Казасов , ще разбере колко скъпо струва на човека политическото преобличане . Идеите не са костюм и захвърлянето им в килера на душата не остава безнаказано . Душата е живо нещо и за разлика от интереса умее да страда . В този смисъл отричането от старата вяра е един вътрешен катаклизъм , чиито нравствени последствия са непредвидими . Защото едно е бунтът срещу догмите и заблудите и друго е посичането на вярата . В посичането винаги има нещо жестоко . При всички случаи то е едно скачане от кръста , което , колкото и да се обяснява , не може да се оправдае .
Отказването от идеите е сложно явление , чрез което личността проявява характера си . При едни то става от разочарование , при други - от лекомислие , при трети - от амбиции . Има и други причини , но те са откровено неморални и не заслужават внимание . Независимо от причините отказът обикновено е проява на вътрешна слабост . На духовна лабилност . Той показва , че личността е двулика , че е чуплива , че не е способна да преодолява собствените си кризи . Обществените взривове я разколебават и тя търси спасение в други светове , вярвайки , че там ще намери себе си . Така смутена от света , тя става жертва на илюзии , които за собствено оправдание превръща в позиции . Понякога това я успокоява , решила , че е намерила изход , но в много случаи я води и до компромиси , които я видоизменят . Не случайно няма по-опасни антагонисти от новопокръстените . Те са готови на всичко , за да докажат , че нямат нищо общо с онова , което са били , че бившата им вяра е новата им омраза .
Измяната никога не се е смятала за добродетел . Няма голяма личност , която да е печелила доверие чрез играта си с идеите . Ето защо онези , които слагат на ревера си нова значка с мисълта , че се прераждат , разсъждават наивно . Съмнението на обществото в тяхната искреност ще ги следва неотстъпно . Не защото са станали други , а защото са избягали от кораба при голяма буря . Защото са чакали бурята , за да се сетят , че пясъкът им дава повече шансове от вълната . Тук дългът е поруган и всеки опит за представяне на бягството като стремеж към нови идеали е опит за самозаблуда . Никой не изпитва симпатия към забравилите дълга си . Може да е удобно да се откъснеш от старото знаме , когато вихрите го брулят , но дали е почтено !
"Работническо дело", 14 март 1990 г.
