Държавен архив - Перник

14/08/2026

НА БОГОРОДИЦА „…Ние сме Гебрева махала. Нашето църквѐ се казва „Св. Богородица“. Когато бях момчурля̀к, от него бяха останали само руини. Значи това е било горе-долу преди 65 години, щом сега съм на 73… Бяха само останки от църквѐто тогава, но добре си личеше, че е имало църквѐ, обро̀чище... Ние на развалено църквѐ му викаме обро̀чище. Това значи – имало е нещо там, ама сега го няма. Е, може да го няма, ама ние, човеците от тая махала, си ходехме там на деня на ГОЛЕМА БОГОРОДИЦА, та си коляхме курбан. Много пъти са ме водили нашите там. Нашата махала го поддържаше това църквѐ, тоя обро̀к, чистеше го…

На Голема Богородица Гебревци коляха овца за курбан. Предишния ден две-три жени минат из цялата махала, та съберат продукти за курбана – кой каквото даде: може някой лучец да отскубне от градината, може друг чушки да набере… кой каквото има, ама трябва всеки да участва. От тия продукти се сготви в няколко казана овцата за курбана. Майстори готвят тоя курбан. Наемаха ги, плащаха им. Някога и жени от махалата готвеха. Около обяд, към 12 ч., когато курбанът е готов, всички Гебревци излизат там на това място с колачи. Като стигнат горе, първо всеки иде, та запали свещица на самия обро̀к – на камъните, останали от него. После нареждат колачите на земята в един кръг пред оброчището и всяка жена запалва свещица върху своя кола̀ч.

Голяма махалата – много са колачите. И жените са много, ама някак си всяка си имаше място. Не може да застанат коя където си иска, всяка жена си има място. Като застанат и запалят по свещица на кола̀чите, идва свещеникът, почете за здраве на колачите, после отиде при казаните, та почете и на курбана и чак тогава някоя жена или мъж застава до казана с един голям черпак и започва да раздава от курбана на всеки. Овцата я дава нашата махала, ама там е дошло цялото село. Другите не носят колачи, защото това не е техен курбан, те са дошли на гости на чужд курбан.

– Кани ли се за курбан ?

– Как да ги каниме? Не ги каниме. Всеки си знае – тоя ден на оброка „Св. Богородица“ фамилията Гебреви дават курбан. Идват си всички от селото, всеки – с паничка и лъжица, сипват им от чорбата, сядат си на поляната и си ядат, пият си. Някой си донесе ръкатка или котленка, та си вземе после и за вкъщи, да занесе от курбана на малки деца, на стари хора, на болни… Това е за здраве, всеки трябва да кусне от него поне една-две лъжици, та да е здрав…“

Из интервю на етнолога Цветана Манова с Боне Гебрев, роден през 1905 г. в с. Старо село, Радомирска околия, записано през март 1978 г., публикувано в книгата ѝ „Сокове от корена. Етноложки интервюта“, Перник, 2011 г.

Снимка от полагане на кръста на църквата в с. Горна Диканя, Радомирско. 1928 г. ДА-Перник, ф. 1104, оп. 2, а.е 4, л.1

13/08/2026

Изглед към площад „Кракра" от дванадесетия етаж на Синдикалния дом в Перник. 70-те години на XX век. ЧП 628, л. 51 #ДържавенАрхивПерник #Архиви #Перник

12/08/2026

12 АВГУСТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА
Обявен е с резолюция на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации в края на м. дек. 1999 г. и за пръв път е отбелязан на 12 авг. 2000 г. В България денят се чества от 2007 г., като чрез различни инициативи се насочва вниманието към проблемите на младите хора, участието им в събития по опазване на околната среда, споделяне на проблеми на професионалното развитие и включването им в каузи с обществено значение и хуманни цели.

На снимката са членове на Въздържателно ученическо дружество „Лъчезар" в Дупница през 1923 г. Сред тях са младежи, които впоследствие учителстват в училищата от Радомирска околия. Въздържателните дружества в България възникват след края на Първата световна война. Първоначално обхващат ученици и учители, а след това и останалите младежи.

В Държавен архив - Перник се съхраняват фондове на Въздържателно дружество „Възраждане” – Перник (учредено през 1928 г.) и Младежко въздържателно неутрално дружество „Спасение“ – с. Драгичево (6 май 1932 г.), както и отделни документи за съществувалите на територията на настоящата област Перник.

11/08/2026

75 ГОДИНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ
75 години памет
Очаквайте всеки втори и четвърти вторник от месеца до края на годината в рубриката „Хората в архивите“ –
служителите, оставили отпечатък в основаването и изграждането на Държавен архив - Перник

07/08/2026

НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ ХЛЯБА
🌾🌾🌾

05/08/2026

IN MEMORIAM
През 2021 г. Лиляна Десова влезе в читалнята на Държавен архив - Перник за да предостави екземпляр от автобиографичната си книга „Една невероятна съдба“. Издадена през 2000 г. и вече библиографска рядкост, книгата съдържа анонс към изложението „Кой беше прав: търсещата път за реформи Лиляна Десова или режимът, който я хвърли в затвора?“.

Само месец по-късно вече беше подготвила документите от личния си семеен архив за да ги дари на държавното хранилище в Перник – да се пази, да се знае и да се помни.

През 2022 г., на официалната церемония по повод Международния ден на архивите, беше номинирана и стана дарител на годината за предоставени безвъзмездно документи - свидетелства за човешки съдби, пречупени през обстоятелствата на времето.

През годините се срещаше със студенти и изследователи - не се притесняваше да говори. Обаждаха ѝ се приятели, извън границите на България и я поздравяваха за решението и куража да дари документи.

Такава беше Лиляна Десова – заобиколена с хора, обединител, съхранител, помнеща, обичаща, събираща, мъдра, човечна и вечна!

Поклон пред паметта ѝ!

03/08/2026

В рамките на инициативата „Ден на отворените врати“ Държавен архив - Перник стана домакин на деца от летния лагер към ЦПЛР - Обединен детски комплекс – Перник/ Цплр-одк Перник Детски Комплекс. Разделени в две възрастови групи те посетиха институцията по програма, зададена от кариерните консултанти Рени Александрова/ Reni Aleksandrova, Вероника Йорданова, Звезделина Георгиева и Елизабет Андреева.

Посещението има и кариерно-ориентираща цел – представяне на дейността на Държавен архив – Перник, както и същността и отговорностите на професията на работещите в институцията. Научиха какви умения са необходими за работа с исторически документи, каква е ролята на експертите за опазване на колективната памет и необходимостта от дигитализирането за по-голяма достъпност.

За осмисляне на задължението за съхраняване на документалното наследство основният фокус на срещата бе обърнат към комуникацията в миналото. Посетителите имаха възможност да се запознаят отблизо с начините за обмен на информация и поддържане на лични контакти преди масовото навлизане на съвременните технологии.

Представени им бяха илюстративни пощенски картички с посвещения от български морски и планински курорти, открити картички от фронта и официални поздравителни телеграми, съхранявани в личните фондове. В ерата на бързите дигитални съобщения, за тях беше истинско предизвикателство да си представят как един поздрав е пътувал дни наред до своя адресат, както и да видят спецификата на луксозните за времето си телеграми с напечатани на пишеща машина отделни думи. Особен интерес създадоха ръкописите на писма с любовни обяснения, които впечатлиха с емоционална изразителност и предизвикаха усмивки.

В допълнение на темата бяха представени автентични снимки от стария град, на които гостите с интерес разпознаваха емблематични места и сгради, сравнявайки историческия облик на града със съвременната среда. Голямо удоволствие и вълнение донесе възможността да се докоснат физически до историята в архивните документи. Изписаха имената си на старата пишеща машина и се „обадиха“ в дома си от телефона с шайба. Посещението завърши с любимото за всички надникване в архивохранилището и с традиционната снимка за спомен.

01/08/2026

ЖЪТВА В ПЕРНИШКО 🌾🌾

Кооператори от Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Тева“, Перник.
1949 г.

30/07/2026