---География---
Овчарци е село в Западна България, на 3 минути от град Сапарева баня. То се намира в община Сапарева баня, Област Кюстендил. Селото се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат реките Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш Мандра („Каменна мандра“), от няколко извора (Кон
ски кладенец и др.) и се влива в река Джерман.
---История---
Точни данни за възникването на селото няма. Носят се предания, че по време на турско потисничество селото е носело името Селище. В турските архиви е отбелязано поради близостта му със Сапарева баня. Знае се неговото местоположение в полето и до днес има местност, която носи името Друмчето, защото има остатък от римски път. Селото е било разположено на кръстопът - оттам е минавал пътят за Пауталия (днешен Кюстендил) и Македония. Поради честите набези, част от населението се преселва в подножието на планината. И до днес има неголямо пространство, което наричат Поляната. Там сега има черква от 19 век, а има предположения и за по-ранна датировка.
---Религии---
Цялото население е съставено от православни христяни.
---Културни и природни забележителности---
*Река Горица с нейните 7 водопада, най-високият от които — водопадът Горица, е 39м. Тя извира от връх Кабул, попадащ в границите на Национален парк Рила. Името на реката идва от една легенда. По турско време в селото живеела една красива девойка на име Горица, която местният бей харесал. Изплашено за себе си, момичето побягнало към планината. Вече на предела на силите си стигнала висока скала и озовала се на ръба на пропаст, от която скочила, за да запази честта си. Оттогава реката носи нейното име.
*Друга забележителност е черквата, строена през 1881г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебърската художествена школа от 18-19 век. Те са майстори строители, живописци и резбари, предаващи изкуството си от баща на син. Интериорът е грациозен, а с построяването на кубето през 1960 от майстор Цане Раков, тя става видима за всички. Стенописите по интериора и по интересния свод, според сведения, са дело на самоковски зографи, може би на Никола Образописов. Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си "Свети Йоан Богослов". Край старата черква имало училище, в което са учели 10-15 ученика. Трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882, и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева. Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архийерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона. Строителството подължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 от самоковския митрополит Доситей. От устни сведения на двама свещеника се знае, че старата черква "Свети Никола" е била много по-голяма. Това се вижда от разкриването на основите при построяването на новия параклис на това място.
При ремонт на пода през 2020г. в църковния храм „Свети Йоан Богослов“, най-изненадващо под 100-годишния дъсчен под изникна каменен кръст. Кръстът е голям малко повече от метър и е част от каменния под, който е бил полаган при гадежа на храма преди 139 години. Каменните късове са докарвани от района на Седемте езера. Кръстът е красив, симетричен, от бял мрамор, с издялани по него елементи наподобяващи цветя и сам по-себе си се отличава от настилката.
* Друга забележителност е черквичката "Св. Богородица" Знае е се, че тя са намира в района на римско или по късно градище, в което са разкрити зидовете на тракийски некропол, християнски погребения и тракийски накити. Точна датировка кога е построена няма, има само предположения. Съдейки по височината на ниската врата, може да се отнесе към турско време.
* Селото е известно с фолклорната група „Горнополска песен“, основана през 1962г., която представя шопското двугласно пеене, изпълнявайки местните народни песни. Групата взема участия в много фестивали в страната и има издаден албум. През 2006г. групата взе участие в третия международен фолклорен фестивал „Софийска пролет“, където се представи наред с участници от цялата страна и чужбина.
---Редовни събития---
Всяка година се честват храмовите празници на параклисите в селото. Събори има на 8 май - ден на Свети Йоан Богослов и 15 август - Успение Богородично, курбан за здраве се отслужва всяка година на 9 май - Свети Никола Летни, 21 юни - Свети дух и 18 август - Успение на Свети Йоан Рилски.
---Легенда за селото---
Не се помни името на старото село под Овчарци, което се е намирало малко по-надолу и било разположено от двете страни на стария път, който води от Тракия през Германия за Македония.
Там, в старото село Селище, живял овчарят Йовица с любимата си девойка Горица. Беят в съседната нахия Сапарева баня я харесал за жена и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с ножа. Йовица и Горица избягали от селото и се заселили под самата гора. Там, край една поляна, в подножието на Шилигарника си направили егрек. Старият мегдан на село Овчарци и сега се нарича Поляната. Заживели Горица и Йовица скритом от погледите на неверниците. Скоро при тях започнали да идват и други бегълци от старото село. После още и още спирали при овчаровия егрек.
Узнал беят къде е забягнала Горица и пратил въоръжените си хора да я доведат насила. Не се дала Горица, побягнала нагоре по скалите да търси помощта на Йовица, който бил с овцете в планината. Но разбойниците я застигнали и за да не попадне в ръцете им, Горица се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте скока на реката, която идва от планината и протича край очерталото се вече село Овчарци.
Да оплаче горката Горица се събрало и старо, и младо от двете вече села, старото на което името не се помни и новото Овчарци. Тогава един старец казал: ”Тая река досега няма име. Нека отсега да я казваме Горица”.
Нямало милост и за разбойниците. Мъжете от двете села отмъстили за своеволието на поробителите. Един по един злосторниците мюсюлмани започнали да изчезват. Турците приписвали на българите от двете села тези действия. За наказание насилствено изселили селището и подпалили къщите му. Населението било подкарано по пътя, който водел на запад по долината на река Струма. Край реката то било оставено на произвола на съдбата. Селяните се заселили в сегашното село Селище под Благоевград, което се споменава и в Шишмановата грамота от 1378г. Но и тук прокудените жители не скланяли глава пред турските разбойници, затова още веднъж били подложени на разселване, за да станат покорна рая. На новото място, вече в Гоцеделчевско (Неврокопско), те образували двете села Рибнево и Обидим.
С най-голяма жестокост е помохамеданчено село Рибнево.
В статията на Божидар Димитров “Помаците - новата измислена нация” (в. Труд от 08.12.1998г.) са посочени механизмите на помохамеданчването и е отпечатана снимка на българомохамеданки от село Рибнево.
Наред със суровата икономическа принуда и кръвния данък (еничерството), Османската империя е прибягвала и до масово насилствено помохамеданчване на цели региони в планините.
Несъмнено помохамеданчването на село Рибнево, потомък на старото село Селище под село Овчарци, е станало по този механизъм.
По време на тези войни броят на мюсюлманите в европейската част се стопява. ”Изчислено е”, казва Божидар Димитров, ”че всяка година загиват по 100 хил. мюсюлмански бойци - завърналите се пренасят чумни и холерни епидемии, които буквално унищожават мюсюлмански села и квартали”. В подкрепа на това са и сведенията на българския книжовник Петър Богдан, живял по това време, който в писмо до папата пише: ”Турците силно намаляха, а в някои райони изчезнаха напълно.”
Този проблем, с намаляването на мюсюлманите в европейската част на империята, турската власт разрешава като предприема насилствено разселване и ислямизиране на българското население.
За изселването на старото Селище под Овчарци, както и на селата Симчиново и Шарбаново в южното подножие на Верила, пише и Асен Меджидиев (виж ”История на Дупница”, стр.35).
Никола Джаджаров от с. Овчарци, учител по български език и литература, който учителства четири години в Рибнево, е имал възможност да установи много близките обичаи и песни на това село с тези в родното му Овчарци. Различие се наблюдава между Рибнево и съседните му села Буново и Осиково. Общ признак на говора на населението от Рибнево и Овчарци е голямата мекост на съгласните пред гласните "и" и "е". Почти еднакви са били и песните, особено гергьовските.
Сведение за жителите на село Овчарци има в турския регистър от 1576г. В Джелепкешанския тефтер (дефтер) от тази година не се споменава друго име, а село Уфчар (Овчарци) и имената на овчарите: Стале Миле и Влаю Стале, малко Йове и Йове Миле, Райко Шило и Дойно Бело, и Малко Яни. Сведения за Овчарци има и от 1605г.
