03/03/2026
Лалю Ланков – Опълченец от Освободителната война 1877-78 год.
Лалю Иванов Ланков е роден през 1858/1860 г.?/ в село Тодорчетата, окръг Габровски. Семейството на баща му Иван е било многодетно и извънредно бедно.
Лалю е бил много пъргаво, непокорно и ученолюбиво дете. Началното си образование е получил в родното си село. След като го е завършил, минавал за „учено момче“.
Подгонен от мизерията и насърчен от родителите си, той отива в Габрово и едва навършил 14 години, се пазари чирак при неизвестен за нас чорбаджия. Първата година е работил без пари. Едва втората започнал да получава по малко пари, които до стотинка е давал на баща си. Той е работил по 12 часа в работилницата, а още по няколко часа сутрин и вечер в дома на чорбаджията. Обноските били много лоши, груби и непоносими за непокорния младеж. След две години той избягва от чорбаджията и се връща в родното си село. Баща му го посреща недружелюбно, защото и него трябва да храни. След няколко дни го предупреждава „да тръгне да си търси хляба на ръцете“. Лалю Иванов напуска родното си село през зимата на 1876 год. с торбичка на рамо, в която майка му турила само един царевичен хляб, малко бито сирене, няколко глави червен лук и малки залупци ?? със сол.
От село на село той търси работа. Към пролетта прстига в град Свищов. По посока на Дунава той е тръгнал главно с цел да се прехвърли в Румъния. Събитията в Габровско през 1876 г. /Априлското въстание/ особено влияние са оказали на неговата натура. Силно впечатление му е направил ръководителят на въстанието Цанко Дюстабанов, за когото по онова време са се разправяяли легенди за неговия героизъм, и командира на четата на Тотю Иванов от същото село, на когото главата на прът са носили турците.
Мечтата му да премине Дунава не могла да се осъществи. Тук той не подбира работата. Скоро станало известно между по-будните българи, че „Дядо Иван“ /Русия/ ще дойде скоро“ /да ги освободи/. Лалю решава да се влее в Българското опълчение щом русите преминат на българска земя. Преминаването на руските войски при Свищов, а с тях и организирането на българското опълчение станало толкова стремително, че Лалю не можал да ги догони. Той тръгва пеш по посока на Търново и Габрово. На 7 август 1877 г. Лалю Иванов е зачислен в 9-та Дружина на българското опълчение. На Шейновския лагер на 26,27 и 28 декември 1877 г. е в отряда на княз Святополк Мирски:
На 2 юни 1878 год. Лалю Иванов Ланков се уволнява и се завръща в родното си село Тодорчетата. През 1884 г. се преселва в село Голямо Дряново, Старозагорско /тогава Бичерлий/. Вместо пенсия за заслуги, по негово желание му дават 30 уврата /около 50 декара/ земя безвъзмездно и безплатно, с която започнал да изхранва семейството си.
- - -
Спомени на дъщерята Лалка: Ние бяхме 8 деца – 6 сестри и двама братя. Вечер, насядали около камината в голямата къща, баща ни често ни разправяше за боевете на връх Шипка, на Кръстец, при селата Шейново и Шипка. Спомням си като ни казваше:
„Как няма да се бием от сърце, като в началото на боевете генерал Столетов се обърна към нас с войнствени и бащински думи “Помнете, момчета, че цяла Русия се надява на вас да удържите прохода, а България очаква от вас свободата си!“ Ние се заклехме, че ще умрем, но няма да отстъпим нито крачка. Боевете бяха тежки. Турците напираха постоянно и от всички страни. Много, много хора изгубихме ние, а те като че извираха от под земята. И напираха, но не успяха. Дните бяха горещи. Камъните на върха се напичаха толкова, че при допир пареха. Горещината беше непоносима, а вода за пиене нямаше нито капчица. Устните ни се напукваха от жажда, а боят ставаше все по-ожесточен. Долини и върхове около нас бяха почернели от турски войници. Откъм Малоша и Бедек нас ни биеха с оръдия. Пък и пушките им като че ли бяха по-хубави от нашите. Нашата смелост, духът ни и вярата в победата ни дадоха сили и победихме! А, знаете ли, деца, каква ценна помощ ни оказаха в тия дни нашите колибари?! Славни са нашите балканджии! Погледнеш на север към Орла /връх Орлово гнездо/, гледаш и не вярваш: наредили се един след друг по стръмната пътека старци, баби, момчета, момичета, жени и деца, превити под тежестта на бъкелите и торбите – пъплят към върха, с последни сили носят вода и храна за нас. Куршумите около тях свирят, а те ту на една страна, ту на друга страна и пак нагоре към нас. С радост и сълзи ние ги посрещахме. По глътка сръбвахме, за да има за всички, а ти се иска целия бъкел да изпиеш.“
Не знам кой месец, 9-та Опълченска дружина е била отправена към Кръстец, за да охраняват Хаинбоазкия проход, но си спомням как баща ни разправяше, че зимата преди Коледа била много лоша. „Снегът на върха достигаше до пояс“, ни разказваше той. „Виелиците и студът бяха трудно поносими. Често, когато бивахме на пост, замръзвахме. На мене много пъти ми разрязваха ботушите, за да мога да събуя и размразя краката си.“ Ще въздъхне баща ми и едва чуто ще каже: „Кръстец ми скъса главата!“ – когато вече беше болен.
И пак продължава: “На връх Коледа се вдигнахме и настъпихме през планината надолу към казанъшката долина. Турците не очакваха, че на този голям празник ще ги нападнем.Ние така изненадахме турците, че когато минахме през Гюсово /Дн.Долно Изворово/, в някои къщи заварихме паралиите им /масичките за хранене/ сложени, а яденето не успели да приберат. В една къща заварихме тикви, сварени на комати, които дигаха пара. През село Янина /Енина/ минахме и завързахме бой с турската войска, разположена край Шейново.Три дни се бихме, на третия ден на Коледа ги разбихме!
Неговите осем деца, запазват свято през целия си живот неговия завет за любов и защита на България и българското. Единият му син известен поет – Никола Ланков, другият Иван участник в Първата световна война в 23 ПШП, дъщерите лекари, заслужили учители, адвокати - достойни българки, образовани и пазещи дома и рода. Наглед обикновени човешки животи, но оставили светъл пример.
