24/05/2026
Лицето на читалищната Библиотека - Анна Томова и любовта към книгите
В свят на бързо съдържание, кратки видеа и непрекъснато скролване, все още има хора, които тихо и последователно пазят любовта към книгите. Един от тези хора е Анна Томова - главен библиотекар в читалищната библиотека на Каварна. Тя е завършила Българска филология - Бакалавър, Управление на образованието - магистър и Библиотекознание и библиография - Професионална квалификация.
Повече от 16 години тя работи сред книги, читатели и истории. Но зад библиотечните рафтове стои човек, за когото библиотеката не е просто професия, а лична съдба. Като дете Анна самата е била редовен читател именно тук - в библиотеката, в която днес посреща новите поколения.
Разговаряме с нея за книгите, децата, живота в малкия град, бъдещето на библиотеките и защо, въпреки технологиите, четенето продължава да бъде важно.
Журналист: Анна, Вие не просто работите в библиотеката - Вие сте израснали с нея. Помните ли първото си посещение тук като дете?
Ана Томова: Първото си посещение не мога да си спомня с точност, но знам, че посещавам библиотеката от много малко дете, още от началния курс. Винаги съм се възхищавала на множеството рафтове с книги, на уюта и топлината, излъчвани от институцията. Всеки път идвах с трепет и очакване за нови знания и интересни четива.Тогава беше и честа практика от училище да ни пращат в библиотеката и си спомням как с часове съм преписвала от огромните енциклопедии.
Огромно благодаря на тогавашните библиотекари, които с желание са ми съдействали и са ми помагали в търсенето на необходимата литература.
Ж: Много хора си представят библиотекаря като човек, който просто подрежда книги. Какво всъщност представлява работата Ви?
А: Нормално е всеки да си мисли така, когато не е запознат в детайли с библиотечната професия. Аз самата си представях горе-долу така ежедневието в библиотеката. Но, както се убедих в последствие, това далеч не отговаря на истината. Работата в нашата библиотеката често е динамична, отговорна, сериозна и отвъд раздаването само на книги. Разбира се, досегът с читателя няма аналог. Не само аз, но и колегите ми споделят, че обслужването на читателите им носи удовлетворение и радост. Понякога библиотекарят трябва да е и психолог, да умее да изслушва и да се вслушва внимателно в читателските мнения и препоръки.
Наред с обслужването на читатели ние, библиотекарите, често подготвяме, организираме и провеждаме различни мероприятия и тематични събития, свързани с бележити дати, както с ученици, така и с граждани. Беседи, лектории, мултимедийни презентации, представяния на книги, викторини, литературни вечери, както и много други, са част от библиотечната ни практика. Като цяло, библиотекарят е гъвкав и мултифункционален. Често се налага да върши и много други неща, но се справя, защото е отдаден на професията си.
Ж: Как се промени библиотеката за тези 16 години, в които сте тук?
А: За това време се случиха много неща и всички сме свидетели как светът се променя технически. Живеем в ерата на глобализацията и информационните технологии, все пак. Когато постъпих на работа преди повече от 16 години, с компютри разполагаше само персоналът на читалището и библиотеката. В края на същата година обаче, благодарение на спечелен проект по програма “Глобални библиотеки - България”, библиотеката се сдоби с 13 персонални компютъра, един лаптоп, едно мултимедийно устройство и два принтера. По този начин нашата институция стана по-модерна, привлекателна, в крак с иновациите и съответно посещаемостта нарасна. Започнахме често да правим мултимедийни презентации, да провеждаме компютърни обучения и консултации на възрастни хора с новите технологии. От дарения се сдобихме с много интересни книги на английски и руски език. Получаваме периодично и дарения на книги на български език.
През изминалите години работихме с ентусиазъм и спечелихме редица проекти по програма “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. Обновихме фонда с нови заглавия, с колегите се стараем да купуваме новоизлязлото на книжния пазар и да откликваме на читателските търсения и интереси. През изминалото време възобновихме традицията “Читател на годината”, като по този начин поощряваме най-активните читатели в детския отдел и отдела за възрастни. Провеждаме и кампания “Да не забравяме книгата”, посветена на 23-ти април - Световен ден на книгата и авторското право, като подаряваме книги на читатели, жители и гости на града.
Миналата година по това време се включихме в една съвременна инициатива, наречена “Зелено четене”, в която поставяхме на знакови места из града и в морската зона нови книги от съвременни български автори, изпратени специално за нас от организаторите на тази проява. Много хора успяха да открият своите четива сред тези книги и да ги зарадваме, споделяйки удоволствието от четенето.Работа възобнови и литературния клуб, който активно участва в културните събития на града.
През тези години създадохме две фейсбук групи - на читалището и библиотеката, като читалището отдавна вече има сайт в публичното пространство. Наскоро бяха създадени и две страници на библиотеката и читалището във фейсбук, като както в тях, така и в групите постоянно се публикува нова и актуална информация от библиотечната и читалищна работа, прояви, инициативи, събития и много други.
Ж: Разкажете ни повече за електронния каталог - как новите технологии променят работата Ви? Според Вас дигитализацията помага ли на библиотеките, или отнема част от магията им?
А: Библиотеката разполага с електронен каталог, който все още не е качен в интернет. Това предполага ползвателите ни да правят своите справки за конкретна книга тук, на място и само чрез нас, библиотекарите. Този каталог е едно улеснение при извършването на библиографските справки. Разполагаме със следните модули: книги, читатели, статии, ретроконверсия, инвентарна книга и книга за движение на библиотечния фонд.
Като главен библиотекар аз се занимавам с обработването на книги. Пътят на книгата от нейното закупуване или дарение до достигането й до читателя е доста дълъг. Но радостта е огромна, когато новите книги са вече подредени по рафтовете и чакат своите читатели. Електронната обработка на читателските картони е не по-малко трудоемка. Ежедневното вписване на новата литература и отписването на върнатата, електронното регистриране на новите читатели изисква сериозност и внимание от страна на колегите, които се занимават с това.
Дигитализацията може само да е от полза. За съжаление, ние сме малка читалищна библиотека и все още не сме напреднали чак дотам. Но може би и това ще се случи някой ден в бъдеще.
Ж: Каква роля има библиотеката за общността в Каварна и може ли библиотеката да бъде място за срещи, разговори и културен живот, а не само за заемане на книги?
А: Читалището като цяло и библиотеката заемат важно място в културния живот на нашата общност. Разбира се, че при нас хората идват не само за книги. Тук се срещат, обменят идеи, мнения, създават ценни приятелства, провеждат културни събития и неусетно се приобщават към институцията ни.
Ж: Как си представяте библиотеката след 10–20 години? Вярвате ли, че книгата ще оцелее във времето на изкуствения интелект и краткото съдържание?
А: Книгата в тази й форма, в която я познаваме още от преди, смятам, че ще оцелее, защото има своите читатели сред нашите ползватели. Преди всичко те търсят книги на хартиен носител и ние сме доволни, че можем да им ги предложим. Разбира се, сега съществуват и книгите в електронен формат, както и аудио изданията. Любопитен факт е, че имаме читатели, които макар да ползват електронните носители, редовно ни посещават, за да заемат и книги и на хартия, защото според тях те са по-удобни за четене, свикнали са с тях и някак им е мило да разгърнат истинската книга, да усетят аромата й, да прелистват страниците и да отбелязват в тях с книгоразделител. Това го няма в аудио и електронните четива.
Що се отнася до визията на библиотеката след години, представям си технологиите да бъдат само от полза и да улесняват работата ни. Но тая надежда, че книгата на хартиен носител ще продължи да съществува и да бъде търсена и предпочитана. По-скоро си представям технологични нововъведения, които да улесняват дейността ни в областта на инвентаризацията и електронния каталог.
Ж: Децата днес четат ли по-малко, или просто четат различно?
А: Бих казала, че повечето деца четат различно. В епохата на технологиите, телефоните и компютрите на тях не им остава време да погледнат на книгата като на интересно, увлекателно и занимателно преживяване. Много от подрастващите четат по-скоро по заповед на учителя или родителя, а не за удоволствие. Сегашните деца не разбират голяма част от думите в книгите, които са по-остарели и архаични. Може би и затова губят интерес. Но с колегите ми много се радваме, когато попаднем на дечица в предучилищна възраст, които вече умеят да четат и идват с желание и ентусиазъм в библиотеката, където търсят енциклопедии и други поучителни четива. И далеч не са малко такива деца. Адмирации за родителите им, които ги насърчават още от малки да гледат по този начин на книгите. Много е важна средата, в която се развива едно дете, както и на какви учители ще попадне, които да възпитат у него любов към четенето още от ранна възраст.
Ж: Ако трябва да поканите каварналии в библиотеката само с едно изречение - какво бихте им казали?
А: Елате в храма на книгата, за да осмислите деня си!
Въпросите зададе Юлия Василева - журналист, социални мрежи, AI.
