Кабиле е археологически резерват, разположен на по-малко
от 10 км. от град Ямбол. На територията му се намират важни исторически останки от Античността. Тогава град Кабиле е важен бил център Тракия. Градът е създаден около
2000 г. пр. Хр. и се е намирал на върха на възвишението
Зайчи връх. Градът е възникнал още в предримската епоха. През 341 г. пр. Хр. е завладян от армията на Филип Македонски
, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски.
За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранния от тях описва превземането на града от Филип Македонски.
През III век пр.Хр. е част от територията управлявана от траките. Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион,
т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р. Тунджа.
През 71 г. пр.Хр. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия.
Градът е основен военен и търговски център през II-III век пр. Хр. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през IV век.
Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На самия връх "Зайчи връх" над града е открит каменен акропол, където е намерен единственият в България скален релеф на богинята Артемида-Хеката (Кибела), закрилницата на града. В града е имало собствено монетосечене - от бронз и сребро.
В монетарницата на Кабиле келтите са секли свои монети през III в. пр. Хр. Открити са многобройни находки, които свързват града с елинския свят - гръцка керамика, амфорни печати от остров Родос, Тасос, Кос и др.
През IV в. градът е средищен епископски център на областта Тракия. В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след пристигането на аварите, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до идването на турците през XIV век. През Средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище.
Територията, заемана от града, както и териториите разположени в близост до мястото са обявени през 1965г.
за територия от национално значение и са превърнати в археологически резерват. Територията на резервата е близо
650 дка. В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централния площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита великолепна цветна мозайка,
която може да бъде видяна в изградения музей с експонати - находки от район.
