Произходът на името на село Извор е във връзка с водата, извор, от който блика вода. До 80-те години на миналия век селото е било Махала Извор на село Бахалин. Село Извор е било на важно стратегическо място по времето на битката при Сливница през 5-7 ноември 1885 г. Точно на върха на хълма до селото се криел в окопите сръбският крал Милан. По-късно, той уплашен побягнал от битката и си изпуснал зв
ънеца близо до селото.
Истинското име на селото е Баалин (Баал - пчела, мед) по-късно в името идва и буквата "х" тя идва от изписването на името на турски. Буквата обаче не се изговаря. И така на Български името би звучало Балин. Всички местни така го и знаят. В центъра на селото през 1654 г. е изградена каменна чешма. Легендата разказва как дъщеричката на турски паша се разболява от туберкулоза. Бащата заминава с детето за да живее с него в селото и да яде от лечебния мед от "киселици" (диви ябълки). Детето оздравява и турският паша изгражда каменната чешма на която наред с ислямските символи в средата на чешмата поставя и християнски кръст, в чест на българското местно население, което ги приема и им помага. Говори се че именно този паша дава сегашното име на селото "Баалин" или "дупка с мед", (ин = пещера, бал = мед).
По разказите на потомци на едновремешното население на селото, земята е била разделена от синори (граници на земите), именно по тези граници са се захващали дивите ябълки (киселици), някои от които са били много големи дървета, пазели са сянка за работещите на полето, а листата, отмрелите клони и плодовете са обогатявали почвата с хранителни вещества (компост) извличани от дълбочина от корените на дърветата. С идването на ТКЗС- тата - синорите биват премахнати, а с тях и дърветата. Все още из местността могат да се намерят някои киселици, когато цъфтят под короните им човек ще рече че има кошер на близо, толкова много цветове имат, и привличат много пчелите, които се чуват много силно.
