01/05/2026
“Истинските мъже говорят високо и гледат право в очите! Останалите, обичат да говорят и удрят в гръб!”
Знаете ли? Провокиран съм от всичко онова, което се разпространява в публичното пространство за първия работен ден на българския парламент, и по-специално от въпросната снимка, върху която се акцентира, както и от коментарите по неин адрес. Бях удивен от злобата, некомпетентността и арогантността на някои индивиди. Наричам ги така, защото подобни типове трудно човек може да нарече човеци.
Преди да си позволиш да злословиш по адрес на някого, етикетът изисква поне малко да познаваш този човек. И тук не ме разбирайте неправилно – Иван Демерджиев е достатъчно добър адвокат, за да няма нужда някой да го защитава вместо него. Но когато някой си позволява да злослови по адрес на човек, когото не познава, и да пуска в пространството коментари от сорта „събраха се“, „циркът приключи“ или „истината блесна“, би било добре първо да се запознае с фактите.
Моят прочит – за съжаление на всички „разбирачи“ – като достатъчно информиран човек е следният: изисква се много кураж, мъжество и здрава психика, за да се изправиш срещу „палача на българщината“ и да го гледаш право в очите. Повярвайте ми, познавам малко такива личности. Повечето бурята ги пречупва.
И тук, с открито възхищение, ще кажа, че Демерджиев приятно ме изненада. Още повече че, като човек, който работи с информация, съм наясно с всички предизвикателства – дори вътрешнопартийни, ако щете – срещу които се е изправил. Силата му ме впечатлява. Искаше ми се да му е по-лесно. Защото пътят на праведния уж трябва да е по-лек, но историята показва друго.
Ето защо си мисля, че ние като общество трябва да се научим да уважаваме такива личности, защото те се срещат все по-рядко. Лично аз му желая успех на Демерджиев в тази трудна и неравна битка и нека Бог бъде с него.
А на онези, които обичат да злословят ей така, „за спорта“, ще кажа само: хора, нека бъдем човеци – идиоти можем да бъдем, когато си пожелаем. Но да омаскаряваш името на някого, без да го познаваш и без да си се докоснал до душата му, е като да оскверняваш гроба на почтен човек. Грях е – да си знаете.
И като заключение ще повторя: искрено му желая успех и Бог да бъде с него.
Иван Стоянов
