Държавен архив - Хасково

08/04/2026

Нашите приятели от ЕГ “Проф. д-р Асен Златаров” - Хасково.

31/10/2023

https://vlevski.archives.bg/?fbclid=IwAR221NpsxJ0xerXJcfbTB9XDIOIcNDx-Z6kaC0zNPgCuhJLUllhTEEuS9gw

17/12/2021

Да се похвалим с мъничко от нашите съкровища ... ;)

08/10/2021

27/07/2021

На 16 юли 2021 г. във фоайето на Регионален исторически музей – Хасково се откри изготвената от Държавна агенция „Архиви“, по инициатива и с финансовата подкрепа на д-р Димитър Иванов, изложба „Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България“.
Експозицията проследява пътя на бялата емиграция до нашата страна, включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот. Подчертана е и съпричастността на българската държава към нелеката съдба на руските бежанци, както и оказаното им гостоприемство
Хасково е първият град извън столицата, в който гостува изложбата. С разрешението и съдействието на организаторите експозицията от двадесет и пет винилови пана е обогатена с още три, разказващи конкретно за живота на бялата емиграция в Хасковския край. Допълнителните пана са с материали от фондовете на Държавен архив – Хасково, Регионален исторически музей – Хасково и семейни документи на наследници на някогашните емигранти в региона. След края на гостуването в Хасково, допълненията към нея също ще отпътуват към новите места на експониране – Варна, Перник, Ардино, Кърджали …
В кратко встъпително слово началникът на отдел „Държавен архив”, Станислав Станилов маркира темата и основните области на обществения живот в който се вписват дошлите емигранти от Руската империя. Подчертана бе природната гостоприемност на хасковското гражданство спрямо пострадалите и нуждаещи се от първоначална подкрепа бежанци, които до това време вече са били радушно посрещнати в града – тракийските и македонски българи, арменците, бягащи от геноцида в Османската империя, както и приемът на белоемигрантите, пристигнали от пределите на Русия.
Приемането на десетките хиляди руски емигранти от българската държава и ангажирането и с устройването на бъдещият им живот, редом с приютяването на арменците след турския геноцид, както и спасяването на българските евреи от Холокоста е едно от явленията, които отреждат място на България в световната съкровищница на доброто, заяви в словото си д-р Димитър Иванов, съорганизатор и инициатор на изложбата. Д-р Иванов очерта накратко трайната следа, която белоемигрантите оставят в развитието на тогавашното българското общество.
Главния уредник в РИМ – Хасково, Милен Вълчев, в конкретика разказа на многобройната и искрено развълнувана публика за разселването на белогвардейската диаспора в Хасковския регион и приобщаването й към местното общество. Интерес предизвика местното допълнение към основната изложба в което се проследява пребиваването на бежанците от бившата Руска империя в Търново-Сеймен (Симеоновград). Потомци на тогавашните емигранти научиха как в казармите на разформирования 30-ти п. шейновски полк са били разквартирувани две военни училища и една руска гимназия. Отделно пано разказва само за лекарите-белоемигранти в региона между двете световни войни и техния принос за създаването и развитието на медицинското обслужване по места. Руските медици са повече от 10, като някои от тях трайно свързват живота си с Хасковския край. Посетителите научиха любопитни факти, свързани с местния, вече стогодишен, хор „Родна песен“ и кои са руските диригенти, участвали в неговото създаване. Гостуващите хористи, ръководители и диригент с удоволствие се снимаха на фона на историята на хора си. М. Вълчев увлекателно разказа как целият град се стича на погребението на руски генерал през 1935 г., каква е причината да загинат двама казаци при строителството на мост в Любимец, кои са белоемигрантите, свързани с антинацисткото движение в България и много други интересни факти, като пое ангажимент до края на гостуването на изложбата да изнася беседи пред желаещите посетители.
Изложбата ще остане месец в Хасково и това е времето в което за половин час интересуващите се ще могат в приятна обстановка да „прочетат” цяла книга за един не особено добре осветлен до сега период от историята на България – защото тази изложба е толкова професионално подготвена и богата на снимки, документи и текстове, че си е истинска книга, която ще бъде достойно оценена от посетителите, заради знанието, което носи.

01/04/2021

Драги приятели и любители на родната история!

През месец октомври 2021 година Държавна агенция „Архиви” ще отбелeжи своя седемдесетгодишен юбилей. И тъй като в стандартни слова по повод юбилеите се казва, че това е времето за равносметка, в неговото навечерие Държавен архив - Хасково подготви за Вас редица документи, с които ще разкаже малка частица от своята история, при това от първо лице.
В името на запазването на националната ни памет, винаги в първите дни на седем поредни месеца, заедно с Вас ще проследим развитието на архивното дело в Хасково и региона, за да извървим пътя, който са преминали всички архивисти – от първите дни до днес.
С документи, които сега показваме, ще обхванем първото десетилетие от историята на архива (1952-1961). Това е времето на началото, в което започва събирането на едно място на документалното богатство на нашия регион, с информация за първите ръководители и първите постъпления в архива ни.

Законовото начало на централизирано архивно дело в нашата страна се поставя с издадения на 10.10.1951 г. Указ № 515 на Президиума на Народното събрание на Народна република България за създаване на Държавен архивен фонд и последвалото Постановление № 344 от 18.04.1952 г. на Министерски съвет.
Указът отговоря на нуждите и изискванията на тогавашното общество, настъпили в резултат на коренните социално-политически и икономически промени след 9 септември 1944 г.
Тласък за развитие на архивистиката в България дава концепцията за развитие на архивното дело, приета от Бюрото на Министерския съвет през 1952 г.
Основен нормативен документ, спомогнал за канализиране на архивната практика е приетата Инструкция за организация и обработка на документи, правилници и други.

С Постановление № 344 от 18 април 1952 г. на Министерски съвет на НР България се създава и Окръжен държавен архив – Хасково имащ задача да оказва методическа помощ на организации, учреждения и предприятия по организация на деловодството, да комплектува архивни фондове, да организира използването на документите и правилното им съхраняване, на територията на Хасковски окръг, който до края на 1958 г. се състои от бившите околии: Хасковска, Харманлийска, Свиленградска, Кърджалийска, Ивайловградска, Ардинска, Крумовградска, Златоградска, Момчилградска, Маданска и с градовете Димитровград и Марица.
След 22 януари 1959 г. Хасковски окръг, в резултат на новото административно-териториалното деление на страната, остава само с бившите околии Хасковска, Харманлийска и Свиленградска и градовете Димитровград и Марица.
Тези промени в административно-териториалното деление довеждат до създаването в началото на м. март 1960 г. на Държавен архив в град Кърджали, който архив получава от Държавен архив – Хасково първите си 45 обработени фонда на основни обществени структури от Кърджалийско, Ивайловградско, Ардинско, Крумовградско и Момчилградско. 27 документални фонда с 2605 а.е. от масив „К” (от преди 09.09.1944 г.) и 18 документални фонда с 530 а.е., формирани през социалистическия период (масив „С”) от архива в Хасково дават закваската, около която в последствие се разраства архива в Кърджали.
Година по-късно държавен архив – Хасково прави ново „кръводаряване” и за новосъздадения по това време Държавен архив в град Смолян - той също получава първите си комплектувани фондове за учрежденията от Златоградско и Маданско от архива в Хасково.

Първоначалния брой щатни работни места на Окръжен държавен архив - Хасково е бил определен за 23-ма служители. Този щат никога не е бил попълнен и е просъществувал съвсем кратко време, като се намаля драстично и достига до реалните 3-ма служители - началник, архивист и завеждащ архивохранилище, обслужващи структурата.
Първият началник на архива е Тодор Сталев (1952–1955).
Мястото му от 1956 до 1961 заема Иван Беломорски.
През първото десетилетие от съществуването си ДА – Хасково е работно място на Йонка Желева, Цвятко Демирев и Радка Николова, работили като началници на отделение, на Вълко Иванов, Димитър Николов, Недялка Димова, Баню Банев и Елена Хубенова – изпълнявали длъжността „архивен техник”, както и секретарите Недялка Пашова и Лиляна Бъчварова.
Тези няколко всеотдайни в работата си архивисти, успяват за десет години да сформират за Държавен архив Хасково солиден масив от документи – 507 фонда от масив „К” и 308 фонда от масив „С” преминават обработка и съхранят националната памет за идните поколения.
Тогава се формират фондове от запазените документи на политическите партии от преди 9 септември 1944 г., фондовете на градските и селски общински управления, на Архиерейското наместничество и църковните настоятелства, на Околийското мюфтийство и турските училища, фондовете на окръжни и околийски съдилища, на основни училища, прогимназии и гимназии и техните настоятелства, читалищни съюзи и народни читалища, редица банкови институции и потребителни и кредитни кооперации.
През 1962 г. началник на ОДА – Хасково става Кирил Богданов.

Окръжен държавен архив – Хасково, както и всички създадени до 1961 г. архиви първоначално са на подчинение на местните поделения на Министерството на вътрешните работи.
С Постановление П-206 от 26 октомври 1961 г. на Министерския съвет Архивно управление преминава под ведомството на Министерството на просветата и културата, а окръжните държавни архиви към Окръжните народни съвети, като самостоятелни мероприятия към отделите „Просвета и култура”.
В счетоводно отношение Окръжен държавен архив – Хасково е обслужван до 1961 г. от МВР – Хасково, а след това от Окръжен народен съвет – Хасково.
До 1962 г. канцелариите и хранилищата за документи на архива се помещават в сградата на МВР – Хасково.

Как през 1963 г. две стаи в сградата на Окръжен народен съвет – Хасково станаха канцеларии на Държавен архив и как старата сграда на Аладжа джамия (срещу театъра) се превърна в архивохранилище може да научите от нашата страница при следващата ни публикация, която ще обхване второто десетилетие от съществуването на Държавен архив – Хасково.
Тогава ще започнем и сагата с архивохранилищните сгради на ДА – Хасково, продължила цели 70 години и преминала през МВР, джамия, последователно през изоставените училища в селата Манастир, Въгларово и Подкрепа, мазето на ОНС, отчуждената къща на бул. „Съединение”, тавана на Бизнесцентъра, сградата на Метрологията … и няколкото грандиозни проекта за строителство на самостоятелна сграда, останали нереализирани!

11/03/2021

На 10 март 2020 г., Държавен архив - Хасково бе посетен от ученици от 10в клас на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров”, с класен ръководител Катя Кирчева и преподавателя по история и география Радка Латева.
Водени от идеята за бъдещото си кариерно развитие и предстоящ избор на професия след завършване на средно образование, учениците проведоха своя „час на класа” като гости на скромния екип хасковски архивисти. Инициативата за посещение на Държавния архив е и част от разнообразната програма на училището, по повод 50 годишния юбилей от създаването му.
В читалнята на архива ст.експерт Калина Черванюк изнесе кратка лекция за създаването и дейността на Държавните архиви, които тази година празнуват своята 70-а годишнина. Показани бяха някои интересни снимки и документи за историята на града, съхранявани в архива. Учениците имаха възможност да се запознаят с целия наличен архивен фонд на тяхното училище и да научат как се структурира фонд от документи. Експертите демонстрираха част от възможностите на ИСДА (Информационна система на държавните архиви) при търсене и откриване на нужните отправки към конкретни архивни документи и работата в електронна среда.
Мл.експерт Нина Бялкова показа как се работи с картотеката от архивни дела от времето когато изписаната хартия беше основния източник на информация, а мл.експерт Живко Желязков показа нагледно защо архивистите не се губят из лабиринтите на архивохранилищата си и как намират точно нужното им, сред хилядите еднакви архивни папки и кутии.
При раздялата си получихме уверението, че това няма да е инцидента среща, а в най-скоро време, разделени на малки екипи, някои от учениците ще се завърнат отново в архива, за да поработят сериозно по подготовката на бъдеща изложба и по електронна презентация на училищната история, което ще е техния принос в юбилейната за училището година.
Срещата на ученици и архивисти се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.

01/03/2021

Дългогодишното ни сътрудничество с Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Хасково винаги е давало добри резултати.
С документи, съхранявани в личния фонд на Делчо Василев (ф. 1057 - ДА Хасково) и с книги и периодични издания, съхранявани в РБ "Христо Смирненски", младите и амбициозни служители на библиотеката изготвиха кратка презентация за живота и делото на именития хасковски интелектуалец Делчо Василев, чиято 120-а годишнина от рождението му отбелязахме заедно.

Презентация

01/03/2021

В централното фоайе на Регионална библиотека „Христо Смирненски” - Хасково е представена изложба, посветена на 120 годишнината от рождението на хасковския културен деец, журналист, критик и писател Делчо Василев(1901-1981).
Държавен архив - Хасково участва в изложбата с документи от богатия личен фонд на Делчо Василев (ф. 1057, съдържащ 624 а.е. структурирани в 6 описа).
Във витрините са подредени материали за него: снимки и документи от личния му архив, съхраняван в ДА - Хасково, както и книги и статии от колекциите на регионалната библиотека. Сред представените материали са препис от акта му за раждане, некролог по случай 40 дни от смъртта му, както и множество снимки от живота му.
В изложбата обширно място е отделено на публикации и творби на Делчо Василев. В десетилетията, през които е работил като редактор и издател на различни вестници, той е публикувал множество публицистични, критически и лирически текстове.
Показаното в изложбата е само малка част от цялостното му творческо наследство, опазвано в държавния архив и предоставяно с удоволствие на любознателни читатели и задълбочени изследователи.

ТВОРЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

В централното фоайе на РБ „Христо Смирненски” е представена изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на хасковския културен деец, журналист, критик и писател Делчо Василев, роден на 15 февруари 1901 г.
Държавен архив – Хасково участва в изложбата с документи от богатия фонд на Делчо Василев.
В първите витрини са подредени материали за него : снимки и документи от личния му архив, съхраняван в ДА – Хасково, както и книги и статии от колекциите на регионалната библиотека. Сред представените материали са и препис от акта му за раждане, както и некролог по случай 40 дни от смъртта му.
В изложбата повече място е отделено на публикации и творби, написани от самия Делчо Василев. В десетилетията, през които е работил като редактор и издател на различни вестници, той е публикувал множество публицистични, критически и лирически текстове. Изложеното е една малка част от цялостното му творческо наследство.
Материалите са подредени хронологично и са подбрани на принципа на наличност и достъпност – източниците се намират във фонда на регионалната библиотека и могат да бъдат ползвани. Броевете на вестник „Утринна поща / Хасковска поща / Утринна хасковска поща”, както и двата юбилейни вестника „Асен Златаров” са дигитализирани и са достъпни пълнотекстово за потребители през сайта на Дигитална библиотека Хасково (https://catalog.library-haskovo.org/).