01/04/2021
Драги приятели и любители на родната история!
През месец октомври 2021 година Държавна агенция „Архиви” ще отбелeжи своя седемдесетгодишен юбилей. И тъй като в стандартни слова по повод юбилеите се казва, че това е времето за равносметка, в неговото навечерие Държавен архив - Хасково подготви за Вас редица документи, с които ще разкаже малка частица от своята история, при това от първо лице.
В името на запазването на националната ни памет, винаги в първите дни на седем поредни месеца, заедно с Вас ще проследим развитието на архивното дело в Хасково и региона, за да извървим пътя, който са преминали всички архивисти – от първите дни до днес.
С документи, които сега показваме, ще обхванем първото десетилетие от историята на архива (1952-1961). Това е времето на началото, в което започва събирането на едно място на документалното богатство на нашия регион, с информация за първите ръководители и първите постъпления в архива ни.
Законовото начало на централизирано архивно дело в нашата страна се поставя с издадения на 10.10.1951 г. Указ № 515 на Президиума на Народното събрание на Народна република България за създаване на Държавен архивен фонд и последвалото Постановление № 344 от 18.04.1952 г. на Министерски съвет.
Указът отговоря на нуждите и изискванията на тогавашното общество, настъпили в резултат на коренните социално-политически и икономически промени след 9 септември 1944 г.
Тласък за развитие на архивистиката в България дава концепцията за развитие на архивното дело, приета от Бюрото на Министерския съвет през 1952 г.
Основен нормативен документ, спомогнал за канализиране на архивната практика е приетата Инструкция за организация и обработка на документи, правилници и други.
С Постановление № 344 от 18 април 1952 г. на Министерски съвет на НР България се създава и Окръжен държавен архив – Хасково имащ задача да оказва методическа помощ на организации, учреждения и предприятия по организация на деловодството, да комплектува архивни фондове, да организира използването на документите и правилното им съхраняване, на територията на Хасковски окръг, който до края на 1958 г. се състои от бившите околии: Хасковска, Харманлийска, Свиленградска, Кърджалийска, Ивайловградска, Ардинска, Крумовградска, Златоградска, Момчилградска, Маданска и с градовете Димитровград и Марица.
След 22 януари 1959 г. Хасковски окръг, в резултат на новото административно-териториалното деление на страната, остава само с бившите околии Хасковска, Харманлийска и Свиленградска и градовете Димитровград и Марица.
Тези промени в административно-териториалното деление довеждат до създаването в началото на м. март 1960 г. на Държавен архив в град Кърджали, който архив получава от Държавен архив – Хасково първите си 45 обработени фонда на основни обществени структури от Кърджалийско, Ивайловградско, Ардинско, Крумовградско и Момчилградско. 27 документални фонда с 2605 а.е. от масив „К” (от преди 09.09.1944 г.) и 18 документални фонда с 530 а.е., формирани през социалистическия период (масив „С”) от архива в Хасково дават закваската, около която в последствие се разраства архива в Кърджали.
Година по-късно държавен архив – Хасково прави ново „кръводаряване” и за новосъздадения по това време Държавен архив в град Смолян - той също получава първите си комплектувани фондове за учрежденията от Златоградско и Маданско от архива в Хасково.
Първоначалния брой щатни работни места на Окръжен държавен архив - Хасково е бил определен за 23-ма служители. Този щат никога не е бил попълнен и е просъществувал съвсем кратко време, като се намаля драстично и достига до реалните 3-ма служители - началник, архивист и завеждащ архивохранилище, обслужващи структурата.
Първият началник на архива е Тодор Сталев (1952–1955).
Мястото му от 1956 до 1961 заема Иван Беломорски.
През първото десетилетие от съществуването си ДА – Хасково е работно място на Йонка Желева, Цвятко Демирев и Радка Николова, работили като началници на отделение, на Вълко Иванов, Димитър Николов, Недялка Димова, Баню Банев и Елена Хубенова – изпълнявали длъжността „архивен техник”, както и секретарите Недялка Пашова и Лиляна Бъчварова.
Тези няколко всеотдайни в работата си архивисти, успяват за десет години да сформират за Държавен архив Хасково солиден масив от документи – 507 фонда от масив „К” и 308 фонда от масив „С” преминават обработка и съхранят националната памет за идните поколения.
Тогава се формират фондове от запазените документи на политическите партии от преди 9 септември 1944 г., фондовете на градските и селски общински управления, на Архиерейското наместничество и църковните настоятелства, на Околийското мюфтийство и турските училища, фондовете на окръжни и околийски съдилища, на основни училища, прогимназии и гимназии и техните настоятелства, читалищни съюзи и народни читалища, редица банкови институции и потребителни и кредитни кооперации.
През 1962 г. началник на ОДА – Хасково става Кирил Богданов.
Окръжен държавен архив – Хасково, както и всички създадени до 1961 г. архиви първоначално са на подчинение на местните поделения на Министерството на вътрешните работи.
С Постановление П-206 от 26 октомври 1961 г. на Министерския съвет Архивно управление преминава под ведомството на Министерството на просветата и културата, а окръжните държавни архиви към Окръжните народни съвети, като самостоятелни мероприятия към отделите „Просвета и култура”.
В счетоводно отношение Окръжен държавен архив – Хасково е обслужван до 1961 г. от МВР – Хасково, а след това от Окръжен народен съвет – Хасково.
До 1962 г. канцелариите и хранилищата за документи на архива се помещават в сградата на МВР – Хасково.
Как през 1963 г. две стаи в сградата на Окръжен народен съвет – Хасково станаха канцеларии на Държавен архив и как старата сграда на Аладжа джамия (срещу театъра) се превърна в архивохранилище може да научите от нашата страница при следващата ни публикация, която ще обхване второто десетилетие от съществуването на Държавен архив – Хасково.
Тогава ще започнем и сагата с архивохранилищните сгради на ДА – Хасково, продължила цели 70 години и преминала през МВР, джамия, последователно през изоставените училища в селата Манастир, Въгларово и Подкрепа, мазето на ОНС, отчуждената къща на бул. „Съединение”, тавана на Бизнесцентъра, сградата на Метрологията … и няколкото грандиозни проекта за строителство на самостоятелна сграда, останали нереализирани!