05/08/2022
Христо Иванов: В последния ден на този парламент - тази прекрасна, достолепна зверилница, която изисква от нас и страст, и агресия, и желание за конфронтация, днес бих искал да излезем извън размахването на пръсти и замерянето с декларации и да си кажем благодаря ви един на други. Чисто човешки това е важно.
Отивайки на избори, партиите освен че ще възпроизведат поредната кампания с поредните клишета, трябва да се опитат да дадат отговор на въпроса как да излезем от спиралата на политическата криза, защото има достатъчно други кризи, които ни сполетяха. Защото времето, в което могат да се вземат определени решения, изтича. Нека се опитаме да отговорим как ще се управлява републиката, какво управление ще има.
Парламентът не е мястото, в което се упражнява властта, мнозинството може да се затвори само да си взема решенията. Той съществува, за да може да спира упражняването на властта, да бъде спирачка за твърде лесните и твърде бързите решения – затова е възникнал. Това не можахме добре да го разберем.
Всички винаги говорят за своите избиратели като за целия народ, но депутатите наистина трябва да представляват целия народ, а това означава и способността да убеждаваш хора, които мислят различно от теб. Много обичаме да говорим за диалогичност, но нашата длъжност е да събираме тъканта на обществото, а не просто да формираме някакви мнозинства.
Августин Блажени казва, че има много времена - има времето на Наказателния кодекс, има процедурно време, има бюджетно време, има геополитическо време, от което се опитваме да се скрием. Тук, в парламента, всички тези времена се събират и преплитат и се превръща в национална съдба, особено нашите недостатъци, когато се опитваме да атакуваме и унижаваме опонентите си.
Въпросът за корупцията поставя на първо място избора, каква политическа култура носим ние - дали е политическата култура на едноличните решения, или е политическата култура на колективните решения, на споделянето на отговорността, на бавното обсъждане. На нас не ни достига политическа култура на колективно вземане на решения. И аз като лидер винаги си казвам, че не правим достатъчно. Ако нямаме в нашите партии автентична култура на колективно вземане на решения и на носене на отговорност, никога няма да се справим с корупцията.
Стигнахме до това цивилизационно решение да се радваме на независим съд. Сега остава да реформираме прокуратурата така, че тя да е неутрална. И да не служи повече на едни, отколкото на други. Това не означава да я вземем от едни и да я дадем на другите. Трябва да намерим начин да постигнем съгласие, да я реформираме така, че да бъде ничия – освен на закона и на националния интерес.
За да се постигне това съгласие за реформа на съдебната система, обаче, е необходимо определени политически фигури да отстъпят назад. Иначе реформите стават техен залог. Това означава да намерим начин тези политици, които имат да отговарят на много въпроси, да слязат от сцената, за да не става политическият дебат залог на персоналната съдба на един или друг, който гледа оня часовник с наказателното време.
Корупцията започва от руския модел. Целият международен модел, на който се опира нашата сигурност, стабилност и икономическа интеграция, е обект на агресията на Кремъл. Трябва да защитим нашия начин на живот, нашата свобода, нашия модел на икономическо развитие.
Въпросът е как ще управляваме България, за да се справим с тези огромни предизвикателства – корупцията и войната. Това е нашата отговорност в следващата кампания.
