Народно читалище "Баръш-2004"

11/05/2026

09/05/2026

Днес в Народно читалище „Баръш-2004“ тържествено бе отбелязан Денят на Европейския съюз. По повод празника читалищният секретар изнесе презентация на тема „Европейският съюз – нашият общ дом“, чрез която децата и учениците научиха повече за европейските ценности, държавите членки, символите на Европейския съюз и значението на единството и сътрудничеството между народите.

С интерес и активно участие присъстващите се включиха в разговора за мира, свободата и приятелството – ценности, които обединяват европейските граждани. В края на събитието всички деца и ученици получиха като подарък детската книжка „Да опознаем Европа“, която ще им помогне по интересен и достъпен начин да научат още повече за европейското семейство.

Празникът премина в приятна и вдъхновяваща атмосфера, изпълнена с усмивки, любопитство и желание за нови знания.

08/05/2026

Честит ден на Европа! 🇧🇬 🇪🇺

05/05/2026

Честит Гергьовден!
Честит Хъдъреллез!
Честит Мортуфал!
Честит празник на Българската армия!
Честит ден на храбростта!
Честит ден на овчаря!
Весели празници на всички празнуващи. 🌷🐑🎋🍀❤️🇧🇬

На 6-ти май мюсюлманската общност в гр. Долни чифлик традиционно отпразнува "Хъдъреллез" байрам.

Празникът Хъдърлез е мост между култури, вярвания и поколения. Той обединява хората около вечни теми – живот, пролет, здраве и надежда. Тази традиция продължава да се предава – с ритуали, с песни, с уважение към природата и с надежда за по-благодатно лято.
Хъдърлез се отбелязва на 6 май и бележи началото на лятното полугодие. Празникът има дълбоки корени в традициите на тюркските народи, Балканите и Близкия изток, и се свързва с пролетното обновление, плодородието и здравето.
От 6 май започва Лятното полугодие, наречено „Хъдър“ /Хъзър/. А от 8 ноември до 5 май е Зимното полугодие, наречено „Касъм“ . Този празник е остатък от древен календар, който е възникнал в прародината на тюрките, за които 6 май се счита за начало на новата година. Затова този ден е наситен с обреди и забрани, защото се вярва, че каквото правиш на този ден така ще протече и цялата година.
Според представите на местното население за този празник, сутрин хората трябва да стават рано, за да са работливи през цялата година. При изгрев слънце отиват до река или течаща вода, като измиват ръцете, лицето и краката или се потапят във водата за здраве, като се вярва, че през нощта на 5 срещу 6 май по волята на Всевишния, водите придобиват лечебни свойства. Някои се търкалят по росна поляна и жита, за да са здрави и за да има изобилие по нивите. След това, на връщане се откъсват върбови клонки, с които окичват портите си, за да може хората да бъдат здрави и жилави като върбовите клонки. На вратите се слагат клонки от глог, върба и дрян за берекет, за да не дойдат джинове и пери (зли духове) в техните домове.
На този ден не се работи, животни не се впрягат, яйца и мляко не се варят, в ръка игла и ножица не се взимат иначе змии ще дойдат. Дърва не се носят вкъщи, за да не влизат змии. Около къщата разхвърляли клони и пепел, за да не влизат мравки.
На Хъдърлез се прави и ритуала "юзюк чъкармасъ"- вадене на нишани. Млади девойки се събират на 5-ти май вечерта и наливат вода от седем чешми – извора. В нея слагат цветя и треви от седем места. Момите обикалят къщите и всеки стопанин слага по един накит в бакърчето, което престоява през нощта под розов храст.
Рано сутринта преди изгрев слънце се избира едно девойче – сираче, което се покрива с кърпа и започва да вади накитите, като изговаря маани – наричане, свързано с бъдещето на тази, чийто е накитът. След всяко изваждане на китка от бакъра се напръскват хората наоколо с тази вода за здраве и късмет. След приключване на ритуала, водата от бакъра се излива на земята, за да има цяло лято дъжд и берекет. Някои взимат от тази вода да си мажат краката, за да не ги болят.
Легендата за Хъдър и Иляз
В представите на мюсюлманските общности, Хъдър и Иляз, били светци, тръгнали с Календер да търсят Живата вода. В мрачна планинска местност, в една пещера Хъдър и Иляз намерили този извор на живота и пили от него и така станали безсмъртни. Но не казали на Календер къде е тази вода.
Така Хъдър станал господар на сушата, а Иляз – на водата. Те цяла година се скитали по света и само на 6-ти май преди изгрев слънце се срещали.
От срещата на Хъдър и Иляз този ден се нарекъл Хъдъреллез. Легендата разказва, че Хъзър помагал на хора с чисти сърца. Когато сядал на някое сухо място, това място след това се е раззеленявало и в каквото се докосвал там оставял берекет, изобилие и богатство. Те били невидими, но понякога се явявали в различни образи, за да изпитват хората.
Хъдърлез е празник на обединението, този ден под различни имена се тачи от всички общности по нашата свещена земя. На този ден се забравят различията и всички си припомнят, че първо са хора.

05/05/2026

Щастието - да държиш някого в ръцете си, сякаш държиш целия свят - ОРХАН ПАМУК

Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив. Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.

Винаги съм твърдял, че в сърцето на романа лежи способността на човек да се сравнява с другите. Когато започнеш да се идентифицираш с някой, който е различен от теб, който дори е от съвсем друга култура от твоята, започваш да разбираш нещо. Разбирането е основата на толерантността. Винаги съм критичен към нетолерантността навсякъде по света, но не пиша за това. Наясно съм, че хората могат да четат това, което пиша, но да не се съгласяват с него. Виждам романите си като арена, на която много различни гледни точки – културни, социални и политически, – се размесват. Никой не знае за другите култури достатъчно.

Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия.

Себененавистта е ОК. И аз я изпитвам. И това наистина е ОК. При нея лошото е, ако не знаеш как да се отървеш от нея, как да я управляваш. Себененавистта всъщност може да е хубаво нещо, ако успееш да прозреш какъв е механизмът й, защото това ще ти помогне да разбереш останалите.

Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч, за това,че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч, за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.

Щастието е това да държиш някого в ръцете си с усещането, че държиш целия свят.

Ако я няма сродната ти душа, няма никаква нужда и от собствената ти душа.

Не искам да бъда дървото. Искам да бъда смисълът, който носи.

Любовта ли превръща хората в глупаци или само глупаците се влюбват?

Хората лъжат само когато имат нещо, което се ужасяват, че ще загубят.

Орхан Памук е турски писател, придобил международна популярност през 1990-те години. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г.
В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност.
Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“.
Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на IBM. Завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет.
През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915 – 1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература.

https://www.facebook.com/share/1EHgF4tZms/

15/04/2026

Народно читалище „Баръш-2004“ изразява своята искрена благодарност към всички дарители, които с щедрия си жест обогатяват фонда на читалищната ни библиотека и допринасят за съхраняването и развитието на духовността и културата.

С особена признателност благодарим на кърджалийската поетеса и журналист Ресмие Мюмюн за дарението на нейната първа книга, издадена тази година на български език – „Прозрение“. Това ценно издание, съдържащо стихотворения, есета, статии, мемоари и предания, е истински принос към съвременната литература и ще намери своето достойно място сред читателите на нашата библиотека.

Изказваме сърдечна благодарност и на общественичката от Пловдивското село Устина -Несрин Къратлъ за дарените 30 броя детски книги, включващи избрани турски маанета /римувани четиристишия/. Тези книги ще обогатят детския кът и ще допринесат за запознаването на младите читатели с богатството на фолклорното творчество.

Благодарим и на писателя и поет от град Ардино -Рамазан Улусой за дарението на три от най-четените му стихосбирки. Вярваме, че неговата поезия, посветена на любовта, красотата на родния край и носталгията по родината, ще докосне сърцата на нашите читатели и ще остави трайна следа в тяхното духовно развитие.

Вашата подкрепа е безценна за нас! Благодарение на такива благородни жестове библиотеката ни продължава да бъде живо средище на знание, култура и вдъхновение.

С уважение и признателност,
НЧ „Баръш-2004“

09/04/2026

Уважаеми съграждани, скъпи приятели,

От името на настоятелството на Народно читалище „Баръш-2004“ Ви поздравяваме с настъпващите Великденски празници!

Нека светлината на Възкресение Христово донесе във всеки дом здраве, надежда и благоденствие. Пожелаваме Ви топлина в сърцата, мир и разбирателство в семействата, както и много радостни мигове, споделени с близки и приятели.

Нека тези светли дни Ви вдъхновят за добри дела и още повече поводи за усмивки!

Светли празници!

С уважение,
Настоятелството на
Народно читалище „Баръш-2004“

08/04/2026

Днес, предлагаме на читателите си да станат част от съдбата на едно необикновено по силата на духа си момиче. :)
"Чучулигата" е най-известната творба на класика Решат Нури Гюнтекин, написана преди почти 100 години и преиздадена у нас през 2015 г.
Решат Нури Гюнтекин е романист, автор на къси разкази и пиеси, преводач. Роден е през 1889 г. в Истанбул в семейството на военен лекар. През 1912 г. завършва Литературния факултет на Истанбулския университет, а през 1913 г. започва да преподава. От 1933 г. до 1943 г. е депутат. После заема поста културно аташе в Париж и е избран за представител в ЮНЕСКО до пенсионирането си през 1953 г. Често критиците сравняват писателя с Александър Дюма-син, защото перото му вае образи и съдби с лекота и стига до омагьосващи художествени висоти.
Причината за популярността и за дългия едновековен живот на "Чучулигата" читателят може да търси освен в майсторското перо на Гюнтекин и във въздействащия драматичен разказ, писан по действителен случай. Романът разказва историята на своенравната Фериде, която получава прозвището си Чучулигата, заради своята жизнерадостност, свободомислие и бунтарски дух. Животът поднася редица изпитания на момичето: губи майка си на 6 г., любимата си дойка, на 9 г. остава без обичаната си баба, която се грижи за нея. Заради постоянните си пътувания баща ѝ е принуден да повери възпитанието и образованието ѝ на сестрите във френски девически пансион. По забавен и много реалистичен начин Фериде описва пакостите и лудориите си в пансиона. Не след дълго – едва 12-годишна – тя остава кръгло сираче. Тъгата, пречупена през характера ѝ, изглежда така:
"В романите описват тъжния човек с отпуснати рамене, изгаснали очи, бездействен и безмълвен, с една дума, като нещастен.
С мен винаги се случва обратното. Винаги, когато страдам дълбоко, очите ми блестят, държанието и движенията ми стават резки, проявявам невъздържаност. Смея се високо, бръщолевя и върша лудории. Струва ми се, че за човек, който няма близки и е лишен да разкрие сърцето си другиму, това е най-добре."
Лошият късмет продължава да я преследва и в личния, и в професионалния ѝ живот, но Чучулигата успява да се съхрани и да намери щастието благодарение на непримиримия си дух, непоколебимата си воля и безпределната си вяра в доброто.

📚 https://chitanka.info/text/13515